В какво вярвате?

  • 17 169
  • 531
  •   1
Отговори
# 465
  • Ямбол
  • Мнения: 2 235
Ън, ето как аз си обяснявам нещата. Бог е в нас и ние имаме искрица Божествено, защото Той е наш творец. Както в детето има гени на неговия родител. Но Господ, като наш Баща е по- мъдър, по- силен от нас. Чрез молитвата, чрез мислите си, ние общуваме с Него.

А дали това не е нашият по-висш 'Аз'?!  Thinking

Последна редакция: сб, 02 авг 2014, 04:30 от DimiLoca

# 466
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
.... Чрез молитвата, чрез мислите си, ние общуваме с Него.
А той как общува с вас?

# 467
  • в рока
  • Мнения: 1 120
.... Чрез молитвата, чрез мислите си, ние общуваме с Него.
А той как общува с вас?

В църквата, на литургия, или пак по време на молитва. Това са двустранни процеси, Лиле. В храма се чувствам невероятно спокойно. Когато ида там , преосмислям много неща. Същото е и с молитвата.
Най - вече Той общува с мен , когато чуе молитвите ми и ми окаже помощ, когато стане така, че ми посочи пътя.

Когато не си вярващ, не знам дали ще ги разбереш тези неща.

По-добре не мога да го обясня. А и  това са мои чувства и виждания.

# 468
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
ОК, благодаря за обяснението.

# 469
  • в рока
  • Мнения: 1 120
Моля. Аз не съм навътре в религията, има хора тук, които са много вещи и при желание могат да се включат. Peace

# 470
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Моля. Аз не съм навътре в религията, има хора тук, които са много вещи и при желание могат да се включат. Peace
Религията и вярванията не са ли като бременните? Няма по-бременна и по-вярващ.
Странно ми звучи това, че само ако повярвам, ще разбера и усетя общуването.
Има места, където се чувствам спокойна и мога да мисля спокойно, но църквата не е едно от тях. Там се чувствам задушена, подтисната, затворена, не на място като цяло.

# 471
  • Мнения: 9 896
Ън, ето как аз си обяснявам нещата. Бог е в нас и ние имаме искрица Божествено, защото Той е наш творец. Както в детето има гени на неговия родител. Но Господ, като наш Баща е по- мъдър, по- силен от нас. Чрез молитвата, чрез мислите си, ние общуваме с Него.

А дали това не е нашият по-висш 'Аз'?!  Thinking



И аз точно това питах, ама викат, че не. Бог явно се възприема като нещо отделно, по-висше и мъдро, което участва по някакъв начин в живота ни. По въпроса как една същност ще може да бъде в час с индивидуалната съдба на всеки индивид, изглежда се смята във възможностите Му.
П.П. Лайт, не е тук като в темата за живота и смъртта, едва ли някой от нас ще напише нещо като това, което пишехме там Mr. Green Кръгът тук е по-широк, харесват ми гледните точки.

# 472
  • в рока
  • Мнения: 1 120
Моля. Аз не съм навътре в религията, има хора тук, които са много вещи и при желание могат да се включат. Peace
Религията и вярванията не са ли като бременните? Няма по-бременна и по-вярващ.
Странно ми звучи това, че само ако повярвам, ще разбера и усетя общуването.
Има места, където се чувствам спокойна и мога да мисля спокойно, но църквата не е едно от тях. Там се чувствам задушена, подтисната, затворена, не на място като цяло.

Има много по-вярващи от мен. За религиозни да не говорим. Има хора, които много, много рядко поставят под съмнение вярата си. Които не чувстват обезверение. Аз съм го чувствала доста пъти.

Лиле, не знам защо се чувстваш така. Винаги ли си била атеист?

За себе си мога да кажа, че има църкви/ манастири, където се чувствам много различно, в смисъл спокойствието, душевната наслада е  в различна степен.

Темата за живота и смъртта е моя, но на десета страница вече спрях да чета.

# 473
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
....
Лиле, не знам защо се чувстваш така. Винаги ли си била атеист?

Може да се каже. Не знам дали съм точно атеист - без бог и вяра в него. Родителите ми ме оставиха сама да избера и сама да потърся. Никой никога не ми е обяснявал и не е имало нужда, защото щеше да ми изкриви представите. Ще излъжа, ако кажа, че не съм се замисляла дали няма нещо вярно в този бог, но колкото повече се разширяват знанията ми, толкова повече се убеждавам, че не е възможно да го има.

А за другата тема - и аз пишех в нея, обаче там са толкова неприятни и отблъскващи някои постове, че няма смисъл и аз също спрях да я чета.
Тук също ще е интересно докато не се появят онези с цитатите и чакрите.

# 474
  • Мнения: 4 560
Като заговорихме за разпъване, аз имам една теория, че въобще не е умрял на кръста.
Тази теория едва ли е твоя, защото още се търсят потомците на Христос, гробът на Мария-Магдалена и се предполага, че е във Франция.
Дан Браун подхвърля такива идеи - Исус не е умрял на кръста, има деца от Мария-Магдалена, техни потомци са били династията на Меровингите.

