Страшно интересна тема! Браво на авторката!
- Публикувана: 2 юли 2014, 08:05 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2014, 02:10 ч.
Синестети, елате при нас!
Не съм Мамасита, но си мисля, че много хора, ако не и повечето, които обичат музиката, могат да усещат музика с тялото си. Някои произведения те карат да настръхнеш, от други може да те боцка по цялото тяло, от трети да се отпуснеш като от медикамент и т.н.
Не мисля, че синестетите са малко, просто е трудно да си дадеш сметка за това смесване на сетивните възприятия.
ПП Повечето хора, ако ги попитат, могат да свържат ден или сезон с цвят. Виж, колко са тези, които го правят спонтанно не знам колко са.
ХУбава тема, наистина.
Не мисля, че синестетите са малко, просто е трудно да си дадеш сметка за това смесване на сетивните възприятия.
ПП Повечето хора, ако ги попитат, могат да свържат ден или сезон с цвят. Виж, колко са тези, които го правят спонтанно не знам колко са.
ХУбава тема, наистина.
Ами не знам дали е синестезия или не. По-скоро не. Но мога контролирано да смеся всички сетива накуп или по-скоро да "усетя", както аз го наричам, неща. В такива моменти предмети и хора могат да придобиват цветове, усещания по тялото. Със звуци досега не съм имала "усещания", макар че музиката може да провокира такова смесване. Помага адски много в общуването с хора и в готвенето 
Когато готвя просто изключвам съзнанието, нямам конкретни мисли за вкус, по-скоро "виждам" кои подправки да сложа, докато цялостното усещане за ястието е добро, ако нещо му лиспва, няма нужда да го опитвам, за да знам, не мога да обясня защо на никого нито да дам съвет какво къде да се слага, получава се когато аз застана в кухнята. Правила съм брутални експерименти като комбиниране на ром и гъби - никъде не съм го чела, не мога предварително да извикам в съзнанието си дори и идея каква ще е комбинацията от вкусове, просто знам и става.
Когато готвя просто изключвам съзнанието, нямам конкретни мисли за вкус, по-скоро "виждам" кои подправки да сложа, докато цялостното усещане за ястието е добро, ако нещо му лиспва, няма нужда да го опитвам, за да знам, не мога да обясня защо на никого нито да дам съвет какво къде да се слага, получава се когато аз застана в кухнята. Правила съм брутални експерименти като комбиниране на ром и гъби - никъде не съм го чела, не мога предварително да извикам в съзнанието си дори и идея каква ще е комбинацията от вкусове, просто знам и става. А вие имате ли отражения на емоциите върху тялото ви?
От малка имам такива усещания, но никога не съм знаела за Синестезията.
Аз също имам цветове за числата, сезоните, дните от седмицата, дори за хората и имената им.
Усещам емоциите на хората, на непознатите по улиците дори. Има хора, които само с поглед могат да усетя енергията им и да ми подействат зле.
Ще следя темата с интерес.
Аз също имам цветове за числата, сезоните, дните от седмицата, дори за хората и имената им.
Усещам емоциите на хората, на непознатите по улиците дори. Има хора, които само с поглед могат да усетя енергията им и да ми подействат зле.
Ще следя темата с интерес.
Здравейте, интересна тема! Не знам дали съм синестет или изобщо каква съм, но винаги и навсякъде съм различна от останалите! Виждам света по различен начин! Често се сблъсквам с не разбиране от околните и както беше написал някой, много боли! Усещанията са ми изключително силни, чувствам същността на хората. Понякога се изморявам от себе си, изморявам се да съм в съзнание, не знам как да го опиша, все мисля, все чувствам ........ и се изморявам. Всичко контролирам, всяка мисъл, всяка дума , всеки жест, мога да бъда различна с всеки и съм такава каквато очаква да бъда отсрещния. Понякога се питам каква съм Аз?
Рисувам. Когато започна нова картина не съм в реалността, вглъбявам се напълно! Тогава си мисля, че съм аз, истинската.
В момента слушам Pachelbel canon in d, само да проверя какво изпитвам докато звучи мелодията.
Ще опиша усещанията - музиката се разлива в цялото тяло, стягат се мускулите на врата, а след това и на корема, а като засвирят цигулките едва поемам дъх (слушам със слушалки и доста висок звук). Най интересно, е че мога да чувам потропването от горните етажи та чак да го усетя като вибрации, докато пиша на клавиатурата?!
Малко дълго стана.....извинете!
Рисувам. Когато започна нова картина не съм в реалността, вглъбявам се напълно! Тогава си мисля, че съм аз, истинската.
В момента слушам Pachelbel canon in d, само да проверя какво изпитвам докато звучи мелодията.
