Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 33-та тема

Несъмнено майката оказва голямо влияние, но прекалено много се залага на това, като се изключва детето само по себе си.
Когато детето ми е изолирано от контакти с деца, то не боледува, независимо, че по цял ден е контролиращата го майка. Е, има ли обяснение на тази ситуация?
Сега ще ми се наложи да я спра за по-продължително време от градина. Страда  за децата, тъгува за тях, но е здрава. Сега ще ми кажете, че това е задълбочаване на психическо ниво.

Аз ще кажа само едно, и то накратко, че ще заболи, въпреки че има подробно обяснение и за това в книжките: детето е точно такова, каквото развие в себе си поради обстоятелствата и възпитанието, което получава и спрямо заложеното в себе си има миазмично обусловена конституционална слабост, тоест всяко неразположение удря в най-слабото място в организма. Времето ще си покаже. Който го интересува, чете. Липсата на добра адаптация предполага разболяване, болестта е липса на добра адаптация или ако е остра болест е опит за адаптация; хроничната болест е непрекъсната липса на добра адаптация, недостиг на жизнената сила да осъществи хомеостаза.

Сега съм на вълна Психология на жертвата - чудесно, прекрасно, смислено.

Децата познават модела от вкъщи, който считат за правилен /независимо дали е побой, контрол, златна клетка и прочие/. Моделите отвън, дори да са правилни /условно казано/ им носят често дискомфорт, защото просто са различни от това, което децата са приели от авторитетите вкъщи. Защо едно дете не се адаптира към моделите вън от дома, а в дома си е добре, изобщо не изключва цветното положение вкъщи да не е толкова цветно. Нещата са по-дълбоки от това, което ни се иска на всички нас, повтарям, на всички нас.

Не виждам защо е нужно един или друг родител тук да се защитава, нима се чувства нападнат?!   На който му е цветно вкъщи, значи няма никакъв проблем. Ние, останалите, ще мислим защо сме болни и защо децата ни са болни.

Мече, твоите деца ходили ли са на градина?
Между ирония и защита не правиш ли разлика ?

аз стигам до извода,че за моя син раната е травмата от изоставяне-а точния момент е при първата операция.Именно след нея получи първите тикове и проблеми в говора.
Оттам насетне до ден днешен-всяка раздяла може би връща нещо подсъзнателно .Защото преди тази травма той не беше залепено за мен дете,а след нея стана залепен за мен.Всеки път като е някъде без мен сред непознати(визирам хора извън семейството),за него подсъзнателно си е изоставяне.....
До ден днешен също помни първия ден на ДГ-била съм го излъгала ми казва,че нямало да го оставям,а съм го оставила.Завчера ми вика"мамо трябваше да ми обясниш че там е хубаво,има играчки,деца",аз му викам"ами аз обясних,но ти беше на 3 г и не разбираше както сега ".

Ето днес-отиде на РД на приятел,обаче след като му казах че майки няма да има ,а само децата с майката на рожденика ще ходят на детския център,той малко се притесни като че ли,въпреки че с голямо желание беше за РД.И му се засилиха тиковете,а след РД още повече......

Budiko, съгласна съм, че майката едва ли ще си каже всичко каквото си е. Обаче на всеки малко над средното ниво интелигентен човек му става ясно какво е отношението на една майка към възпитанието и отглеждането на детето, ако поговори с нея има-няма 20 мин. Оттам изводи могат да се направят достатъчно. Добрият хомеопат, предполагам, следва да ги вижда тези неща, а и да може да достигне до тях чрез подходящи насочващи въпроси.
Но да, и според мен той трябва да има възможност задължително да поговори с детето насаме. Надявам се най-сетне да сте намерили вашия хомеопат!  
А децата на 3 години не чуват толкова какво им се казва с думи, колкото какво им внушаваме с поведение, нагласа, личните си емоции, реакции и т.н.
Шайн, ако даден хомеопат изключва детето и залага само на майката, не смятам, че ще си върши изобщо добре работата. Не виждам как детето би могло да се изключи, след като като пациент то е в центъра на внимание.

yulinga , аз повдигнах въпроса за парадокса при едно изключително психически устойчиво , уверено и адаптивно дете но със слаб имунитет. Защото тук вирусите изобщо се изключват като причина и всичко се отдава на някаква психична травма.
Моето скромно и непрофесионално разбиране е , че ако всичко се дължеше на тази въпросна травма, то детето и ще продължи да боледува и когато е в семейна среда. Лятото  почивахме в компания от 8 деца и 2/3 се изредиха с кошмарен ротавирус. Моята остана здрава, въпреки, че беше с тотално сринат имунитет , непосредствено след пневмония. По никакъв начин не съм я пазила, освен с добра хигиена.
Цяло лято изкара в уж нездрава семейна среда 24/7. Идваше с мен на работа, ходеше на работа и с баща си. Пак остана здрава. С тръгването на градина се започна. А тя не е травмирана от градината. Напротив, обожава я.
И всъщност в темата се говори основно за майката, а не за семейството. Някъде да сте видели намесен бащата? Винаги се пише как майката влияе върху семейството си. Извинявайте, но семейството се състои от двама възрастни. Просто тези обяснения издишат и наистина не мога да си обясня каква е целта им.

Аз искам да попитам чисто статистически пишещите в темата да споделят накратко дали те боледуват често или като деца са боледували често.

Шайн, докато сте били на почивка е била пак сред вируси-ротавируса, а не се е разболяла. Значи теорията за вирусите в градината, от които се разболява, не може да е на 100% вярна.

Дъждец, ротавирусите не се предават по въздушно-капков път . Миеш си редовно ръцете и си ок. Докато при респираторните вируси няма как да се защитиш.

Извинявам се, моя грешка тогава!

