"За" и "против" чалгата

Та за това твоите ценности са били "да стана Мис и певица на Пайнер".Радвам се, че си успяла да попаднеш в друга среда, но не всички "запленени" малки момиченца успяват.И заради това професия "плеймейтка" е толкова много желана.Огледай се около себе си и виж.

Моля да ме извините за упорството и безумството ми тогава. 

Най- слушания жанр от кого?
За щастие напуснахме страната, когато всичко това беше  още в зародиш. Помня "камъните падат" и не, неслучайно пиша заглавието с малка буква.

Знам, че този стил е популярен сред определени среди, но не мисля, че  е повсеместно или греша?
Бях в България през пролетта и не мисля, че някъде чух подобна "музика"

Не грешиш. 

Нямам обяснение защо в по-малките градове се слуша масово този стил музика.
Но ми прави силно впечатление.
Имам много близки наблюдения от точно един такъв малък град, в който има основно два вида музика - метал и чалга.
И докато метълите си нямат заведение, в което на воля да си слушат любимата музика, то поп-фолкаджиите са окупирали всички заведения и в единствената дискотека, която има в петък вечер, дъни яко чалга и сръбско.
Не мога да си обясня и какво точно може да хареса някой в припев и песни от рода на - лъжи ме, ще ти разкажа играта, тя е кучка, аз съм ангел и подобни... 

Дали?


Ето до какъв морал и ценности води слушането на чалга в ранна детска възраст.
Аз като ви разправям, че чалгата не прощава...

Не му се получи на момичето.  
Джуд, моят син също е дете на 90-те, но единственият му случаен досег с чалгата беше, когато съседите отдолу избухнеха и надуеха музиката на макс.
Така, че има начин.  

Наистина се извинявам, няма срещу какво да споря. И съм от малък град, ако приемем, че наистина там се слушаше повече.

Последно редактирам и с риск да обидя някого. Най-същественото, за което трябва да тъжа е това, че съм била толкова далече от християнската си вяра и че само с едно кръщение в бебешка възраст и посещаване на църквата по "големи" празници съм се отдалечила от Господ. Какво от това, че съм облагородила вкуса си? Какво от това, че чрез гледане на филм на Дейвид Линч промених мечтата си от певица в кино режисьор? Мечта, която донякъде беше водена от желание за слава. Каква полза съм принесла за духовното си израстване с толерантност към различните музикални жанрове и вкусове? И никого не мога да виня, защото съзнателно съм отдавала свободното си време на това. Тайно от родителите си. За какво да са виновни те? Че съм използвала компютъра си, за да се подготвя за TOEFL и да уча английски, което е единственото полезно, но в останалите случаи съм чатила безброй нощи с непознати, защото съм била любопитна и ме е вълнувало. Каква е ползата ми да се осведомявам по злободневни проблеми и да си мисля, че съм умна, защото чета New York Times и мога да си изкажа мнението? Щом като не съм стигнала до познание на себе си и не мога да чувствам разкаяние за погубеното си време? И щом съм раздвоена и объркана и не знам на кои хора да се доверя и от кои да бягам?
А това, че съществуват плеймейтки и момичета, които виждат в тях своята мечта и вече съзнателно копират живота си по техен модел защо не ме кара да тъгувам и да се моля това да не е така? Утешение ли ми е да си кажа: "Тях ги е завладяла чалгата, но нито те са интелигентни, нито родители им, затова." Не сме ли заедно в това общество на духовна криза, която живее с пълна сила и в мен, която уж се е осъзнала навреме, но не може да израсне духовно?

Поздрав за Джуд http://www.youtube.com/watch?v=varEnzEsfaU

Няма как да не се съглася с казаното от теб.
Аз съм сравнително нова във форума, тук съм от около година и практически това е единствената ми  връзка с България, българи и техните мнения по различни въпроси. Изключение прави родата, разбира се.

Искам само да кажа, че четейки някои неща, като това по-горе, визирам цитатите, ужасно се  натъжавам.
Защо една млада жена има подобна мечта, защо всичко това е взело такива големи размери сред някои хора? Какъв пример за подражание би било това и къде, за Бога, са били родителите, когато това се е оформяло в детската глава?

Имам сестра, която израсна в България и имаше своеобразен контрол от баща ми и майка и. Често се е сърдеше, плачеше ми по телефона, ядосваше се, заплашваше, че ще дойде при мен и ще остане тук и пр. Важното е, че всичко това, наречено контрол, даде резултати,  завърши елитна гимназия с отличие, беше абитуриентка тази година, сега вече е студентка.

Аз също имам дъщеря и то в тинейджърска възраст и знам, че не е лесно.  Децата имат собствени виждания за много неща и съответно се стремят да ги отстояват, но ако се оставят да бъдат движени от това, което на тях им допада, каузата би била загубена.

Ох, стана много дълго 
 Благодаря, ако сте си направили труда да го прочетете.

Обяснението е много лесно,  но не е политически коректно.

Не знам какви са и моралът и ценностите на Джуд, онлайн не съм свикнала да гадая, но съдейки по филмовия подфорум, естетическите и критерии са безупречни. Без значение за какво си е мечтала като дете.

Ами много жалко, че естетическите ѝ критерии относно музиката не са толкова безупречни, както за филми.
Всъщност, мен изобщо не ме бърка какви са ѝ естетическите критерии. Идва ми в повече защитната ѝ пледоария за чалгата.
Иначе всеки има право на лош вкус, стига да не го натрапва на околните. Което всъщност е най-големият проблем с чалгата - свръхозвучаването на околното пространство и натрапването на просташка музика и просташки текстове на хора, които не желаят да ги слушат.

А какво означава "безупречни естетически критерии"?

Малко ми се струва, че преигравате в случая.
Джуд на никого нищо не натрапва.
Колкото и неприятно ми е да слушам как чалгата не била лоша, не мога да кажа, че ми е натрапила нещо. Така или иначе мнението ми към тоя жанр музика няма да се промени, ако ще и професор от Сорбоната да дойде и да каже, че не е чак толкова лош.