# 475
  • в рока
  • Мнения: 1 120
 Аз се лутах определено време. Както споменах, винаги съм вярвала в Бог, но не знаех дали е Висш космически разум, Сила или......Може би на шест- седем годишна възраст си го представях по много шантав начин.
Майка ми  не ми е обяснявала нищо като дете, нито някой друг. Може би във втори, трети клас започнах да си казвам преди да заспя молитва, ама такава детска, с мои думи.
После  започнах да се интересувам повече от Православието, да чета това-онова, много неща не съм разбирала преди, пък и колко още има.
 Та така. Много хора, както и някога аз, и други в моето семейство, палят свещ ей така, за всеки случай. Има и много езически ритуали, останали до днес, които са уж християнски. Не знам, и на мен ми е сложно.

# 476
  • Мнения: 18 914

За себе си мога да кажа, че има църкви/ манастири, където се чувствам много различно, в смисъл спокойствието, душевната наслада е  в различна степен.

Според мен това не идва от вяра /или неверие/. Има си такива места /с позитивна енергия да не са хванете за позитивизма/.

Лиле,

Има разновидности на вярата: „вяра от страх” - човек вярва в Бога, страхувайки се от наказание; „вярата на наемника” - очаквайки от Бога награда; вяра от любов - да обичаш Бога като приятел /най добрия, които може да има човек/, без търсене на изгода и страх от наказание.
Един мъдър човек е казал „Страхът от Бог е начало на мъдростта”, така че човек може да мине и през трите разновидности, може да си остане само с първата.
Израз на вярата е религията. Повечето религиозни хора са вярващи с малки изключения. Не всички вярващи обаче са религиозни. Църквата не приема последните за вярващи, защото не участват активно в живота й, не са въцърковени, определя ги като "номинални християни" /сигурно има и в другите религии, но не ми е известно/.
Вярата не е нещо, което се учи, не е нещо което се придобива щом го поискаш, не мога да го обясня, но определено е нещо, което определя начина на живот на човека. Религията също участва, някъде превъзхожда вярата, защото тя /религията/ може да бъде наложена.

Дан Браун подхвърля такива идеи - Исус не е умрял на кръста, има деца от Мария-Магдалена, техни потомци са били династията на Меровингите.

Това, го гледах по накой от популярните канали, много стройна теория си беше.

# 477
  • Мнения: 2 265
И аз не се чувствам никак добре в църкви Grinning . Със сигурност не е просто заради мястото. На няколко пъти придружавах майка ми като ходеше на четенето на Киприяновите молитви. Много лошо впечатление ми направи накрая как хората се бутаха като овце за да им налеят светена вода. Май имаха нужда не от бог, а от пъдар.
Ако отида в ден, в който няма друга жива душа, сигурно ще се чувствам по-добре Mr. Green .

# 478
  • София
  • Мнения: 44 347
Като заговорихме за разпъване, аз имам една теория, че въобще не е умрял на кръста.
Тази теория едва ли е твоя, защото още се търсят потомците на Христос, гробът на Мария-Магдалена и се предполага, че е във Франция.
Дан Браун подхвърля такива идеи - Исус не е умрял на кръста, има деца от Мария-Магдалена, техни потомци са били династията на Меровингите.

И моята е така - малко от филми, малко от книги.
Мисля, че не е умрял на кръста.
Много е гадно да те разпънат на кръст, но там се умира много бавно.
Така че като са го свалили, може да е бил припаднал, в кома, но не и умрял.
Едно време не са имали лекари за установяване на смъртта.
После приятелите му са го намазали, излекували - и готово, оправил се е.
Какво е правил после - не знам.

# 479
  • Мнения: 430
И аз не се чувствам никак добре в църкви Grinning . Със сигурност не е просто заради мястото. На няколко пъти придружавах майка ми като ходеше на четенето на Киприяновите молитви. Много лошо впечатление ми направи накрая как хората се бутаха като овце за да им налеят светена вода. Май имаха нужда не от бог, а от пъдар.
Ако отида в ден, в който няма друга жива душа, сигурно ще се чувствам по-добре Mr. Green .


О! Бъди сигурна, че тези, които са се бутали са така наречените свещопалци - хора, които влизат да си запалят свещ или както майка ти за Киприанова молитва.
Няма да коментирам мнението ми за Киприановите молитви. Но и аз съм забелязала вечното бутане в храма, говоренето на висок глас, мазането с ръце по иконите. Иконите се целуват - не се пипат с ръце. Имайте го предвид Peace Нито пък се слагат стотинки по тях- има си касички за тази цел. Дарове ( кърпи, дрехи, хляб, олио, брашно, вино) също се слагат на обособени места.
 На големи празници става ужас някакъв- блъсканица, бутаница... влизат със свещи чак до иконостаса. "Красота"
А ако знаете колко трудно се чисти восъка после ooooh!
 Та така де- наистина блъсканицата изнервя, особено неутвърдените във вярата си хора.
Но иначе във храма има невероятно спокойствие- прекрасно е. Особено по време на Литургия или изобщо по време на богослужение. А на делнична служба в някой манастир няма да ви обяснявам каква е благодат....
Тогава Господ се чувства много осезаемо. Красиво е!
Пожелавам на всеки това усещане.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт