Преди доста години тук в този форум прочетох историята на една мама за болестта на детето й, което много ме разтърси, както и всички други подобни истории. Известно време след това следих пак тук една тема за болно детенце, пратих пари, следях развитието и т.н. За шастие и двете истории са с благополучен край, аз обаче оттогава не съм същия човек.
Толкова се разтресох тогава, че вече години не ме напускат страховете за моите деца. най-малкия признак на болест за мен се превъща в драма и започвам да си мисля, че е симптом на страшно заболяване. ужасно е да се живе така, да не можеш да се зарадваш 100% на нещата, защото си вечно в притеснение какво може да се случи. случва ми се по няколко дни да не мога да ям и да работя, докато не отмине и се окаже, че е било нещо регулярно (настинка и пр.)
Интересува ме има ли други в подобно състояние и помагат ли ви някакви хапчета или терапии или нещо друго?
Опитите за самоконтрол са ми пълен провал, така че това не работи.