КГБ = Клуб на Готините Баби - 147.

БИНГО, Айша! Изтрепа рибата! Ооох, ще се превивам от смях докато стигна до леглото!
Кари, миш-машът се случи най-ненадейно, внезапно. Длъжница съм ти. А за наполеонките беше голям цирк, ще разказвам.
Майче, мед и масло за утре на Теото /така си е викал мъжътми сам, а щерката - Тейче/! Дано ти стане супер погачата! И не се преуморявай, да не ти се образуват бръчки на чудната мила муцунка.
Туй, Борянка,  се питат всички от нашата... мхмхмх... прекрасна втора младост. Аз си отговорих отдавна: ами вече правя всичко два пъти по-бавно. И се заклех никога повече да не бързам! Ще изнеса беседа по въпроса. Аз, Светкавицата.
Сега обаче изнасям втората си младост накъмто     
Извинете ме за обстоятелствеността!
Флооо!!! Таниткааа!!! Абе и ти /последната/ си за 

Светалчо, нали не си от най-докачливите? Толкова е хубаво да си пишем за музика! 

Лека нощ!

Привет милимоички киликанзери и кукундрели. С две думи-привет красавици  
Ей ме на на софийска почва. Прибрахме се в ранния следобед. Направихме едно дълго пътуване, ама то с деца си е така. Спирахме за пиш, за сладолед, за зареждане на гориво, за обяд.
Изчетох ви от край до край. Ей, то много срещи, много приятни изненади, а и кОлтурно мероприятие. Много жалко, че толкова хубави емоции съм пропуснала. Здраве да е, четох ви и от сърце ви се радвах.
Как ми се иска преди да заминем с внучетата за вилата да ви видя, но моята приятелка Лариса би казала: Размечталась...Единствената ми мъничка възможност е понеделник, 7.07. привечер, но за сега си мълча, а ако се отвори по-голяма възможност, утре ще пиша.
Отивайки на село, положението с и-нета става съвсем тегаво. Лелееее, как ще ми липсвате. Там съм като на остров Корекоредут. Телефоните нямат добър обхват, а за и-нет да не говорим-направо липсата го е хванала. Е, все някак ще се преживее. А четирите внучета да се надявам няма да ме оставят да скучая. Като се върна, а това ще е в края на юли ( до тогава съм се цанила да ги гледам в екологично чиста среда ) ще ви разказвам. Но до тогава... време много
Нали не се сърдите, че няма да ви спомена поименно, но за слънчасалата ми глава ще бъде трудно, да не кажа невъзможно.
   и   за всички.
Ще приветствам с ДОБРЕ ДОШЛА ВИВИА.
Сега отивам да разглеждам снимки. Ей, каква тишина настана у дома. Първи заспаха деди и най-малкото чаве, после зетко, после Катерина и Никола, после Елица. Сега аз съм на ред, но само след като видя снимките . Поизморих се днес, че от морето до София само аз карах. Лека нощ! Дали по пътя не сме се разминали някъде с Римарчето? Дано да им е хубаво времето.
ПП ДЖИЛИ и МАЙЧЕ, писали сме заедно. Хубав празник на Теди. Бабо Маичка, да качиш парче от погачата и паричките високо, та да порасте високо момчето. Да не стегнеш много кърпата с парите, та да е стиснат, но и много хлабава да не е, та да е с широки пръсти. Ти си знаеш
Хайде и Здравчето ме изпревари. Лека нощ, милички.

Здравче, ама изобщо не съм от докачливите, споко. Еле па за музика да се докачам - да не съм я писала или пяла аз!?

ЕГН-то, да ви кажа, си е фактор неоспорим  и невъзвратим, за съжаление. Днес го установих за стохиляден път. Изкарах шевната машина, че имаше някои поправки да се направят, които отдавна чакаха да се вдъхновя, и понеже лятото запрепуска, няма накъде повече да ги отлагам. Е колко време се мотах, ако знаете...Преди 10 години щеше да ми стигне 1/3 от това време -  пръстите ми не са така сръчни, окото ми не е така точно ( а пък от колко опита вдявам иглата..!)...Не си вярвам даже вече - не три, а пет пъти меря преди да отрежа... Тъжна работа ви казвам...

Охооо, Фло-то се явила и се намърдала даже преди мен! Много пъргава, ей! Я да видим какво е правила без нас...

Фло, добре завърнала се.
Ако искаш мога да ти дам за вилата  1 флашка с  мобилен нет на Виваком. Аз не я ползвам - имам си нет и в къщи, и в работата/засега/. Ани ми я остави преди заминаването, плащам я редовно. Помисли и свиркай да я донеса.
За бързането и работата - ами то ако е много бързо все някой ще скокне да го свърши. Бавно и методично, едно след друго и всичко си става.

 
    С две думи: щракам си със пръъъъсти ...
Тъкмо се бях втурнала да звъня, обезпокоена, на Флоранс - и ей ти я на! Нещо грешно съм разбрала, че е трябвало да се върне доста по-рано.

Ехоооо - кафето идее....
А вие къде сте?

Аз съм тук и чакам

Тука съм в Дружба до обяд,но вчера нямаше срещи. След обяд отивам на тръстиката. Вече е време за биричка
 Кари,Джили наздраве. Наздраве и на всички останали.
 Фло страхотна шофьорка си. Евалата

И аз съм тук.
Рева си кротко.
Хелп.
В Сан Франциско умира от рак жената на братовчед ми - един фантастичен, голям човек. Наша възраст, ама от по-младите.
Троша си главата защо тук не е възможна смърт по американски.
Тя знае всичко, приема предстоящата смърт спокойно, поръчала е да умре у дома, тревожи се дали всичката апаратура, потребна за лекото й умиране, ще се събере в стаята й, поръчала е къде да се разпръсна пепелта й, раздава вещите си с голяма обич на приятели и роднини напълно съзнателно.

Ох, стига.

 Ето съм и аз!
Завърнахме се от село, изчетох ви и да кажа:
Аз обичам джаз, но май от по-класическия. Едно време си бях купила една малка плоча на Елла Фицджералд и си я слушах нонстоп. Обожавам Луис Армстронг! Харесвам дори Камелия Тодорова. Но винаги съм свързвала джаза с по-дрезгави гласове. Слушала съм и Нино, но гласът й е прекалено висок и писклив за моите предпочитания \ Борянче, ти къде чу плътен глас \. Иначе е нежен.
      Едно от любимите ми изпълнения на Луис и Елла:

       http://vbox7.com/play:5cf8493d

Обичам и класика, дори арии Едно време в гимназията имахме един ПРЕКРАСЕН учител по музика. Той така я преподаваше, че всички я обикнахме. При това ни накара и да научим доста неща. Изпитваше ни така: Четните номера - вляво, нечетните - вдясно. Пуска произведение на плоча и едните трябваше да кажат името на произведението, другите - автора. На следващия час - обратно! На срещата миналия месец си спомнихме за Маестрото и се оказа, че няма човек, който да не помни определени опери, симфонии, оперети и техните автори. Водеше много активен живот. Беше направил чудесен ученически хор на три гласа, водеше фанфарна музика и в същото време имаше школа в читалището по акордеон и китара. До смъртта си на 80 години не слизаше от колелото. Сего във ФБ има страница:"Да си спомним за маестро Иванджиков". На него дължа обичта си и към инструменталната музика, особено към Бах, Бетовен и Шопен. С Шопен направо си почивам.
То май няма вид музика, която да не харесвам, защото и от чалгата има добри попадения! Мисля, че една музика, като е хубава и ти доставя удоволствие не трябва да се отрича. За да не ви оттегча няма да споменавам за най-голямата си любов - фолклора, нито за старите градски, или руските....абе МУЛТИ от всякъде
За работата и времето - ами аз съм я решила по соломоновски: запланувам си два пъти по-малко работа и полека - лека, без да бързам и се притеснявам си я свършвам Който иска нещо спешно - да си го свърши!
 Фло, добре си се завърнала! Приеми предложението на Айша, че да не ни пропускаш, а и ние - теб! " Корекоредут!" Явно доста сме на тема "Пипи"!
 Майче напиши после как е минала питката!

Здравче, сега го прочетох! Бог да я прости жената на братовчед ти

За мен -далеч от музиката човек, щом един глас не е пискун ,а изпълва пространството е плътен.А този Нино определено  е достатъчна  на една сцена.Като знам сегашните  гласове на  любимите на народа  певачки,този е  школувани  отработени  това ми стига. Пък и не е казано денонощно да го слушам,просто вече знам че има една Нино и пее хубаво.

А смъртта е част от живота ,и аз искам така-да знам и да съм готова ,да си подготвя  нещата и  да си отида тихо в съня ако може.Но не знам какво съм заслужила.да ви призная ,по едно време си раздавах нещата,мислех че идва момента скоро ,ама не познах.Е,малко и  то излишни дадох ,но с тази мисъл.Все някой ден ще си отида..поне да е с песен дет се вика.
иникой да не реве...трябва да напиша нейде ...

Керолайн още е жива, но не е контактна вече. И двете ми момчета, заедно със сестринския екип се гърчат около нея.
Тя пък казвала: Плачете, това облекчава и е за добро.
А малкият: "Не мога да си представя по-хубаво умиране."

Защо ли ги пиша тез неща ... Извинявайте. Ама очите ми просто си се мокрят.   

Борянка, каквото пишеш - все е вярно.

 Здравче, извинявай, мила! Аз помислих, че е починала.

Никак не мога да лъжа и  да се преструвам ,да се правя на друга...язък,дето мечтах да съм актриса,кой не е мечтал като дете ,явно затова не станах ,не мога да се  вкарвам в образи а доскоро дори да си представям не можех.сега понехфантазията ми заработи,ама пак го докарвам на реализъм...