Ще опиша усещанията - музиката се разлива в цялото тяло, стягат се мускулите на врата, а след това и на корема, а като засвирят цигулките едва поемам дъх (слушам със слушалки и доста висок звук). Най интересно, е че мога да чувам потропването от горните етажи та чак да го усетя като вибрации, докато пиша на клавиатурата?!
Малко дълго стана.....извинете!
Не знаех, че това нещо си има наименование. Освен цифрите, буквите и дните на седмицата, имам такова възприятие за годините на 20-ти век 
Иначе
1 - бяло
2 - светложълто
3 - синьо
4 - оранжево
5 -червено
6 - светлозелено
7 - тъмнозелено
8 - лилаво
9 - кафяво
10 - нулата е черна.
Винаги когато слушам музика ми изникват картини в съзнанието, като историйка, трябвало е да стана режисьор на музикални видеоклипове
А спомените ви смесват ли се? Примерно при мириса на парфюм се сещате за определена случка от живота ви? Но при мен понякога се смесват и самите асоциации за спомена.
Иначе
1 - бяло
2 - светложълто
3 - синьо
4 - оранжево
5 -червено
6 - светлозелено
7 - тъмнозелено
8 - лилаво
9 - кафяво
10 - нулата е черна.
Винаги когато слушам музика ми изникват картини в съзнанието, като историйка, трябвало е да стана режисьор на музикални видеоклипове
А спомените ви смесват ли се? Примерно при мириса на парфюм се сещате за определена случка от живота ви? Но при мен понякога се смесват и самите асоциации за спомена.
А спомените ви смесват ли се? Примерно при мириса на парфюм се сещате за определена случка от живота ви? Но при мен понякога се смесват и самите асоциации за спомена.
Не знам дали съм и аз за тук
Случвало ми се е, когато слушам музика и съм си затворила очите, да я усещам, сякаш всяка нота или промяна в мелодията ги чувствам по различен начин. Това го открих преди много години, когато за първи път чух Жан Мишел Жар, даже си имах една касетка, която слушах винаги, когато ми беше кофти от нещо. Още на второто парче се отнасях нанякъде... Също ми се е случвало, когато слушам някоя песен да мога да припявам, да усещам какво следва като думи, без изобщо да съм я чувала преди (жалко, че съм музикален инвалид, та от това нямам никаква файда). Може би затова и не мога да спя на музика и шум, просто не успявам да се отпусна, винаги някаква част от съзнанието ми "слуша" какво се случва около мене.
Другото, което се разви в последните години при мене е усещането за настроенията на хората около мене, поне по-близките ми и когато някой е в лошо настроение или е изнервен, това ми влияе и започва да ме боли главата и да ми става лошо (добре, че това е само с тези, които са ми по-близки, а не с всички около мене). В интерес на истината от две - три години, горе-долу откакто започнаха да се засилват тези усещания при мене, не мога да ходя по МОЛ-ове или например на "Илиенци", от тълпата ми става лошо и започва да ме боли главата... даже преди година и половина, близо две, същото ми се случи на Витоша, на "Алеко", бяхме с предишния ми приятел там, но беше събота или неделя и имаше много хора и на мене пак ми стана зле... Разказвам и за този случай, защото си мислех, че когато съм на планина не би трябвало да ми се случи, ама ...
Също така понякога просто "знам" нещата, трудно ми е да го обясня с думи, сякаш знам със сигурност, че нещо конкретно ще се случи или няма, въпреки че в дадения момент няма нищо сигурно. Някакси усещам нещата... Разбира се, това не е винаги, но поне се старая да се науча да се слушам, когато вътрешния ми глас ми казва дали дадено нещо е правилно или не е. Това е, когато се чудя дали да направя нещо или не, тогава просто усещам кое ще е правилно. Естествено не винаги познавам, но в повечето случаи..., въпреки че ми е трудно понякога да преценя дали това, което усещам е вътрешния ми глас или е следствие от разни мисли и съмнения по съответния въпрос
Иначе по темата - точно - баба ми ми е казвала, че вижда числата в цвят
Случвало ми се е, когато слушам музика и съм си затворила очите, да я усещам, сякаш всяка нота или промяна в мелодията ги чувствам по различен начин. Това го открих преди много години, когато за първи път чух Жан Мишел Жар, даже си имах една касетка, която слушах винаги, когато ми беше кофти от нещо. Още на второто парче се отнасях нанякъде... Също ми се е случвало, когато слушам някоя песен да мога да припявам, да усещам какво следва като думи, без изобщо да съм я чувала преди (жалко, че съм музикален инвалид, та от това нямам никаква файда
). Може би затова и не мога да спя на музика и шум, просто не успявам да се отпусна, винаги някаква част от съзнанието ми "слуша" какво се случва около мене.Другото, което се разви в последните години при мене е усещането за настроенията на хората около мене, поне по-близките ми и когато някой е в лошо настроение или е изнервен, това ми влияе и започва да ме боли главата и да ми става лошо (добре, че това е само с тези, които са ми по-близки, а не с всички около мене). В интерес на истината от две - три години, горе-долу откакто започнаха да се засилват тези усещания при мене, не мога да ходя по МОЛ-ове или например на "Илиенци", от тълпата ми става лошо и започва да ме боли главата... даже преди година и половина, близо две, същото ми се случи на Витоша, на "Алеко", бяхме с предишния ми приятел там, но беше събота или неделя и имаше много хора и на мене пак ми стана зле... Разказвам и за този случай, защото си мислех, че когато съм на планина не би трябвало да ми се случи, ама ...
