В какво вярвате?

Е, как ще целувате икони. Това е гнусно. А някои повдигат и карат и децата си да го правят.
Може да не съм вярваща, но съм запозната с някои неща и доколкото помня не би трябвало да се кланяте пред иконите.

Аз също се успокоявам в църкви и манастири. Енергията която е в тях ми действа успокояващо, лечебно, целебно.
Не съм религиозна.

И аз не обичам да ходя по празници на църква.
Особено с децата пък -хич.
Иначе Александър Невски е прекрасен през деня, тих и величествен.
Новата католическа църква ме дразнеше като архитектура, но ще го преживея.

Ти не се кланяш на иконата като на предмет. Ти се покланяш на образа, който олицетворява тя- Господ, Богородица или някой светия. Не бъркай старозаветния текст със сегашните иконите.
Например протестантите нямат икони, но те не зачитат нито светците, нито Божията майка, нито имат причастие. 
Но иконите водят началото си още от деня на Разпятието, когато по пътя към Голгота, една от скърбящите жени- Вероника ( ударението е на И-то) подава на Господа бяла кърпа, за да избърше Той лицето си. Тогава се изобразява първата икона- Неръкотворния образ на Иисус..Има много интересни трудове относно ВеронИка и неръкотворния образ, който се пази във Ватикана, за съжаление остава при римо -католиците след разкола.   http://www.pravmladeji.org/node/1241- част от тях, като разбира се има и книга.

А това са две от божите заповеди:

Не ходя много често на църква. Общо взето решавам съвсем спонтанно, когато съм наблизо. Избягвам съзнателно празници и дни, в които има много хора. Няколко такива опита ми бяха достатъчни да разбера, че не са за мен. Освен, че не успявам да почувствам божията енергия, ми се е случвало и да се натоваря с негативни емоции. От една страна ме изумява поведението на част от тълпата - сякаш сме на спортно мероприятие кой първи и най-скорострелно, бъбрейки си, ще запали свещта и ще се добере до изхода, от друга страна коя съм аз, че да ги съдя. Манастири също посещавам не на празниците им и обикновено делнични дни. От личен опит мога да споделя, че големината и популярността им не са правопропорционални на усещанията, които са ми давали. Моля се със собствени думи - каквото ми е на душа. Никога не се моля за конкретни неща, с изключение на няколко пъти за здравето на близки. В общи линии искам прошка, благодаря и моля за сила и напътствия за справяне с трудностите.
Мога само да гадая защо различните хора се чувстват по различен начин в храм. Аз не съм възпитавана в християнската религия. Цялото ми детство е преминало през годините на социализма, а тогава за религия почти никой не говореше. Кръстили са ме като бебе и толкоз. В църква съзнателно съм влязла след двайстата си годишнина и доколкото си спомням водена от душевни терзания. В такива моменти човек обикновено е по-склонен към смирение, его и всякаква арогантност остават на заден план.

Лиляна, това са старозаветни Божи заповеди, които в никакъв случай не са отменени. Но иконите не са кумири.
както казах те са образи на Господ, Пресветата Дева и светците, апостолите и сцени от стар и нов завет.
Господ, освен Евангелието ни дава и Своя образ, посредством Неръкотворния Си образ, за който споменах по-горе.
Уважавайки иконата, ти не се кланяш на дървото, от което е направена тя, а на образа, който е олицетворен на нея. Иначе казано почитането на иконите в християнството представлява отдаването на почит към иконата като свещено изображение. Това е догмат във вселенската църква,който е  установен в Никея  през 787г на 7ми вселенски събор.
Ето един интересен линк, който може да ти даде яснота:
http://www.pravoslavieto.com/history/sabori/787_VII_vselenski_sabor_Nikea.htm

Arde, извини ме, ако не съм права, но стъпвам на поста ти, за да споделя моите мисли, тъй като той ме провокира.

Отгледана съм от дълбокорелигиозната си баба и по тази причина докато съм жива ще се отнасям с уважение към традициите. Аз съм кръстена, децата ми също, имаме църковен брак. Не се приемам за религиозна, но понякога имам нужда да вляза и да запаля свещ. За мен никак не е важно кой е религиозен и кой не. Човек може да е добър и свестен и без да е вярващ. Важи и обратното. Православието е част от традициите на част от населението в Бя, приемам го за такова и не изпитвам нужда да навлизам в големи дълбочини, защото твърде много ще си размътя главата - образована съм, разбирам добре принципите на природните науки и физиката. Няма как да помиря науките и религията, а предпочитам да запазя уважението си към ценностите, които религията носи.

