Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 33-та тема

При мен и щерката като започнахме с лечението бяхме само на 30-ски и то често през чаши. Може да е имало тук-там нещо по-високо като 200 за цвят, но не мога да си спомня конкретно. Чак доста по-късно, може би след година и нещо-две аз пих М, СМ. За остро като грип/настинка най-често 30 и 200. По-високи от тези за остро не са ни предписвани.
Влошавания сме нямали никога след л-во, като изключа при мен след 3 дози конституционалното в СМ главоболие тип мигрена след всеки прием и засилване на ушните болки на детето при един грип от 30ска.
Падания и подобни също сме нямали, но за травма/падане бих дала 30 или  200, ако травмата е по-силна или което от двете имам налично, докато набавя подходящото.
Не съм хомеопат де, така че горното да се счита за мое усмотрение.

Отговарям на въпроса. Голямото ми дете е ходило на градина, тръгна от първа група, малкото не е /сега е за първа година предучилищна, но в училище, понеже няма ваксини и няма как да бъде в ОДЗ/. Когато голямото ми дете ходеше на градина, хал хабер си нямах от емоционално възпитание, хомеопатии и т.н., бях фиксирана в работа, за да не обръщам внимание на собствени проблеми. По спомен - тя се скъсваше да боледува, но ходеше с желание на градина /така показваше/, не плачеше, не се оплакваше. В последствие, когато поотрасна и започна да осъзнава повече чувствата си /3-4 група по спомен/, се оказа, че е демонстрирала точно такова поведение, каквото явно съм очаквала от нея. Когато беше в първи клас, родих второто си дете, имах възможност да остана 2 години вкъщи и да опозная голямото си дете и едва тогава разбрах какво всъщност се е случвало в главицата й. Спомням си голяма депресия. Децата имат нужда да бъдат обичани, това е всичко, което искат и смея да твърдя, че ще направят всичко възможно, за да се почувстват обичани, а понеже псората е първа, недостигът е твърде силен и никога не им е достатъчно. Нито обич, нито играчки. Ако са балансирани, то няма да го проявяват твърде настойчиво.

yulinga, благодаря, че разбираш. Не смятам, че трябва да обяснявам твърде, твърде подробно, все пак тук всички са мислещи хора.

Интересно ми е вирусите, които се предават при контакт. Нима едноседмично общуване с деца изключва всякакъв физически контакт с болните деца? От чисто любопитство питам.
Още нещо: Знае се, че когато в природата се срещнат две болести, организмът реагира по един и същи начин - в контекста - ако външната, новата болест е по-слаба в динамично отношение от съществуващата в човека, човекът няма да я "хване". /подобни и неподобни болести, мисля даже, че има и онлайн лекция за това, Цонна може да помогне ако желае с материал за тези, които това ги интересува/

Изолирането на детето от това да го наречем, което го чака в живота, е чиста проба симптоматично лечение. Съгласна съм.
Пак повтарям това, което не съм измислила аз, но пък го виждам навсякъде - факторите, разстройващи човешкото здраве, а липсата на здраве е именно липса на добра адаптация, са много и различни, но основите тръгват от домовете ни - бащи, майки, баби, дядовци, стринки, лели и прочие най-често общуващи с детето роднини.

Не е нормално при едно условие - Жизнената сила на човек е динамична като целия човек. Няма живо същество, което да е постоянно с едно и също ниво на жизнена сила, че винаги да пие една и съща потенция. При остри случаи също - при едни остри разболявания имаме например повече енергия и симптомите не са толкова остри - това изисква една потенция, ако нямаме енергия а симптомите са много силни - друга потенция. Ако имаме енергия и симптомите са много остри - трета потенция и т.н. Всичко се съобразява с чувствителност, възприемчивост, реактивност и площ на пациента, възраст и т.н.
Конституционалното лечение /в "здраво" състояние/ - по същия начин. Децата ми са пили конституции от ЛМ до 1М, познати при същия хомеопат са приемали и 10М конституционално. Всичко зависи от човека. Конституция най-просто казано е набор от симптоми и черти, относително трайни във времето. Относително трайни. Защото рядко човек е цял живот в една и съща конституция.

Това не е вярно. Ниските потенции освобождават повече енергия на по-малка площ, но 1М например освобождава примерно пак повече енергия, но на по-голяма площ. Има едноизмерни и многоизмерни случаи, това също определя набор от потенции /макар и условно/.
Ако има намесени и умствени симптоми, ярко изразени такива, също се променя случая. Потенцията трябва да се съобрази със състоянието на човека - деленето на ниски и високи потенции е само условно, толкова пъти е повтаряно и тук и то не само от мен. Потенция 15 излиза вече от "органните" потенции, защото минава числото на Авогадро /няма молекула изходно вещество вече, но това е друга тема/. Ако сме фиксирани в органа - потенцията трябва да е под 15СН.

