Здравейте, имам нужда от съвет- изпаднах в ужасна дупка и не мога да мисля трезво.
До скоро се имах за разумен човек, който може да преценява добре хората и не действа прибързано. Освен това възрастта ми предполага, че съм достатъчно улегнала жена за да върша глупости като ученичка. Докато не срещнах мъж по който тотално си загубих акъла. Историята: от известно време обстоятелствата ме срещат често с него. Първите месеци въобще не го забелязвах, само го разпознавах по физиономия. Един ден преди 3 месеца той ме заговори, държеше се много любезно, но аз гледах да се откача по-бързо. Да кажем, че съм хубава жена и ми е омръзнало от досадници. При следващите ни срещи гледах да го заобикалям, въобще не исках да говоря с него. Един ден ме попита защо страня, аз се направих, че не го чувам, пожелах му приятна вечер и си тръгнах. Той след мен каза "ще се видим", а аз само въздъхнах с досада. На другия ден се присетих за него и си казах, че не е нужно да го избягвам, той просто се държи учтиво. Спонтанно ми се прииска пак да го срещна; после сякаш нещо ме халоса по главата, изведнъж реших, че го харесвам. След два дена се срещнахме пак, заприказвахме се, черпи ме цигара, предложи ми чадър, защото заваля, отказах му и се разделихме. Тогава осъзнах, че съм влюбена. Мислех все за него и кога ще го видя пак. След няколко дни се засякохме пак и той ме покани на кафе. Попита ме дали бих излязла с него и след кратка пауза отговорих "може" и му дадох телефона си. Ето тук сгреших. От този момент вече ме е срам да пиша какви глупости извърших от любов. А той разбирайки, че съм хлътнала по него взе да си играе с чувствата ми. Отначало му отказвах секс, а когато се съгласих, той все намираше причини да се измъкне. Искаше да разбере докъде мога да стигна в желанието си да бъда с него. А аз бях толкова увлеченена и заслепена, че не се усещах, че се подиграва с мен. Стигнахме и до секс един ден- аз бях доста настоятелна и това събуди любопитството му. И отново намери начин да ме унижи. Опита се да продължи да ме разиграва, но миналата седмица му казах, че ми омръзнаха номерата му, не искам повече да си избива комплексите върху мен и да спре да ми се обажда. Тогава дойде нова оферта- 3-ка с друг мъж. Опита се да е много убедителен. Бедно ми е въображението да си представя в каква нелепа ситуация искаше отново да ме постави. Казах му чао и си тръгнах, а той след мен извика да си помисля, утре щял да ми звънне. Оттогава не съм го чувала. Вчера се засякохме, но вече той ме отбягва...
Вече го мразя без да съм спирала да обичам. Знам, че трябва време за да ми стане отново безразличен- с това ще се справя, не за първи път ме нараняват. Но искам да му покажа, че не е успял напълно да смачка достойнството ми. Обаче не знам как да се държа като се видим отново- нито е да го подминавам като пътен знак, нито да се правя, че нищо не се е случило, нито да му покажа колко ме е наранил. Нямам желание за нищо, само се самообвинявам как успях да стигна до тук. И с какво провокирах този иначе малко симпатичен и много мил мъж да се прояви като такова л-йно. Нямам отоговор. Но ще го срещна скоро, може да е още утре и трябва някак да реагирам- как?
Ако някой е имал търпение да прочете словоизлиянията ми докрай и може да дъде съвет как да събера парченцата от разбитото ми достойнство, предварително благодаря. Знам, че писах объркано, но не мога да си подредя мислите по-добре. Боли ме.
До скоро се имах за разумен човек, който може да преценява добре хората и не действа прибързано. Освен това възрастта ми предполага, че съм достатъчно улегнала жена за да върша глупости като ученичка. Докато не срещнах мъж по който тотално си загубих акъла. Историята: от известно време обстоятелствата ме срещат често с него. Първите месеци въобще не го забелязвах, само го разпознавах по физиономия. Един ден преди 3 месеца той ме заговори, държеше се много любезно, но аз гледах да се откача по-бързо. Да кажем, че съм хубава жена и ми е омръзнало от досадници. При следващите ни срещи гледах да го заобикалям, въобще не исках да говоря с него. Един ден ме попита защо страня, аз се направих, че не го чувам, пожелах му приятна вечер и си тръгнах. Той след мен каза "ще се видим", а аз само въздъхнах с досада. На другия ден се присетих за него и си казах, че не е нужно да го избягвам, той просто се държи учтиво. Спонтанно ми се прииска пак да го срещна; после сякаш нещо ме халоса по главата, изведнъж реших, че го харесвам. След два дена се срещнахме пак, заприказвахме се, черпи ме цигара, предложи ми чадър, защото заваля, отказах му и се разделихме. Тогава осъзнах, че съм влюбена. Мислех все за него и кога ще го видя пак. След няколко дни се засякохме пак и той ме покани на кафе. Попита ме дали бих излязла с него и след кратка пауза отговорих "може" и му дадох телефона си. Ето тук сгреших. От този момент вече ме е срам да пиша какви глупости извърших от любов. А той разбирайки, че съм хлътнала по него взе да си играе с чувствата ми. Отначало му отказвах секс, а когато се съгласих, той все намираше причини да се измъкне. Искаше да разбере докъде мога да стигна в желанието си да бъда с него. А аз бях толкова увлеченена и заслепена, че не се усещах, че се подиграва с мен. Стигнахме и до секс един ден- аз бях доста настоятелна и това събуди любопитството му. И отново намери начин да ме унижи. Опита се да продължи да ме разиграва, но миналата седмица му казах, че ми омръзнаха номерата му, не искам повече да си избива комплексите върху мен и да спре да ми се обажда. Тогава дойде нова оферта- 3-ка с друг мъж. Опита се да е много убедителен. Бедно ми е въображението да си представя в каква нелепа ситуация искаше отново да ме постави. Казах му чао и си тръгнах, а той след мен извика да си помисля, утре щял да ми звънне. Оттогава не съм го чувала. Вчера се засякохме, но вече той ме отбягва...
Вече го мразя без да съм спирала да обичам. Знам, че трябва време за да ми стане отново безразличен- с това ще се справя, не за първи път ме нараняват. Но искам да му покажа, че не е успял напълно да смачка достойнството ми. Обаче не знам как да се държа като се видим отново- нито е да го подминавам като пътен знак, нито да се правя, че нищо не се е случило, нито да му покажа колко ме е наранил. Нямам желание за нищо, само се самообвинявам как успях да стигна до тук. И с какво провокирах този иначе малко симпатичен и много мил мъж да се прояви като такова л-йно. Нямам отоговор. Но ще го срещна скоро, може да е още утре и трябва някак да реагирам- как?
Ако някой е имал търпение да прочете словоизлиянията ми докрай и може да дъде съвет как да събера парченцата от разбитото ми достойнство, предварително благодаря. Знам, че писах объркано, но не мога да си подредя мислите по-добре. Боли ме.
хвърли го в кошчето и продължи напред. 
