НВ-ВМХ, част 81

Прегледай тази статия от bb team. Това на което наблягат е разбира се начина на хранене и спорта при борбата с целулита http://www.bb-team.org/articles/3847_da-kazhem-sbogom-na-tselulita

Моят опит с целулита с уточнението, че никога не съм имала сериозно количество, но като всяка жена все пак имам такива периоди - значи при мен има изключетелен резултат пиенето на поне 2-3 л. вода на ден, изключване на сиренето от менюто, спирането на солта, но така или иначе това го правя последните години и съм много доволна като цяло + серия от масажи, които са силови и които допринасят за дренирането на тъканите

разтърси се в интернет бях попадала на една маска с кафе и хума, кълняха се че е уникална за целулита.

Преди съм писала вече че изграждането на оформени мускули и визия за следствие от спорта, а не цел, затпва сега няма да се разпростирам отново върху идеята на спорта като механизъм за укрепване на връзката мозък-двигателна система. Искам обаче да разясня механизма по който тялото извилича позла от спортуването, за да разберете колко важно е всъщност храненето и защо без правилното хранене от спорта няма смисъл.

Тренировките действат на следния принцип:

1. На тялото се причинява контролиран стрес.
2. На тялото се дава възможност да се възтанови от стреса.
3. В процеса на възстановяване тялото "надхвърля" първоначалното си състояние, като става по-здраво на чисто ръканно ниво.

Като се нарани човек, възстановената кожа (белег) е по-твърда, лъскава и дебела отпреди. тренирането действа на същия принцип. Дали целта на тренирането е бързина, издръжливост, сила - все едно.

Конкретно за мускулите, които искаме да "стегнем" и оформим, тренировката действа така:

1. На мускула се причинява стрес, който има чисто тъканно изражение: силовата тренировка напряга мускула прекомерно, в резултат от което мускулните влакна се накъсват (това са микроскопични, "микроразкъсвания");
2. Организмът се възстановява (мироразкъсванията зарастват)
2. когато зарастват, мускулната тъкан става по-плътна и здрава.

Микроразкъсванията  са причинител на мускулната треска. Когато тялото е нетренирано или е понесло твърде тежка тренировка, това се изразява като болка. Колкото по-трениран е мускулът, толкова по-малко са тези разкъсвания и затова напредналите в тренировките нямат мускулни трески, въпреки че понасят огромни натоварвания.

Ключовата дума обаче е "възстановяване". Тренировката сама по себе си не носи полза за тялото. Дори, логическо погледнато, сама по себе си причинява вреда: тъканите страдат, мозъкът получава сигнали за страдащите тъкани, цялото тяло изпада в стрес.

Възстановяването е това, което носи полза. Тоест положителния ефект от спорта не настъпва докато тренираме, а след това.

А за да можем да се възстановим е нужна преди всичко качествена храна, здрав метаболизъм и хубав режим на сън и почивка. Или, ако:
- не консумираме качествен животински протеин, съчетан с достатъчно мазнини, да се покрие И енергийната загуба, така че поетият протеин да може да се използва за заздравяване на мускула;
- ако сме в стрес, не спим или спим недостатъчно, ако сънят ни е напрегнат - тогава тренировката не само не носи никаква полза - тя вреди.

Ето няколко практически съвета от мен (а аз съм виден капацитет, имам незавършено хуманитарно образование все пак  )

- ако една тренировка не причинява стрес, ако ви е лесна и ненатоварваща, тя е безполезна от гледна точка на тъканното укрепване (разбира се, фактори като тонус и удоволствие не са за пренебрегване)
- в тренировъчен ден и след него (докато имате мускулна треска, ако имате) вечеряйте обилно и си легнете рано. Под "вечеряйте обилно" нямам предвид да се натъпчете докато ви заболи корема, но определено  хапнете достатъчно количество много качествени мазнини+протеин. Следтренировъчната вечеря няма нужда да я товарите със салати и подобни, които се усвояват трудно и затормозяват тялото, а не носят съществена полза във възстановителните процеси.
- не съчетавайте тежки силови тренировки или тренировки за издръжливост с калорийна рестрикция, ако сте от броящите калории. Идеята на рестрикцията е да ви принуди да използвате подкожните мазнини за енергия, но ако организмът е принуден да "се справя" с недостатъчно храна, той, така да с екаже, "оставя на заден план" мускулното възстановяване, защото то не е приоритет за него, така че ползата от тренировката се губи и дори настъпва вреда.

