В какво вярвате?

Едва ли някой би могъл да ти даде еднозначен отговор. По лесно е да се каже какво НЕ Е Бог, отколкото обратното. Горе-долу е да ти обясняват вкуса на ябълката, но ти никога да не си яла ябълка.
Бог не налага нищо, има само едно желание за нас - да живеем, за това и живота е дар. В това е същността на  свободната воля - избор между живота и смъртта. Той не  налага нито едното, нито другото, не използва силата си за това, а определено възможностите Му са повече отколкото може да си представим.

В по-младите си години не помня да съм била вярваща. Винаги съм имала идеята, че този свят е хубаво да не е чисто материален, но някак си без доказателства, не съм можела да повярвам. В един преломен момент от живота ми се разболях сериозно. Трудно преминах през този период, даже колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам колко опасно е било. Истината е, че няма гаранция дали ще се повтори или не. Когато разбрах, че трябва да живея с тази мисъл (т.е. че съм рохко яйце), не ми остана друго, освен да искам да вярвам, че има и нещо друго, духовно, че някой ме чува и може да ми помогне. По-лесно ми е така, намирам баланс и успявам да живея що годе нормално. Иначе страховете ми може да ме засипят.
Това е при мен. Принципно мисля, че хората вярват поради три различни причини:
1.Някои са възпитавани така от деца.
2.Други са преживели нещо, което ги е накарало да знаят повече от всички нас.
3.Трети като мен са се обърнали към вярата от страх - това не е за ръкопляскане, разбира се, но така е, страхът ме е накарал да се вгледам, да чета, да се надявам...

Как си представям Бог - не си го представям, просто няма нужда да знам как изглежда, не ми се струва толкова важно.

За това какви са възможностите му и как влияе върху живота ни смятам, че нашият ограничен ум не може да си представи тези неща. За нас е невъзможно Бог да наблюдава огромната човешка популация, защото го сравняваме със себе си. Трябва да не го правим - има неща, които няма да си обясним. Вярата е пробен камък, за който няма доказателства.

Аз смятам, че е равносилно на престъпление да въвеждаш детето си във някаква религиозна вяра.
Не случайно има и такава точка/член в закона за детето.
Затова и не трябва да се допуска вероучение в училище.

Каква е връзката на вероучението в училището, с възпитанието на детето в семейството?

Ние родителите предаваме на децата си и ги възпитаваме  според собствените си възгледи , усещания за света, учим ги на нашите ценности и морал. Ако възприемаме вяра за своя ценност, защо да не се опитаме да я  предадем?  Изключвам случаите , разбира се , в които фанатично религиозни родители карат децата си на какво ли не и ги тормозят.

Възпитавайте, както искате децата си. Като пораснат, ще се осъзнаят.  Аз го казвам от опит. Никога не бих учила детето си на религия. Като порасне, да си избере.

Лиляна, остави, просто няма смисъл  
Всъщност за мен повечето хора са религиозни и вярващи по инерция, точно дадена им от семейството. Просто свързват различни семейни моменти с отбелязване на религиозни празници и така. Както с дядо коледа - от малък си свикнал с образа му и той става част от живота ти.

BlueIce, атеистите не се смятат за безсмъртни, точно обратното - вярващите го правят  
А, всичко останало, което си написала е откровена глупост и невежество за мен

А аз смятам, че комунизмът е бича на българската нация, понеже зорелн направи народа ни атеисти.
Аз също "повярвах" късно. Всъщност винаги съм вярвала, но в нещо неопределено. Дори и преди да се въведа в Православието, сърцето ме теглеше към Бог.
От дете. Моето семейство са атеисти. Но аз не бях. Кръстих се на 25 години. Мен и синът ми. И не мисля, че съм извършила престъпление учейки моят син на Православие.
Напротив горда съм от себе си, горда съм и от него. Има деца, които не възприемат и не искат да знаят. Моето дете не е от тях. Сам ходи в храма. И аз се радвам.
Съжалявам за пропуснатите години, когато бях далече от Църквата. Но моите родители друго яче са мислили. Не ги съдя.
Интересно ми стана, когато една дама- учителка, мисля беше, че обясняваше, как в Полша ( там са католици, обаче) всеки Божи ден, с началото на първия учебен час, децата дружно казват "Отче наш"
Да в нашата Конституция не е обявена официална и задължителна религия и ние сме светска държава, но Православието е нашето  традиционно вероизповедание и не виждам нищо престъпно в това да си възпитаваме децата по този начин.
В Източни Родопи, и в Южни има население, което и дума български не знае. Знаете ли, как ревностно там си пазят религията? И до какъв фанатизъм се стига! И повечето не са етнически турци, не- чиста проба българи- мохамедани са си.
Ще скочите, знам!
Знаете ли още нещо, което научих. Във втория по големина град на Острова в 12 училища вербуват кадри, за да спомагат за тайна изслямизация. Но тези неща не се знаят в света... Не!
  Всеки си има свободна воля.
Аз съм си щастлива в моята религия.
За християните, истинските- религията е равнозначна със семейството.
Плюейки по Господ, аз го приемам, че все едно по моите най- обични хора плюете.

Та така....
Дълго стана и разнопосочно....но нищо...

Аз мисля да се опитам да науча детето си на вяра, не на религия . Това е по-важното.

