Моята работа понякога е много натоварена и в тези случаи, в които усещам, че ще стане страшно, го удрям на майтап.
Съвсем сериозно. Даже в офиса като съм, с определени мои колеги, които явно имат същия подход, понякога ни питат ние работим ли въобще.
Но шефа си знае, че това работи. По-добре, отколкото от притеснение и стрес да объркаш нещо.
Разбира се, всичко е в границите на нормалното.
Моята рецепта е това, плюс огромна доза непукизъм. Разбира се, пука ми за работата, но се насилвам да не я приемам много присърце, за да не ми тежи после.
Имам си и своите моменти, в които треперя от нерви и стрес, но са доста рядко в сравнение с другите. Почти всеки ден си тръгвам усминхната от офиса.
По време на работа редовно гледам да се отскубна за кафе с колега, обяд, просто да поседим на някоя пейка.
Иначе основно разпускам след работа. Ходя на танци, гледам всеки ден да карам поне по 20-30км с колелото - до срещата с приятел. В дните, в които съм скапана и не мога или времето не го позволява, домакинствам из къщата но след седенето в офиса седенето вкъщи не ми се отразява много добре.
Идеята е ВЕДНАГА да излезеш. Остана ли си повече време вкъщи след работа, после много се чудя дали ми се излиза, защото умората директно слиза в краката.
Съвсем сериозно. Даже в офиса като съм, с определени мои колеги, които явно имат същия подход, понякога ни питат ние работим ли въобще.
Но шефа си знае, че това работи. По-добре, отколкото от притеснение и стрес да объркаш нещо.
Разбира се, всичко е в границите на нормалното.
Моята рецепта е това, плюс огромна доза непукизъм. Разбира се, пука ми за работата, но се насилвам да не я приемам много присърце, за да не ми тежи после.
Имам си и своите моменти, в които треперя от нерви и стрес, но са доста рядко в сравнение с другите. Почти всеки ден си тръгвам усминхната от офиса.
По време на работа редовно гледам да се отскубна за кафе с колега, обяд, просто да поседим на някоя пейка.
Иначе основно разпускам след работа. Ходя на танци, гледам всеки ден да карам поне по 20-30км с колелото - до срещата с приятел. В дните, в които съм скапана и не мога или времето не го позволява, домакинствам из къщата но след седенето в офиса седенето вкъщи не ми се отразява много добре.
Идеята е ВЕДНАГА да излезеш. Остана ли си повече време вкъщи след работа, после много се чудя дали ми се излиза, защото умората директно слиза в краката.
И без това мисля за храна от следобяда, та желанието ми е веднага да хапна нещо. 
Лигава работа... 
