Не/осъзнатите опасности за здравето или когато статистиката е само статистика

Осъзнаваме ги. То вече и да съществуваш просто си е риск. Нито храната - храна, нито водата - вода, нито въздуха - въздух и т.н. и т.н... Коктейл.
П.П.: Вярвам в превенцията.

Не пия, не пуша, всяка година ходя на профилактични прегледи, стремя се да ям здравословно, НО не съм светица. Не приемам аргумента, че еди кой си пушил, пил, ял и си живял 80 години, дай и ние така да правим. Сложно е. Има толкова скрити опасности, че избягването на явните не ни изкарва от статистиката.

Не пийте противозачатъчни без генетични изследвания!!
Само от десетина такива бонбончета някой може да се окаже с опасност за живота от инсулт или тромбоза.

Осъзнавам рисковете, но не ме засягат, защото с очите си виждам как наистина не се отнасят до мен. Нищо от рисковите неща не правя и все пак се налага да се боря с болест, от която повечето пушачи и алкохолици няма да се разболеят. Профилкатичните прегледи изобщо не помагат за превенция на сериозните заболявания, така че вече не ходя, след като преди няколко години изследванията бяха отлични, а само след месец се оказа, че трябва да се справям с болест, която дори не бях чувала, че съществува.

Абсолютно съм ЗА профилактичните прегледи и ходя! Може да не се открият 20% от заболяванията, но другите 80- ще се открият. Много зависи какво е заболяването и какви точно са прегледите. Ако не си мериш кръвното налягане, примерно с години наред, може въобще да не знаеш, че си хипертоник. Разбираш, когато вече е доста напреднало заболяването. Да не давам други драстични примери.

Да, откриват ги, когато вече е късно за превенция. Кръвното мога да си го меря у дома, да не говорим, че мога да позная кой има високо кръвно и колко точно е високо само като го погледна.

Няма истинска профилактика у нас - нито за деца, нито за възрастни. Всичко се прави за отчитане на дейност и евентуално за усвояване на едни пари.
Липсва личният пример - лекарите пушат и пият повече от пациентите, родителите пушат и пият по детските площадки, здравната култура масово е на отчайващо ниво. Така де, по-лесно е да се пусне тема във форум "Какво ми е?" и да се пристъпи към самолечение, предписано от мили и услужливи съфорумци, отколкото да се отиде на лекар.
Но и да се отиде на лекар, следва жестоката битка със Здравната каса и само някой много упорит евентуално може да се пребори с нея (личните лекари стискат направленията като жълтици и обикновено се опитват сами да лекуват заболявания, за които очеизвадно не са компетентни и губят ценно време за лечение, понякога с фатални последици) и т.н., и т.н.
Броят на компетентните, знаещи, можещи и загрижени за здравето и живота на пациентите лекари драстично намалява. Колкото са по-некадърни, толкова са по-склонни да гледат на болните като на "прасенце-касичка".
Понякога се чудя как изобщо все още оцеляваме като нация...

ПП
Какво наричаш "профилактични прегледи"? Теглене, мерене на кръвно и очен преглед за мен не е профилактика. Това ми се полага само според НЗОК. Кръвна картина - веднъж на няколко години, мамография - след 50-годишна възраст и т.н. На всяко оплакване от нещо ЛЛ успокоява: "Нищо ти няма, от ЕГН-то е..." и най-много да изпише някакви витаминки или хомеопатия, колкото да не те изпрати с празни ръце. Това ако наричате профилактика...   
Ако имаш пари - отиваш на частно на специалист и ти обръщат внимание. Ако нямаш - не ходиш или те преглеждат надве-натри (масова практика сред гинеколозите например).
Това е положението, Минке. Като не ти харесва, другия път гледай да се родиш в "бяла" държава.

Аз също съм ЗА профилактичните прегледи, но направени от специалисти.

Стресът според мен е ключов фактор за повечето заболявания.

 Познавам хора, а понякога и аз съм го правила, които просто не обръщат внимание и тотално игнорират здравословен проблем, с ирационалната вяра, че това ще отмине само...Малко като щрауса, които си заравя главата в пясъка.
 Моя близка, над 50 години, с оправданието, че е на антидепресанти, се окръгли до ужасни размери, спря да се движи, само хапва стабилно  и гледа телевизия    
 Има хора, които се грижат за себе си, но по - голямата част тотално неглижират начин на хранене, миене на зъби и ходене на зъболекар, профилактични прегледи и т.н. За съжаление резултатите са видими  
 

Кръвното беше само пример. Къде го мериш не е важно, самото мерене си е превенция. Има хора, които с години наред не забелязват, че са с високо кръвно. Всеки си е различен. А за късното- за това казах зависи колко често ходиш, какво изследваш и зависи за какво заболяване говорим.

Е, колко често да ходиш, когато не ти се полага по НЗОК?

Колко често си е личен избор и възможност. Имах предвид, че има хора, които 10-на години не са стъпвали, примерно. Ако всички ходят поне колкото им се полага.........

Непрекъснатото озъртане и взиране в опасностите е може би по-вредно от самите тях.

Усещането за тревожност са засилва многократно, ако започнеш да мислиш за таратора си (елементарен пример, моля не се хващайте за конкретиката) като за сбор от пестициди, сухо мляко, нишесте, хидрогенирани мазнини и консерванти...
Кой може да каже със сигурност, кое е по-вредно за конкретния индивид - рискът от заболяване, или реалната невротична реакция?

Тази тема ще стане отчетна - "не пия, не пуша, тренирам, семейството ми се храни само с еко и био", срещу "яж, пий и си носи новите дрехи" 

Хората си живеем с мисълта, че лошото се случва на другите и си плюем в пазвите, за да не ни застигне нас. И най-големият проблем е именно в това, че приемат нещата като статистика. Осъзнаваме се, когато статистиката ни застигне под формата на трагедия.
Другата ни отличителна характеристика е, че сме много богата държава. Позволяваме си лукса да лекуваме, а не да превентираме.