Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 33-та тема

Ха дано някой прочете!

http://hpathy.com/homeopathy-interviews/david-little-1/

Дано, ама аз английски не чета.
Извинявам се, че изобщо зададох въпрос за лечебната криза и доказването. Мен ме интересуваха лични истории, а не общи обяснения от различни статии. Преровила съм нета за такива.

Не трябва да има лечебни кризи. Не знам какво искаш да чуеш и защо се сърдиш. Лечебните кризи са доказателство, че хомеопатът не знае как да практикува, така, че пациентът да не страда излишно.

Тази статия не е специално към теб.

Никак даже не се сърдя. Питах за лечебна криза, защото в повечето статии пише, че е възможно и очаквано и исках да чуя лично мнение и субективно усещане. Почти навсякъде обясняват как, ако лекуваме астма, можем да очакваме обрив или примерно хрема или по-периферни оплаквания, а не излекуване от раз.

Лечебна криза е когато има усилване на съществуващите симптоми. Например-кашляш, и след хл кашлицата ти се засилва.  
Дадено е правилното лекарство, но в неподходяща доза.

Доказване е когато след прием на хл се появяват нови симптоми, които не си ги имал досега. В този случай е дадено грешно хл.

Аха! А аз мислех, че примерно кашляш, спира кашлицата и се появява примерно обрив, но след време пак има връщане на кашлицата, но в по-лек вариант и за кратко време.

Pani, много идеалистично приемаш нещата . Ако ставаше толкова лесно, хомеопатията щеше да процъфтява.
Тук пишеше много изтъкнат хомеопат, който приемаше пневмонията като етап на излекуване на астмата, така, че бъди готова и за неприятни изненади. Не ти ги пожелавам, но започне ли активния сезон, не се минава с обрив и хрема.

Цонна, аз ти благодаря за интересните линкове, които пускаш. 

Хомеопатията ще я затрият хомеопатите, не алопатите.

Хомеопатията ще я затрият хомеопатите, не алопатите.

Тези линкове май само аз си ги чета. 

И аз, и аз Макар че моят английски изобщо не е ок, но както каза сестра ми, заради тази хомеопатия и полиглот си готова да станеш. ))
Аз от дотук прочетеното за хомеопатията, разбирам че човек може да бъде излекуван и по трудния път, т.е. и с влошавания и кризи, но това супер много забавя целия процес, излишно изтормозва пациента и най-често тотално го отказва и то по средата на пътя. А в най-лошия случай, когато хомеопатът съвсем не знае какво прави, затлачва случая. Общо взето в абсолютен противовес с Ханемановия завет.

Общ беше въпросът и общо отговорих; не е нужно никакво извинение, просто конкретизирайте.
Само че: под лечебна криза хората разбират няколко неща: едното е връщане на стари познати симптоми /които често са болезнени/, другото е засилване на съществуващите симптоми.
И двете са възможни.
В първия случай - връщат се стари потиснати, неизлекувани симптоми, защото симилимумът провокира жизнената сила да ги "изкара" навън, за да се лекуват. Друг е вариантът дали отново ще бъдат потиснати или излекувани трайно.
Във втория случай - ВИНАГИ има засилване на съществуващите симптоми при прием на правилното хомеопатично лекарство в правилните доза и потенция. Само че когато е даден симилимум /а симилимумът не е само най-близкото подобие, но и най-добре подбраната доза и потенция/, засилването е толкова минимално, че често остава незабележимо за човека. Когато потенция и доза не са добре пресметнати, това първоначално засилване на симптоми може да е по-осезаемо.
И няма как да няма засилване /било то осезаемо или незабележимо/ след като се дава изкуствена болест, която, като подобна на естествената, тя трябва да е една идея по-силна от естествената, за да може след преминаване на изкуствената, естествената да изчезне /законите в природата за подобни и неподобни болести. Може да се прочете в Органон/
Най-прост пример с физически симптом /макар че важи за всички нива в човека/ - имаме кашлица, дава се симилимум, кашлицата леко се засилва за час-два например, след което отшумява и изчезва.

Това е вярно...

Пишат, защото често се получава точно така - не е добре подбран симилимумът. Не казвам че е лесно. По-нагоре обясних при правилно даден симилимум /който има три компонента/, как всъщност се усеща лечението от пациента.
Посоката на излекуване по Херинг за отделния пациент може да се види по различен начин. Може да се изтласка нещо в периферия и да се получи обрив. Може заболяването, симптомите, от един вътрешен орган да отидат в друг и това също да е правилна посока - също има йерархия. Затова трябва да се познава йерархията в човешкото тяло във всичките й нива. И това също не е лесно, но не е невъзможно и неясно. Китайската традиционна медицина също може да даде насоки за йерархията в човека.
Има още посоки, които понякога грешно се тълкуват. Давате стафизагрия на човек, "болен" от потискане на гнева. /кавичките всъщност не са нужни/. След прием/и човекът реагира видимо на външните стимули и не задържа в себе си. Започват близки и познати да му обясняват колко бил станал раздразнителен /щото повечето хора под гневен човек разбират само този, който го показва/ И почва нашата стафизагрия да се чуди, да се обвинява как може, видиш ли, така да се разправя с хората, когато я предизвикат и да си казва - ах, какъв благ човек бях, какъв звяр станах. И започва съзнателно да се потиска отново. В хомеопатията на това му казваме - компрометиране на собственото лечение, а това вече забавя процеса на лечение, защото тук се намесват собствени споразумения и т.н. А пък се знае, че когато има дълго потискане, няма как човек изведнъж да стане балансиран - пускаш извитата пружина и тя отскача далече в другата посока и ще се люшка насам-натам, докато не се успокои. Ето този процес е много труден за осмисляне, не ми е непознат и на мен като пациент.  Друг вариант - милото, кроткото, добро дете, дето никога не се е карало или изявявало по-бурни претенции, изведнъж започва да го прави, и то по неприемливи за родителите начини. А какви са на първо място децата? Импулсивни и открити. Правилна ли е посоката на излекуване, ако приемем, че е на хом. лечение, или не.

И аз ги чета с интерес! Благодаря!
Колкото повече информация, толкова по-добре!