Аз съм ходила на СИП вероучение, племенницата ми по собствено желание също ходи сега.  Интересно е , най-малко от обща култура.

Смоук, около мен вярващите не произлизат от религиозни семейства.   Има ги и двата варианта.

И все пак, това не дава отговор. На всичко отгоре ми дава закон и ааа да ме изкара престъпник.

Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им. - Закон за закрила на детето.

Започвам да мисля, че всеки влага различен смисъл в думите вяра и религия.
Не разбирам защо вярата се насочи само към Бог и около божественото.
Никой ли на вярва в извънземни /изключвам първите няколко страници/ и не иска да каже как си ги представя? Никой ли не вярва в любовта, онази любов която ти дава мир в душата или пък ти пърхат пеперуди в областта на стомаха? Никой ли не вярва, че утрешния ден ще е по добър ако .... ?
Едни простички неща...


 

Ами... някой пита как си представям Бог. За мен той е
- непознаваем (т.е не се опитвам да си го представя или опозная)
- защото е всичко (природата, вселената, законите физични и нефизични, които управляват света, онова което ни прави хора - съзнание, душа, все тая, всичко добро и лошо, което се случва)
- щом е всичко, Бог е безпристрастен, защото е всичко. Ако кажа, че е милостив, това ще го ограничи. Той е и жесток. Ако кажа, че е творец, това ще го ограничи. Той и разрушава. Той Е. Може би за мен е просто "това, което е" - Яхве.
Не съм християнка, предполагам си личи от горното, всъщност не принадлежа към никоя религия, но знам, че Бог има. Просто не подлежи на дефиниция.

   Тук както и на много места, някои отъждествяват Вярата и Бог, само с Хриситянската Религия и се нахвърлят доста неоснователно върху тези, които не са последователи точно на тази религия. Повечето хора вярват в една или друга движеща сила и искат хармония.
  
   Не съм кръщавала детето си. Но той има достатъчно контакти и право да си избере сам в какво да вярва. Ако реши да се кръщава, да се кръщава. Но ако някой започне да му ограничава мирогледа в ранна възраст ще се намеся доста енергично.

Споделям с уговорката, че това е мое лично мнение, базирано изцяло на личен опит и размишления без всякакви претенции за универсална достоверност. Още повече, че в резултат на дългогодишно търсене на истината позицията ми се е променяла многократно и не съм сигурна дали след няколко години бих написала същото.
В общи линии твърдо вярвам в намесата на висш разум в сътворението на света. За някои това е Бог, за други – друга форма на висш разум. Просто ние пречупваме всяка информация през призмата на човешко същество, и е нормално да се опитваме да приписваме форма и наименование на нещо, за да си го представим, но това са само подробности. Най-логично ми се струва този източник на съзидателна сила да е един за цялата Вселена, но пак изниква въпросът за нейния произход. Не мога да си представя безкрайността, самозараждането на енергия, паралелните вселени. Предполагам, че причината е в ограничените възможности на човешкия мозък и не се и опитвам вече.
И след като творящата сила е една, споед мен всички пътища към познанието – индивидуален, без да следваш разни философии и канони, или чрез някоя от религиите – водят към нея. Различията в религиите може би се дължат на различния бит и култура, място и време на зараждане. Предполагам, че има и лъжливи вероучения, но всеки си има глава и си носи отговорността за своите решения.

Лично аз не съм открила религия или философия, която да ме удовлетворява напълно. Има неща, които ми звучат логично и които приемем, но и много такива, които са в абсолютно противоречие с моето светоусещане. Не мога да преглътна внушения на страх, насилие и вмешателство в личната воля. За мен те са чисто човешки екстри и не кореспондират изобщо с идеята за творчество, по-скоро за деструкция. В никакъв случай не отричам християнството и другите религии. Просто си мисля, че човек трябва да подходи към него съзнателно и отговорно, без сляпо следване на канони, да се опита да вникне в основните идеи, които то носи или с други думи „да отсее зърното от плявата”. Това никак не е лесно. В интерес на истината усещането ми за благодат, мир и спокойствие, което изпитвам когато вляза в църка, в манастир или при молитва е наистина силно и вдъхновяващо. Единственото обяснение за мен е, че на такива места човек наистина може да почувства тази сила. Знам, че това по принцип е субективно усещане, но за мен е 100% реален факт.
В заключение ще кажа, че според мен Бог/Висш разум... може да не може да се види, но може да се усети. За целта човек трябва да го потърси, независимо какъв начин ще избере, да се опита да изчисти съзнанието си от всякакви предразсъдъци и да следва само своя вътрешен глас. Както едно бебе започва да опознава света, с необременено и отворено съзнание. Смирението и целта на занятието мисля, че също са от съществено значение.

Възрастта на детето. Когато е малко, то е лесно манипулируемо и възпитано в нещо, което не разбира, означава, че му е промит мозъка.
При вероучението се получава същото, когато децата са малки.

чл. 11 (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Еми ето, аз вярвам в изънземни. Допускам, че е напълно възможно и реално да не сме сами във Вселената и да има много по-напреднали същества от нас. Но това си е мое мнение, не мисля да го пробутвам на никой, най-малко на детето ми. И в крайна сметка това не е религия, не ме учи на външен морал, не ме принуждава към определени действия. Всичко е просто хипотеза. Въпреки че не съм и атеист.