Има нещо, което МНОГО ме плаши в религията, независимо каква е тя. Склонността на хората, които се имат за дълбоко вярващи да всяват съмнение и дори омраза към различните. И понеже не смеят да го правят към нерелигиозните, посягат към друга религия. Арде, кой е вторият по големина град на УК, кои са тези 12 училища, какви са, как спомагат за ислямизацията.... Извинявай, но вметката за Родопите също не ми е драга. Аз не се приемам за религиозна, защото не мога безусловно да приемам всички хора и не мога да бъда само добра. Но как може някой да е религиозен и без конкретна фактология от първа ръка да пръска съмнение и омраза............
Това ме плаши в религията, независимо за кое вероизповедание иде реч.

Синът ми е на прага на пълнолетието и наскоро ме питаше дали аз и баща му сме религиозни. Казах му, че ако бяхме, нямаше да му се налага да пита, но изрично обясних, че уважаваме и спазваме традициите и затова и той и сестра му са кръстени.

Е, аз така разбирам тези заповеди и никой не може да ме убеди, че не се кланя пред изображенията наречени икони.
Но явно пак опираме до тълкуване и цялата религия е едно нагласено тълкуване.

Остави иконите, погледни над или около олтара в църквата, дърворезбата.

Аз изобщо няма да влизам в спорове и оправдания, освен това цитата ми е изваден от контекста и така погледнат звучи ужасно.
Аз съм толерантна към останалите вероизповедания. Споделих го вече тук. Толерантна съм и към атеистите. Но искрено се обиждам когато някой говори неуважително по адрес на Господ.
Това, което си използвала като цитат, са изречения написани от мен за да ЗАЩИТЯ името на Господ, давайки за пример силната религиозност на мюсюлманите, в сравнение с неуважението на българите.Понеже в България много обича да се храчи. От това много ме боли, наистина!!!. Пак казвам - никакъв, случай, аз не влизам във война хората с различен мироглед.Но доста често те влизат във война с нас и историята го доказва.
Не съм добре настроена към крайните фанатици- от тях има във всяка една религия и прилежащите и деноминации.
Надявам се да съм изяснила некоректно разбрания ми пост.

Почти винаги, когато влизам в църкви и манастири - основно това гледам. Има някои, които са откровен кич. По-старите обаче си личат майсторите.

http://grada.bg/wp-content/uploads/2010/11/IMG_031411.jpg

Не мога да го обясня, това което знам, иконостасът разделя двата свята - видимия и невидимия.
Все се каня да питам, но не е дошъл ред.

Не са кумири, ама са образи. Казано е да не се прави изображение /образ/ на нищо , което е на небето, на земята, под водата и т.н. и да не му се кланяш.

Колкото до Христос, че може да не е умрял на кръста - нали са му пробили сърцето с копие и излязло кръв и вода /било признак на разрив на сърцето според медиците/. Как ще е оцелял след подобна интервенция? Те /римляните/ така са правели, за да е сигурна смъртта.

Нищо не е изкарано от контекста. Подчертаните в червено изрази са силно негативни по моето цивилно разбиране. Точно това илюстрира комуникацията ни. Противопоставянето. И то в дискусия, в която уважението беше ясно изразено, Неговото име споменаваш само ти. Аз внимавам в тази посока, както казах, отгледана съм от религиозна баба и вярвам, че религията трябва да ни прави добри.
Не получих отговори на въпросите си. А те бяха основателни, тъй като са по повод на неясно подхвърлени твърдения, които ясно показват неуважително отношение и квалифициране на непознати хора, ГРУПОВО, при това сънародници. А те не се отнасят така към нас. В огромната си част.

Нямам какво повече да кажа. Уважавам религията и нашата и всички други, тъй като вярвам, че тя проповядва да бъдем добри, уважителни и трудолюбиви. Но МНОГО ме плаши насаждането на омраза. Аз мога да направя своята преценка, за съжаление много голяма част от хората се поддават лесно на манипулации. Ако искаш, ще разбереш какво се опитвам да покажа най-добронамерено. Не търси да довършваш мислите ми в посока, в която те не текат