В какво вярвате?

  Вярвам, че сугестията е велика сила. Автосугестията пък съвсем. Това по отношение на разни отвъдни случки, чудотворности и прочие.
 Въпреки горните си убеждения, обаче, самата аз имам в житейската си практика редица случаи, които могат да се разглеждат и като проявления свише.

 Също така, вярвам,  че съществуващото около нас е плод на някаква инженерна мисъл, (може да е бил Слартибартфаст), тъй като разнообразието и изчекнатостта на някои творения не ми се вижда възможно да се е получила еволюционно. Пък и защо едно да е по-добре приспособено от друго и оттам изобщо да е необходимо промяна във вида? Всичките са си приспособени идеално. Тука си е играл велик инженер-генетик.

 

 

А какво подтиква хората да вярват в каквото и да е свръхестествено като бог, извънземни, висши сили, магии?
Моето единствено обяснение като страничен наблюдател е, че това са хора, на които им липсват отговорите на някои въпроси и си ги обясняват с нещо вълшебно, нещо свръх техните възможности, ниската им просветеност не им позволява да допуснат, че може да има съвсем разумно обяснение, но в момента никой да не го е открил просто.

Лиляна, една от гледните точки е свързана с авторитета и склонноста на човек от малък да се подчинява на такъв. За децата авторитет са родителите, но като погледнеш, то и светото семейство е един такъв рол модел на същата организация 
Има няколко дългогодишни наблюдения над промяната, която се случва с вече порасналите тийнейджъри, когато се откъснат от влиянието на родителите си - много често те директно отхвърлят налаганите им рамки като в това число влиза и религията в момента, в който станат независими.

За мен вярата и религията е доста удобно обяснение на всичко, защото обратното изисква повече задълбоченост и разнопосочни знания. Къде по-лесно е на всеки въпрос да казваш - Защото господ е решил така, Защото господ го е създал, Защото от господ зависи 

Познавам хора, които не само са просветени, но и изключително образовани и интелигентни и, смятам, това им позволява да допуснат, че не всичко се осланя на разума или поне не на разум побиращ се в една човешка тлен.  
На всички ни липсват много отговори, защо да не си ги обясняваме така, че това да ни носи комфорт. При все, че няма обща истина.
 Like_Smoke, защо удобното да е непременно лошо. Все пак религиите са за масите. Ако това помага на нещастен човек да минава по-лесно през неприятни моменти, защо това да е лошо.

Autumn*, аз говоря за себе си - невежеството е едно от нещата, които определено ми правят впечатление. Иначе да си вярват хората - няма лошо, но това не променя мнението ми за онези, които са наистина религиозни и истински вярващи.

Кое ми прави впечатление - голяма част от хората гордо казват, че са християни. Ок, дотук добре. Когато говорим за религия се оказва, обаче, че те не приемат огромна част от написаното в библията за истина, защото осъзнават, колко безумно звучат историите там. Как се получава това, че ти не приемаш написаното в книгата, на която се основава цялата ти религия, но заявяваш принадлежност към нея?

Далеч по-атрактивни са ню ейдж историите с прераждането, чакрите, индигото и астрала - написани от съвремени гурута, на съвременен език и толкова достъпно, че всеки може да го разбере. Е, като за по-напреднали почват да се вкарват разни терминологии, но все пак трябва да се придаде някаква важност. Истината е, че това е бизнес за милиони - казано е - Ако искаш да станеш милионер, създай си религия  

Извинявам се, ако съм развалила темата, опитвайки се дам и друга гледна точка. Но тъй като не е в Алтернативния форум, където крачето ми не стъпва по обясними причини, реших, че не би трябвало да е проблем. Но явно езотериката е далеч по-сочна и забавна от някакви си проучвания

 Езотериката наистина е забавна. Пък и е съвсем обяснимо - в един глобален свят трябва и глобална религия, компилация, лесна за разпространение в мрежата 
 

Разбрах.  
За мен вярващите, не са непременно невежи, тънещи в заблуда маргинали. С това свързвам култа към врачки, магьосници и, смея да твърдя, всичко онези проповедници на един определен тип "ежедневна психология".
А иначе, много си права. Аз не мога да се самоопределя като християнка. Както написах в началото, обичам религиите, интересно ми е да чета и във всяка намирам нещо за себе си, нещо, което ми харесва.

Причината религията да продължава да съществува е, че науката (като ще ги противопоставяме) не може да ти каже защо живееш и как да живееш. А много хора имат нужда от тези отговори, за да се запазят в добро психично здраве. Удобно е, а и нищо лошо не те учи реално, вкарва живота ти в едни ясни рамки и правила. На ниво общество - монотеистичните религии възникват с цел да се съхрани един народ и да се въведат ясни правила (юдаизъм и ислям). Християнството и будизмът не се ограничават до една народност, но пък пак са вид правила, според които да живееш добре и в мир в едно общество, не всички от които регулирани от закона (обичай ближния си).

А защо слагаш и извънземните тук  ? Учените полагат доста усилия в доказването и търсенето на извънземни форми на живот.


Тези "ню ейдж" истории се основават на източни религии, създадени преди хиляди години. От край време изучавам индуизма и за мен е забележително какви познания са имали тези хора. Говорят за Мултивселена (теория, която в днешно време е широко обсъждана сред учените) и са имали доста точна информация за еволюцията, формата на Земята и движението й около Слънцето. До ню ейдж книги не съм се доближавала, та не зная какво пише там, но авторите им не са хора, които са измислили нещо, те просто са плагиатствали.

Много интересни неща сте изписали . С някои съм съгласна, с други - не, а трети провокират известни размисли .

Ще се хвана за едно от изказванията, в което Библията беше наречена "приказка". 
Всъщност имаме повече основания да наречем Библията приказка (разбира се зависи какво отношение имаме към приказките), отколкото да гледаме на нея като на учебник, който трябва да ни даде всички отговори - по естествознание например.

В същността си Библията е исторически разказ - история, която има за начало сътворението, а за край - свършека на света. Написана е в почти приказна форма, по простата причина, че ще се чете както от Айнщайн, така и от баба Пенка от съседния вход.

Изобщо всеки има различно отношение към приказките.
Децата ги четат или слушат със затаен дъх, възприемат чутото 1:1, а съдържанието им въздейства с пример и поука. Възрастните, обикновено по-голяма част от тях, прихванали солидна доза цинизъм от живота, казват: "Абе, какво  ми пълнят главата с глупости и измишльотини" Други ги четат и се стараят да вникнат между думите, защото целта на приказката съвсем не е само да забавлява и да ни откъсва от действителността, а да поучава, да възпитава, да внушава определени идеи, поднасяйки ги в приказна форма и т.н.

Смятам, че всички ние сме далеч от наивната детска възраст, но и не сме дотолкова цинични, че отхвърляме всичко, само защото ни се струва наивистично написано. От нас като зрели хора не се изисква да вярваме 1:1 (т.е. буквално) в разказа за Адам, Ева и ябълката, а да вникваме в същността на случилото се събитие и да си задаваме съответните въпроси - каква е била тази ябълка, защо вкусването й носи смърт, какво всъщност е смъртта, защо Бог е оставил Адам и Ева да понесат последствията от постъпката си, вместо да каже: "Ами кво, яли са - да умират, пука ми. Ще се пробвам пак, но този път ще заложа на модела "кукла на конци", да за предвидя всичко до най-малката подробност. Явно на тези свободата не им понася ... "

И като говорим за ценности и гледна точка към духовните неща, се сещам за един известен БГ филм. Вероятно повечето от вас са гледали "Писмо до Америка". 
Много ме впечатли епизодът, в който главният герой сподели с шофьора, който го взе на стоп, че е тръгнал да търси една песен - песен, която възкресява мъртви (тази песен трябваше да излекува негов приятел в Америка, който беше между живота и смъртта). Та коментарът на този човек, по повод "занятието" на младежа, беше до болка откровен и ... циничен. Ще перефразирам, защото не помня точните думи. Смисълът беше следния: "Най-мразя такива тинтири-минтири... Здрав, прав мъж ще ми се занимава с измишльотини... Аз съм се скапал от работа... затова когато легна да умирам, не искам да чувам никакви такива песни. Айде, моля ви се не ме безпокойте, поне там не ме безпокойте..." Смешно, но и жалко.

Според мен именно цинизмът ни пречи да възприемем духовните неща от християнската религия. За някои те са "тинтири-минтири" - празна работа, измишльотина или лъжа, разпространявана от хитри и безскрупулни хора, глупост или нещо друго... Но не са ли именно нашите очи тези, които изкривяват правилното възприемане на нещата? И не възприема ли всеки нещата според собствената си нагласа? Може би заради това Христос казва, че духовните неща трябва да се възприемат не иначе, а само с чисто сърце, с детска простота и незлобивост. Сърцето на човека, а не хладния разум е този, който възприема духовните неща. А това не е никак лесно - да бъдеш едновременно чист като дете, и разсъдлив като зрял човек. Може би затова истински вярващите са рядкост.

Амиии, аз обичам приказките - дори много. Но знам, че феите, еднорозите и русалките не съществуват, колкото и да ми се иска, защото са ми симпатични 

Библията не е исторически разказ, тя е просто разказ, събрал в себе си истории от различни религии - затова има и такава повторяемост на някои сюжети в различните вярвания - пример потопът.

Към днешна дата всички разглеждаме Зевс, Афродита, Хор, Тот, Ваал, Тор като герои от митове. С какво християнският или исляямският бог и божества са по-различни - всички правят чудеса, всички изпращат наказания на смрътните...

Именно!
Отчаяние, безпомощност, незнание... Това са само част от причините. По-лесният начин да се обяснят някои неща. И на някои хора това им стига.

Какво обяснение  ще дадеш за това например?

http://www.envasion.net/2003/pix/nasca4.jpg

Like_Smoke, всеки избира дали да вярва или не.
И всеки преценява в какво си заслужава да вярва. Това май е главното.
Забелязала съм, че религията на човека отговаря на вътрешните му нагласи.

Един изповядва хедонизма, защото счита, че собственото му благо е висша ценност. Друг счита, че човек трябва да живее не за себе си, а за другите. Много ясно, че този, на когото му е присърце свободната любов няма да стане християнин... От сто реки вода ще ти донесе, за да ти докаже, че християнството е празна работа, и то  не за друго, а по причина, че не му се живее само с една жена (дори и сам да си я избере) .

П.П.
А не мислиш ли, че повторяемостта може да е следствие от това, че потопът е бил реално събитие, а отделните религии са го украсили по различен начин, най-вече митологично?

Ябълката е символ на първородния грях.
Поне 20 пъти съм казвала, че вече не ме кефи религия, според която всички хора се раждат грешни и виновни.
Просто отказвам да вярвам в това.