Разбира се. Това е основата на хомеопатичното предписание - индивидуалност. При един невъзможността да сяда от болка ще бъде приета и изразена по един начин, при друг - по друг. Ако съм аз, ще омрънкам примерно света, ще подчиня поведението си в следващите часове на това, ще се фиксирам в болката, ще се подобрявам от затопляне, но понеже ще съм притеснена, ще искам и главата ми да е на хладно /така реагирам аз често/, ще се притесня да не ми стане нещо по-сериозно и понеже ще изявя доста силни умствени симптоми, най-вероятно ще пия арсен 200 СН. Да, арсен за мускулна треска, защото умствените симптоми винаги са водещи. А ще е 200 ако страхът ми е много интензивен.

В хомеопатията няма болест; има човек, болен от дадена болест.

Това често се случва при невярно предписани лекарства. И го пише някъде из Органон, ако е важно, ще го потърся, не знам наизуст параграфите по номера. Когато е дадено близко подобие, но не симилимум, болестта се връща и връща и се появява нуждата от вдигане на потенцията, просто защото по-ниската вече не действа. Ако е правилно лекарството, дори симптомите да се върнат, те ще са с по-ниска интензивност и по-редки. Това дори в рамките на едно остро или обостряне.

Цонна от хомеопати са предписвани ХЛ,цитираните случаи са при различни хомеопати.

По другия въпрос за детето и занималнята.Когато обстоятелствата позволяват аз давам на децата да избират.И в случая имам тази възможност-ще му дам правото на избор.Само че сега в началото учат на друго място ,след 2 седмици ще са вече в училището.Ще го оставя няколко дни тогава и той сам ще прецени .
Досега с градината-нямаше възможност за избор,или ходи по цял ден,или не.А на него му харесваше всичко без лягането да спят.
Вчера си дойде много щастлив и ми вика-"Мамо на училище е хубаво,по-хубаво от ДГ",написа набързо домашните си,приготви всичко за днес.
Малката е 2-ра група,мога да си я гледам в къщи,но я пускам на ДГ,кое е правилното тогава?Тя не се оплаква,не плаче,уж с желание ходи,дали не демонстрира и тя поведение което си мисли че се очаква от нея Мече стана ми интересно това ,което си писала.Трябва ли тогава по-големите да не дават нещата си на сестрички и братчета ,като не искат?трябва ли да удрят и те като ги ударят?
Тези две неща ги питам конкретно,защото моя син не дава нищо свое на сестра си,не дава дори да ги пипа.Но пък иска той да играе с нейните,иска да й рисува в нейните книги,той да й казва как тя да играе .При което аз смятам,че така не е честно спрямо нея.Тя милата не смее да пипне неговите неща,а своите си ги дава без проблем.Обяснявала съм му че като не дава,няма да взима и нейните.
Когато някой го удари обаче съм му казвала да не отвръща,защо ако някой друг е лош,и той да е .Пример мога да дам с племенницата ,(доскоро живеехме заедно две семейства в един апартамент)която за всяко нещо за което се ядоса удряше,хапеше,скубеше,моите деца.Аз съм им казвала на тях че няма да стават като нея,че не е хубаво да се удря,и да се наранява другото дете.

Конкретно за занималнята не мисля, че неползването на такава е спиране от адаптация. По тази логика и непускането на ясла/градина също е такова. Повечето занимални са зле оргазнизирани, обикновено претупват уроците, няма възможност за водене по допълнителни занимания.

За даването на играчки, аз бих подходила според детето. Примерно моето е даващо, гледащо другите да са добре. Съответно го уча да се вслушва в желанията си и ако не иска нещо, да не го прави. Ако имах дете от другата крайност, щях да му обяснявам други неща.
За отвръщането на удари, ами не съм сигурна, че ако някой я удари и тя удари обратно, няма да стане по-лошо. Казвала съм да изкрещи/каже с висок глас да я оставят на мира и че ще каже на учителката. Ако не й дават нещо нейно, да си го дръпне силно. Честно казано, не сме попадали в ситуации на хапане и бой. Само едно приятелче беше по-бурно и като се засили и те блъсне, направо можеше да ти изкорми червата. Та при такова дете, е по-добре да стои далеч от него, защото определено няма сила да го надвие.