Също така понякога просто "знам" нещата, трудно ми е да го обясня с думи, сякаш знам със сигурност, че нещо конкретно ще се случи или няма, въпреки че в дадения момент няма нищо сигурно. Някакси усещам нещата... Разбира се, това не е винаги, но поне се старая да се науча да се слушам, когато вътрешния ми глас ми казва дали дадено нещо е правилно или не е. Това е, когато се чудя дали да направя нещо или не, тогава просто усещам кое ще е правилно. Естествено не винаги познавам, но в повечето случаи..., въпреки че ми е трудно понякога да преценя дали това, което усещам е вътрешния ми глас или е следствие от разни мисли и съмнения по съответния въпрос
Иначе по темата - точно - баба ми ми е казвала, че вижда числата в цвят
Синестезия (от гръцки syn, „заедно“ и aishesis, „усещане“) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.
Хората със синестезия се наричат синестети. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове. Цветовите асоциации са най-характерни, въпреки че има доста доказани случаи, в които се прави връзка със звук. Обичайно в съзнанието си синестетът вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин.
Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Най-разпространена е проявата на това състояние в детството. Въпреки, че синестезията се предава генетично, тя не се смята за заболяване, а по-скоро за явление. Синестетите възприемат всичко напълно адекватно и нормално, но от друга страна са надарени с много силна памет.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8 … D0%B7%D0%B8%D1%8F
Може би най-точното, макар и не много ясно определение на синестезията би било "възприемане в цвят (или в друга сетивна представа) на някои от нещата, които нямат цвят". Такива могат да бъдат цифри, букви, но също музика, емоционални състояния, представи за хора. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Повечето синестети имат връзки между цветове и графеми, а някои освен тях имат и други смесени възприятия. Синестезията е най-ярка в детството.
Синестезията не е заболяване. Един синестет възприема всичко напълно нормално, но наред с това нормално възприятие, за някои неща той има също така и синестетично възприятие. Синестезията се предава генетично.
http://veronicaverai.com/energy/Synesthesia.html
Хората със синестезия се наричат синестети. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове. Цветовите асоциации са най-характерни, въпреки че има доста доказани случаи, в които се прави връзка със звук. Обичайно в съзнанието си синестетът вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин.
Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Най-разпространена е проявата на това състояние в детството. Въпреки, че синестезията се предава генетично, тя не се смята за заболяване, а по-скоро за явление. Синестетите възприемат всичко напълно адекватно и нормално, но от друга страна са надарени с много силна памет.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8 … D0%B7%D0%B8%D1%8F
Може би най-точното, макар и не много ясно определение на синестезията би било "възприемане в цвят (или в друга сетивна представа) на някои от нещата, които нямат цвят". Такива могат да бъдат цифри, букви, но също музика, емоционални състояния, представи за хора. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Повечето синестети имат връзки между цветове и графеми, а някои освен тях имат и други смесени възприятия. Синестезията е най-ярка в детството.
Синестезията не е заболяване. Един синестет възприема всичко напълно нормално, но наред с това нормално възприятие, за някои неща той има също така и синестетично възприятие. Синестезията се предава генетично.
http://veronicaverai.com/energy/Synesthesia.html
Искам да вметна, че основната част от написаното в българската уикипедия за синестезията просто е било копирано от статията на Вероника Верай, вероятно без нейно знание. Преди години търсих инфо за синстезията и само нейната статия я имаше на български, а в Уики нямаше нищо.
Не само, че е 90% преписано, но и основният източник на статията в българската Уикипедия дори не беше споменат в линковете.
Некрасива постъпка.
Не само, че е 90% преписано, но и основният източник на статията в българската Уикипедия дори не беше споменат в линковете.
Некрасива постъпка.
Известно е, че линковете и скритите текстове не се четат особено.
Ти само за това ли се включи?
Да оценяваш постъпките?
Нещо по темата да напишеш? Препоръчани теми