Православието като начин на живот 4

Mama_Nana , нали знаеш - когато двама си поделят отговорността обикновено настава безотговорност .

Имам едно предложение за летния сезон. 
Негов плюс е, че ще освободи "домакинята" от задължението да се чуди коя нова тема да постави. Нека пробваме - ако проработи, и ако вие нямате против, можем да го оставим и за постоянно правило.

Нека понеделник да остане ден за започване на нова тема.
Всеки ще знае, че в понеделник може да постави въпрос, който го интересува. Самите коментарите ще поскажат коя тема е интересна и ще събуди дискусия. Съмнявам се през лятото да се стигне до спор от рода - коя тема да поеме щафетата .
Е, и да се стигне - страшно няма, все ще се помирим някак 

 Myriam, иконите са прекрасни. Според мен това не се учи, иска се талант.

Тук всички сме отговорни хора и няма страшно.
Приемам предложението. 

 Много ме съблазнява темата на Жени, за модела на семейството. Израснала съм в такова с три поколения под един покрив.

 Отдавна се каня да ви кажа за един манастир, Свети Атанасий - най стария християнски манастир в Европа. Намира се близо до гр.Чирпан, в с.Златна ливада. Пътя не е лош има и малко макадан, отбива се от магистралата за Чирпан.
Много красиво и приятно място. Тъй като идва сезона на отпуските, пътьом за морето или обратно може да види.

http://atanasiymonastery.alpobg.com/index.html

Напълно съгласна.

Добре, да пробваме новия модел - аз също бих искала да поговорим по темата за поколенията. Тя вссъщност не обхваща само и единствено проблема с общуването.

Приемам, че обявената тема е за поколенията

Като говорим за патриархалния модел - три поколения под един покрив, първо ми идва на ум поговорката - "Къща - тясна, челяд - бясна" . И няма как да е иначе. При това забързано ежедневие домът прилича повече на писта за излитане, отколкото на домашно огнище. В миналото трудът е определял стила на живот - от ставането сутрин, до лягането вечер. Днес пак трудът определя всичко, но нещата са съвсем различни. Правилата на живот и поведение са били по-други - уважението към възрастните днес е заменено от боготворене на децата, което дава доста печални резултати.

Малко по-съвременен вариант на патриархалния модел виждаме в "Дом за нашите деца". Много харесвам този сериал. Общият покрив беше мечта на бащата и той съумя да го наложи, но това не можа да сближи децата му. Видя се съвсем ясно, че не друго, а егоизмът беше пречка в общия им живот. И бащата беше егоист, а и децата му бяха свикнали да мислят повече за себе си. Мисля, че само мъдростта на по-възрастните и любовта им бяха факторите, които запазиха мира и единството на поколенията.

В сегашно време семеен модел липсва. Всеки има собствено разбиране за семейство и отношения в него. Патриархалния модел се среща тук-там, но по скоро като поддържане да добри взаимоотношения между близките - млади и стари, братя и сестри.
Не мога да посоча конкретна причина, защо се е получило така, но лично на мен не ми харесва.
В моето семейство имаше ред. Когато възникнеше проблем всички сядаха и обсъждаха как да се реши. Всеки поемаше определена част и изпълняваше. Никой не мрънкаше, ама точно сега ли, ама да го отложим, абе ти това дето си го решил ..... Нямаше тайни, нямаше лъжи, имаше доверие, което никой не би посмял да предаде. Аз съм се появила, когато баба ми е заемала "министерското кресло", съвместявайки го с "финансовото министерство и комисията по бедствия и аварии", в основата на последното бях аз.
Разбира се не всичко е било цветя и рози, имало е и сблъсъци на поколенията, но за мен този модел е най добър. Ентусиазма на младите, опита на старите и взаимно разбирателство и доверие, правят семейство.
Днес ценностите са други, ритъма е толкова ускорен, че докато насмогнем с всичко, забравяме да живеем, а няма и никой около нас за да ни го каже, защото сме сами.

Записвам се в темата - не толкова да пиша, но държа да чета.

Случвало ми се да се поклоня в "Св. Атанасий". Търсел съм и изповед, но не би.

Общуването между поколенията е от изключителна важност, въпреки, че вече е рядкост да живеят под един покрив.
В моето семейство това става само през лятото, когато майка ми и баща ми, вече пенсионери, заминат на село. Тогава децата се редуват да ходят там и през почивните дни ние също се присъединяваме. Но за това се иска пространство, колкото и материално да звучи, иначе просто е невъзможно.
Остри камъни сме с моята майка, с много различни житейски позиции. През много тежки периоди сме минали в отношенията си, стигали сме и до многомесечен разрив в контакта в изключително важен за мен момент от живота ми... Въпреки това съм намирала сили и начин да изградя отношенията ни отначало. Както обобщават психоаналитиците - всички проблеми на човек се крият в детството му и обикновено - в родителите му. Но пък, когато молиш Бог за смирение, той не ти изпраща готово смирение, а ти изпраща ситуации, в които да проявиш смирение. Същото се отнася и за търпението, и за смелостта, за вярата, за любовта...
По принцип всяко общуване между хората си е вид "конфликтна" ситуация /но не в смисъл на спор и кавга/. И за децата е от изключително важно значение да се научат да общуват нормално с хора от различни поколения, различни от мама и тате. По същия начин благотворно се отразява и по-големият брой деца в едно семейство. Между другото да споделя една радост - моя близка приятелка е в очакване на трето детенце.
Жени, не знаех, че си осиновител. Поклон! Много съм си мислила - осиновяване, инвитро или сурогатно майчинство е "правилният" отговор на трудния житейски въпрос да не можеш да имаш твое дете. През различните периоди от живота си съм била на различно мнение и с годините ставам все по-консервативна. Към днешна дата съм на мнение, че с методите на асистирана репродукция няма как да се научи урокът, който ти се дава със "затварянето" на възможността да родиш дете. В природата има десетки форми на размножаване, но Бог ни е благословил с раждането на деца, защото това е най-бързия и лесен път да осмислиш и приложиш на практика "обичай ближния както себе си". Съгласете се, че става по-лесно, когато ближния е частичка от теб и любимия човек! Дори хора, смятащи себе си за тотални егоисти, неспособни на топли чувства към нищо и никой, се преобръщат на 180* след раждането на дете. И си мисля /може и да не съм права/, че стремежът на всяка цена да имаме потомство от собствения си генетичен материал е поради недостиг на Любов. И е малко като да препишеш от пищов на важен изпит.
На теб, Жени, Бог е поставил по-трудната задача.

И малко извън темата, но и във връзка с нея - защо според вас петата Божия заповед гласи "почитай" родителите си, а не "обичай"?

Интересно...
Може би, защото обичта към родителите така или иначе /в общия случай!!!/ съществува, но това, че обичаме някой не означава винаги, че го почитаме. А в почитта се крие именно търпението, смирението и послушанието, от което родителите ни имат нужда и, което е видно в Божиите очи! За послушанието.......винаги не съм много съгласна, но това явно е друга тема:)
Що се отнася до съжителството на три поколения под един покрив, смятам, че дори и да носи положителни уроци не е много удачно. Много често то дори не е толкова затрудняващо за младите, колкото за по - възрастните...Колкото и да са близки хората, колкото и да се обичат и подкрепят, рано или късно общата територия се превръща в бойно поле... Аз съм живяла винаги в близост до маминка и дядо /3 и 4 етаж/, но с майка ми си имахме нашата територия и нашия интимен свят, както и по - възрастните, разбира се:)..

Eeeх, да знаете как се радвам, че се завръщам в темата.
Прочетох старата тема до край и сега и новата и ми е едно хубавичко, че чак не ми се и пише.
Само ще кажа, че съм на мнението на Симпатикониа- вече не е сем.огнище, а писта за излитане/много точно казано- ама как ти идват на място!/Смятам, че без проблем могат да живеят,ако всеки си има собствена територия- например етаж- другите,може да са на долния,но все пак са отделно. Практиката показва, че колкото по-далече- по се разбират.Аз поне не знам за някои да са живели в една къща/ в един апартамент / и да няма търкания, проблеми, конфликтни,конфузни ситуации.

Nil desperandum!, наистина къде се загуби?

Съгласявам се с теб - без значение колко хора живеят под един покрив, много е важно всеки да има собствено кътче и възможност за уединение. Това е много важно за духовното здраве на всеки един и за семейството като цяло.  Иначе всяко семейство си има свои правила.

Аз лично не съм особено консервативна, а с възрастта, колкото и да е странно, ставам все по-неконсервативна Строгият патриархален модел ми се струва все по-неприложим в днешно време, а стремежът да се наложи на всяка цена понякога може да бъде и много комичен.

Да вземем дори правилото в църква да минават първо мъжете. Зная смисъла на това правило, но въпреки това то ми се струва много изкуствено, а имам и усещането, че много  от мъжете се чувстват неудобно от тази ситуация. Казвам го, защото съм била свидетел как някои мъже предпочитат да си чакат чинно реда, вместо да минат напред (пред възрастните жени или пред бременните жени) като "почетни" енориаши. Но къде ти - църковните бабки не отчитат подобни терзания на личността и като неуморни диспечерки следят правилото да се изпълнява стриктно. Така де, правилото си е правило и трябва да се изпълнява - какво тук значи някаква си личност...

Всъщност има мъже тук в темата, нека те да кажат как се чувстват в подобна ситуация. Моето впечатление е само като на страничен наблюдател.

хайде, и аз да не Ви изпусна

Много интересно предаване гледах по ОРТ1 - точно за новите форми на брак. В Русия вече официално си има такова понятие "гостевой брак" - нещо като брак на гости. Има сключен брак, но на практика живеят отделно заради работата си - единият е в чужбина или в друг град и според работния график се виждат само през уикендите, веднъж месечно, веднъж на няколко месеца... В повечето случаи единият или двамата си създават паралелни връзки, но това не пречи на брака и не им разваляло семейството.
Стана въпрос и за самотата. Единият от гостите в предаването сподели много интересна мисъл - самотен е не този човек, с който другите не искат да общуват. Самотен ставаш, когато ти спреш да искаш да общуваш с околните.
Та в този ред на мисли - какво е за вас бракът? Можете ли да живеете по този "модерен начин"?

simpatikonia, много ме развесели с бабките диспечерки...сладурани са те!Но при нас имам мъже, които не им се дават 

Относно съжителстването на няколко поколения под един покрив. Не мисля, че това носи някакви общи за всички негативи или ползи, всичко е конкретни и индивидуално. Но събирането на близки хора от различна възраст (а и не само) е добра проверка за търпението ни към най-близките на практика.
От 3 години живеем с моята майка в една къща на различни етажи. Тя си е чешит от край време, сега е на 76 год. и всичко я боли. А и винаги сме били с различен темперамент. Обичам я много разбира се, но трябва със съжаление да призная, че често гледам на нея като на "спаринг партньор" с който изпитвам смирението и търпението си (не винаги успешно). Не ми идва отвътре да погледам и обсъдя с нея поредния сериал, а го правя по задължение и защото ми е мъчно за нея. Но пък тя ме е научила да вярвам в Бог когато бях дете, а сега т.к. по магазини и лекарски кабинети всички я смятат за изкуфяла заради възрастта, сякаш е някак неуверена във вярата си. И ми е хубаво да я окуражавам.
Мъжът ми пък е едно дете, родителите му са на 300 км. Свекър ми на 90 год. не вижда и не чува, свекърва ми на 77 год. не може да ходи. За него е по-голямо изпитание това, че родителите му са далеч от него и сами. Мисли ги, пътува.

И в Германия е разпространена тази съвременна форма на 'съжителство', трудно ми е да кажа семейство, но де факто си е. Обикновено се наричат Fernbeziehung или Wochenendefamilie. Даже мои съседи с 2 деца бяха така- бащата си намери добре платена работа на 600 км от дома им.
Не е за мен това, трудно ще мога да го издържа.
Друго нещо, което също ми е непривично, децата се оставят вечер на ' градина', където играят, вечерят, мият си зъбите и си лягат да спят. На сутринта родителите или ги взимат, или ги водят в друга, обикновена градина. Все повече се практикува този начин на отглеждане на деца от работещи на нощни смени.

Здравейте, записваме се тук с желание да съм в общост и начин на живот, към които се стремя.
Православието е спасение.