Естествено, че може и да е пречка пред изграждане на адаптивно поведение, може и да не е. За даването: уважавам правото на децата да не желаят да споделят всичките си неща. Има играчки, неща, които са им ценни. Не мисля, че са длъжни винаги всичко да си дават. Както и не очаквам другите да им дават всичко, а по-скоро съм възпитавала в посока да се научат да уважават чуждите вещи и правото на лично пространство и на избор на отсрещния. Винаги ми е било чудно да наблюдавам майки, които само от неудобство използват всякакви методи (включително и явна агресия), за да принудят децата си да дадат своята играчка на друго дете. Също ми е чудно, когато някое дете вземе чужда играчка и не желае да я върне, майката как нежно го изчаква да поиска (понякога 30-40 мин), сакън да не го разстрои, вместо да внуши, че отсрещният си е напълно в правото да си вземе своето и че щом използваме чужда вещ, трябва да се съобразяваме с изискванията на собственика й.
Моите не ги карам в никакъв случай да си споделят всичко. Напротив, утвърждавам и зачитам личното им пространство, уча ги и те да се държат така една към друга. В същото време обаче има играчки, които са регламентирано общи и за които никой няма право да предявява претенции. За да няма конфликти, всяка си има по 1 комплект моливи и флумастери, както и свои книжки за оцветяване. Разрешено е да си ги менкат и споделят, но всяка е длъжна да върне книжката/моливите в приличен вид и да ги предостави на собственика им в момента, в който той има нужда от тях. Това са нещо като неписани правила, които сме наложили вкъщи. Следват се сравнително последователно, което не значи, че не възникват конфликти, но те са сведени до минимум. И така хем всеки има справедлив достъп до общите вещи, хем се учи да изгражда лично пространство, да зачита отсрещния и да изисква също да бъде зачитан.

Будико, абсолютизираш за едното. Разбира се някакви граници.
Във втория случай лишаваш от зъби. Никой няма нито време, нито акъл, нито желание да пази детето ти /визирам другите деца/. И ако смята някой, че отказът от агресия е адекватен похват за оцеляване в този свят, да е жив и здрав.

"Аз съм им казвала на тях че няма да стават като нея,че не е хубаво да се удря,и да се наранява другото дете."  И какво реално правиш? Обясняваш на децата си, че трябва да търпят поведение спрямо себе си, защото така не се прави, че не трябва да са "лоши". Според теб как ще се защитят от агресията в свят, изтъкан от конкуренция? Особено детския свят на непотиснатост на емоциите като цяло, когато всичко, проявило се в мозъчетата им намира външен израз. Не се учудвам защо все повече деца пият карцинозин...

Скривам го, че е дълго. Но го повтарям като цитат на yulinga умишлено. Шапка ти свалям.

Трябва да се прави разлика между нападение и демонстрация на сила и защита. Не само от собствен опит, но и наблюдения - тормозени от другарчета деца, които са учени да не отвръщат със същото, а то е именно същото; та когато пляснат един шамар на удрящото ги системно дете, чудеса стават. Децата също се оглеждат в огледало.

Разбира се, няма нищо нередно в първото предупреждение и едва тогава тормозеното да вземе "по-крути" мерки. Но пък е рядкост някое дете в по-ранна възраст особено да си вземе бележка и да спре само с едно предупреждение.

Аз уча детето така /нямам никаква идея, дали е правилно/:
Бие се само за самозащита и като крайна мярка, когато наистина е необходимо.
Преди това се опитва да се справи дипломатично, защото за боя съм му набила в главата, че е простотия и не може да си решава проблемите така.
За играчки- той вече е голям, но от малък съвсем нарочно го работя..
Купувам му нещо вкусно, което обича и точно преди да си го хапне, му искам малко  .
В началото не даваше, но аз го удрям на съвест "Няма да дадеш на майка си, която се грижи за теб и те обича толкова много?". Постепенно започна да дава всичко  , без да се тормози.
Сега вече той си казва, че за да получиш, трябва да се научиш да даваш..
Стана без насилие.. Не сме се карали...
Но подходът към всяко дете си е нещо много индивидуално. Това, което работи при моето, може да няма ефект върху друго.

Добре е да се четем все пак . Правиш ли разлика между въздушно-капков и орално-фекален път на предаване? При втория може и един месец да си живееш с болни хора и ако си миеш ръцете, не приемаш замърсена храна или вода, пак ще си останеш здрав.

За агресията започвате да си противоречите. Как едно дете едновременно трябва да живее в хармонична среда, лишена от агресия и в същото време да го възпитаваме , че агресията е нещо нормално?
С това мислене за къде подготвяте децата, за живот в джунглата? Не е ли по-здравословно да подберем среда, където агресията е сведена до минимум? Добро училище, добри извънкласни школи, добри университети? И когато агресията е сведена до минимум, детето  просто няма да я приема за норма и да се налага да я търпи. Няма сила на света, която да ме накара да общувам с агресивен човек. Това за мен е много по-правилно, отколкото самата аз да възпитавам агресия.