Източника и снимков материал - тук http://lchf.ru/1568
Обикновено се счита, че покачването и свалянето на тегло се подчинява на прости физически уравнения, определящи се от потреблението и разхода на калории. В продължение на десетилетия официалните препоръки на диетолозите се свеждаха до това, че „трябва да ядем по-малко и да се движим повече”, и тази догма се е запечатала в съзнанието на хората.
Да повторим отново: една калория не винаги е равна на друга калория. Ние не сме дебели от това, че приемаме повече калории, а от това че се храним с „лоша храна”. Нашите тела се подчиняват не на  елементарната физика, а на сложна биохимия и ендокринология.
И да се развенчае съществуващия стереотип е доста сложно. Това е историята на Сам Фелтам, който чрез личния си пример решил да обори популярния мит, че  „всички калории са еднакви”. За целта той провел със себе си серия от експерименти  в стила на Морган Сперлок – този, който в продължение на месеци се хранеше само в  МакДоналдс и документираше измененията в своето тяло (филма „Двойна порция”).
Сам решил в продължение на 21 дни да приема всеки ден храна с обща калорийност 5 000 калории и да проследи какво ще се случи. За тези, които не знаят, общата препоръчителна дневна норма от калории е около 2 500, с вариации в зависимост от пол, ръст, възраст и физическа активност. Сам пресметнал своята препоръчителна дневна норма и получил 3 058 калории за ден.
По време на първия експеримент Сам се е хранил на принципа на НВ ВМХ, с общ калориен прием от  5 794 калории/ден, разпределени така: въглехидрати 85,2 гр., мазнини 461,42 гр., протеини 322,2 гр. Обърнете внимание, че грамовете, които се получават от мазнините носят 9 калории, а в същото време грамовете от протеини и въглехидрати носят 4 калории, т.е. двойно повече. Изразено в проценти Сам се е хранил по класическа НВ ВМД – протеини 22%, мазнини 72%, въглехидрати 6%.
Разпределението, разбира се е правилно, но Сам се е хранил буквално за двама – добавил е 2 736 калории в повече, отколкото е изразходвал. Теоретически, при такъв прием на двойно повече калории, той е трябвало да качи за 3 седмици не по-малко от 7,5 кг. Но практиката не винаги потвърждава теорията.  След 21-дневната си епическа лакомия (с 400 грамови пържоли всяка вечер) Сам Фелтам тежал само с 1,5 кг. повече, отколкото в началото на екперимента. Не е добавил много повече към теглото си, но и визуално е отслабнал: от талията е свалил 3 см. Процента мазнини на тялото му е измерен на 12,6 % - идеално за атлет.
Този експеримент показал, че даже сериозно преяждайки с НВ ВМХ, Сам Фелдам почти не е наддал на тегло. Но това може би се дължало на някакви уникални възможности на неговият организъм? Може би той е един от онези щастливци, които могат да се хранят колкото искат и да не напълняват, и заради това неговият „опит” да няма отношение към останалите хора. За да провери това три месеца след този експеримент Сам провел втори, който нарекъл „Fake Food Challenge”. Сега той приемал отново 5 793 калории от т.нар. „фалшива храна” – богато рафинирани въглехидрати, красиво опаковани готови храни, разпределени така: въглехидрати 892,7 гр., мазнини 140,8 гр., протеини 188,65 гр. Изчислени в проценти: протеини – 13,50% мазнини – 22,65 % въглехидрати – 63,85%. Това съвсем не е НВ ВМХ, но изцяло съответства на препоръките на ВОЗ относно количеството калории получени от различните хранителни вещества.
Този път експеримента не протекал толкова успешно за Сам. Това преяждане с богати на въглехидрати и бедни на мазнини храни дало своите видими резултати. Като резултат: прибавени плюс 7,1 кг. и цели 9,25 см. към талията. Освен това този път Сам измерил % мазнини в тялото си преди и след експеримента.  Този показател се е увеличил  три пъти – от 12,6 на 16,9%.
При това, че количеството калории и в двата случая е било еднакво, както и физическото натоварване, то може да се приме, че експеримента убедително доказва, че проблема не е в количеството приемани калории, а в техния източник. Данните от опита не съответстват на строгите научни изследвания, но понякога опита на конкретен човек  доказва повече, отколкото множество статии.
В заключение: За да се „отърве” от резултатите от втория експеримент Сам провел трети. Подложил себе си на строга НВ ВМХ с общ калориен прием 3 500 калории/ден. Това съвсем не са малко калории, но теоретично това са калориите, които са му необходими за поддържане на теглото му при неговата физическа активност. Но и тук практиката се размина с теорията. За три седмици на НВ ВМХ Сам свалил 5,65 кг. и 7,5 см. от обиколката на талията. % мазнини в тялото му паднал от 16,9 на 14,2%.