. Стискайте ми палци! 
стискам палци скоро да се похвалиш 
Наистина няма по-голямо - щастие, любов, обич, всичко това умножено по две 
Да са ви живи и здрави и много послушни 
Ще мине и ще се чувстваш по-добре. Ей, най-накрая да разберат какво става!
Забравих как изглеждат коленете му без охлузвания.
Въобще не го мисли, важното е, че наистина вече са разбрали къде е проблема! 
Хайде дано скоро се похвалиш с двете чертички. 
Така ми се гушкат бебенца, ама ще трябва да почакам до октомври, когато мислят да си дойдат за малко от Германия новите родители Иначе сестра ми ги докара до 37 седмица. В събота цял ден доста я боля корема и постоянно се опалкваше, но то вече никой не и обръщаше внимание, защото тя цял месец постоянно мрънкаше милата. И вечерта вече ми писа, че не издържа на болката и отиват в болницата. След час и половина вече я оперираха. Бебетата до последно бяха с главите нагоре, но в последния ден едната се обърнала надолу и отлепила част от плацентата, навряла си лицето в нея и имала кръв в устичката като я извадили. От това са били всъщност болките и добре, че са отишли навреме, защото е можело да я изтърват бебката. Казват се Ивет и Бориса, 2200 гр. и 2600 гр. Въобще не си приличат - едната е беличка и с много миловидни черти, другата е по-матова и с по-изразени устни и очи. Много са сладки и двете. С всеки ден се променят. За радост са засукали добре, а в болницата организацията е страшна. През деня се кърмят, нощес и носят ел. помпа Медела да се цеди и дават на бебетата кърма, а тя колкото може да спи. Въобще от самата болница е възхитена сестра ми. Секциото е минало леко, като са настояли бащата да е до главата на майката, а той горкия само дето не припаднал - сестра ми го успокоявала. Това, което е най-яко е, че няма фиксиран час за свиждане и майка и зет ми са постоянно при нея от сутрин до вечер. Утре очакваме да ги изпишат и ще вися цял ден на скайпа да ги гледам. Бая си поплаках...Самата процедура се казва- Cerebral arteriography/ вкарват една тънка тръбичка през главна артерия и стигат с нея до проблемното място, което в моя случай е зад ухото и пускат някаква течност за да направят снимка и да видят проблема и т.н./ Неприятно усещане, на моменти имах чувството, че губя съзнание, за щастие не съм ама- гадна работа 
Надявам се скоро да ми пратят писмо за следващата процедура и да се приключва вече, че не ми се отразява добре. Сега трябва да лежа по 4-5 часа на ден и да не вдигам тежко, сложна работа като се има в предвид, че по цял ден съм сама с децата, но поне не ги вдигам, иначе за лежането се опитвам ама мисията невъзможна Колкото за болницата, не се изненадвам, отношението със сигурност е страхотно, аз също се сблъсквам с такова отношение тук и съм много щастлива, че избрахме да живеем тук Всичко ще е ок и Октомври ще на гушкаш едни прекрасни и пухкави бебчета Бях 63кг преди да си идем до Бг/ преди 3 седмици/, сега съм 69 
кога ги качих не знам Сега умувам някакви диети да почвам, че не се чувствам добре в кожата си 
Разбирам напълно притеснението ти, при мен всяка интервенция е така. Бързо възстановяване ти пожелавам много ми е мило. И на мен са ми залипсвали бебенцата, Вики вече порасна и не се сеща много за гушкане . Макар, че през ноември чакаме бебе в семейството, няма да мога да си го гушкам както аз си знам. За протокола, лелята чака момче., затова сега всеки четвъртък и петък съм почивка. Нашият е на 19-ти този месец и ми е много хубаво и в очакване, понеже ще сме цялото семейство за първи път на този важен ден:) Първата им годинка я празнувахме в Русе с приятели и моите родители, а ММ беше тук в Англия и много гадно ми беше, че сме далече един от друг, но сега ще сме си заедно:) И понеже всички деца са по България за лятото сме решили да ги заведем на един увеселителен парк, където има специални забавления и за малки дечица:) Има и аквапарк и умуваме да го направим с преспиване/ има и хотел там/, та единият ден да сме на детските забавления, а на другия на аквапарка, но това са само планове, ще видим какво ще стане в последствие Надявам се да не ми пуснат за тогава някоя процедура
Както дойде. Пожелавам ти да мине времето до октомври по-бързо и да ги гушкаш много. . Добре, че и компютъра не замина, че не знам какво щях да правя тогава .. Има жени, които са домакини и им се отдава да шетат на гости - не съм такава . Тази година обмислям да поканя само роднините и семейството на кръстницата (около 8 души). Едва ли ще имам нерви и сили за повече, тъй като държа тортата и почерпката да направя аз. . Свекървата не одобрява, щяла да свикне и после видиш ли ти - проблем. От една седмица ъпгрейдна речника и ползва доста "думи", които само аз разбирам и от части мъжа ми 
. Мъчи се да имитира животните и издава най-нечленоразделните, гракащи, ръмжещи и квакащи звуци на света - козленцето звучи като изтормозено и пребито до неузнаваемост зомби, паднала съм да се смея с нея. И най-новия израз, с който ми скри шапката е (няма да се сетите какво означава) " Пу, пу тене". 