Тази схема явно свежда родителството преди всичко до финансовото обезпечаване на децата. Детето принадлежи на родителя по чисто биологически причини и той е задължен към него най-вече финансово - а ако не може сам да се грижи за него, плаща друг да го прави.
Ако детето имаше само чисто биологични нужди, всичко щеше да е ОК. Къде остава обаче невидимата връзка с родителя - приказката за лека нощ, прегръдката? Детето дори няма свое креватче, в което да си ляга всяка нощ, а го разнасят като багаж.
То не че и в нашите БГ семейства понякога не се получава така - детето да се гледа щафетно и по график, но това се прави от предимно от по-близки на семейството хора - баби, роднини, съседи, бавачки. Все още нямаме нощни детски градини, но явно подобно бъдеще очаква и нас след някоя и друга година - ритъмът на живот ще ни го наложи.
Моделът на семейство все повече се деформира - от дребното към по-същественото.
В много семейства дори и вечер не могат да се съберат заедно и да вечерят нормално. Не случайно от екрана ни заливат с реклама на полуфабрикати - баници, пици, миксове за мусака, пиле и т.н., които стават за минути и освобождават жената от непривлекателната роля на готвачка (а защо тази роля е станала непривлекателна е един съвсем отделен въпрос). Изобщо централната роля на жената отдавна вече не е в семейството, а е изместена към бизнеса, производството, обществените услуги...
Съмнявам се да можем да спрем някак този процес и да защитим семейството от посегателството на обществото. Изобщо тенденцията е последното да се намесва все повече в отношенията родител - дете. Поне моите наблюдения са такива.