Обаче как едни деца не ги ловят тези респираторни вируса, а други ги ловят?! Единственото обяснение, което аз намирам освен средата, е слабата имунна система, а тя до голяма степен е генетично обусловена (и ваксини разбира се).
Не че това по някакъв начин променя казаното от Юлинга, че не трябва да се чака отвън някой да ти реши проблемите, а трябва и сам да се потрудиш/промениш . Но изходната позиция е различна, съответно и времето за постигане на една и съща крайна цел различно.
Все едно моята майка си описала. Тази зима за пръв път беше до нас и едвам я изтърпях. От единия грип детето направи конюктивит, при което тя като чу, каза пред него, че от това се ослепявало  

Шайн, аз лично не абсолютизирам нещата.   В темата се говори нещо конкретно с конкретна цел, която, мисля, се опитах да обясня. Това съвсем не значи, че само майката е важна, че тя е основната причина за разболяването на детето, че няма вируси, слаб имунитет, наследственост и т.н.
Разбира се, че и бащата е от значение. Ще дам отново пример с нас. Мисля, че при нашето голямо дете проблемът с третата сливица продължи да е активен толкова години, защото в един момент баща й замина да учи в София, където беше по цяла седмица. Тя дълго не можеше да се справи с отсъствието му, макар че видимо не беше кой знае колко страдаща и травмирана. В момента, в който осъзна, че всъщност често зад тръшкането и "Искам, искам, искам еди-какво си сега и веднага" стои всъщност "Тати много ми липсва", хремите значително се разредиха и станаха много по-леки.
Здравето зависи комплексно от много фактори, но безспорни са 2 неща: 1. здравето на детето е свързано със семейната среда, тоест както с взаимоотношенията между родителите, така и с отношенията на родителите към него; 2. не може да се разчита само на ХЛ да оправи нещата, трябва и сами да работим с децата и над себе си.
Ако ти смяташ, че имаш удовлетворяващи отношения с детето си, ако се харесваш и приемаш такава, каквато си, това е повече от чудесно. Аз лично за себе си съм установила, че имам доста над какво да работя, та си седя и си работя и забелязвам, че това се отразява много благотворно на децата.  
А едно дете може да обича да ходи на детска градина, да му харесва да е там и все пак на подсъзнателно ниво да чувства някаква тревожност и дискомфорт поради това, че е отделено от майка си. Случаи има всякакви, всеки е различен.  
И нещо любопитно (пак от личен опит) по повод това, как децата ни копират несъзнателно.

Юли,много интересно наистина...
При нас детето и баща му не могат зда заспят,ако не са си мушнали поне едната ръка под възглавницата.Даже понякога малкия напомня на баща си -Тате,ръката!
Та като споменахме бащата...казвала съм преди,че при нас имаше връзка заминаването на тати в чужбина дори само за месец.Уж видимо детето не тъжеше,но...последствието беше заекване. По принцип е много по-привързан към баща си.Няколко пъти дори ми е казвал-Мамо,не се сърди,но обичам тати повече! Та...

Безспорно всички се стараем като родители,надали някой от тук пишещите прави нещо "лошо" на детето си и то осъзнато.Но...понякога не всички можем да се евладеем и много външни фактори ни влияят.При децата също е така.Цял ден на градина,у-ще...толкова случки и толкова думи.Кое как се загнездва в съзнанието им 
При нас поне миналата година беше чудо с тръгването на у-ще...Сега се надявам да сме пораснали и да преодолеем по-лесно 2-ри клас.Заедно!

Yulinga  и при моите деца беше подобно  както го описваш.Баткото му беше мъка да ходи на градина,но не е ревал,за което аз съм виновна,защото когато той тръгна на ДГ,аз бях бременна почти в 9 месец,бях много разстроена,той ревеше там,аз ревях в къщи ,много ми беше и на мен трудна раздялата(с разбъркани от бременността хормони още по-зле),и едните дни помня му виках да не плаче,че мама става много тъжна,и детето си го подтисна в него тогава,и само се потресваше там-Виновна съм и ми е гадно като го осъзнавам,но човек се учи от грешките си.Всъщност аз първата година го пуснах само в началото 10-ина дни,и после си го оставих в къщи.
На 2-та година постепенно  свикна,все искаше като напук да го взимам последен по тъмно.Ходи само до Коледа и пак го спрях.
 И вече 3 и 4 група си ходеше уж с желание почти редовно ,но това че не спи на обед,а гледа да мълчи 2 часа бе супер подтискащо за него.
Малката миналата година тръгна на ДГ,еми огромна разлика от батко си.И тя имаше период на адаптация,отказваше една седмица да яде там,но свикна,и цяла година макар и 1-ва група беше почти редовна на ДГ.Тя е много гушлива ,до 3г си я гледах само аз(докато баткото беше свикнал с баби,лели),и аз си мислех че ще е като батко си с ДГ.Да ама не.
Сега баткото е ученик,днес му е първия ден на училище.И според мен там ще му е по-добре от ДГ,защото го няма обедния сън.Ще си го прибирам в 12 ч ,ще си яде в къщи колкото и когато иска.Защото в ДГ той все казваше че всичко си изяжда,независимо дали му харесва.Чувстваше се длъжен ли незнам.
Много се ядосвам на роднините като почнат-"ех край вече","ако знае какво го чака оттук нататък".Опитват се да му внушават разни противоречиви мисли за училище.
А аз съм позитивно настроена и той засега е така

Не е ли по-добре да го оставяш и на занималня с децата...да пишат заедно,до си обядва с тях,да си играят...?

Незнам,наистина незнам,много мислих по въпроса

Мислила си щото имаш вариант да го вземеш...ние като нямаме иска не иска - ходи. Като си помисля,че го оставям в 7,30 и го взимам в 17,30...