СЕДМОКЛАСНИЦИ пред прага на гимназията-тема 53

  • 52 679
  • 730
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: X
...да не говорим, че чак сега - на 40+ имам визия какво бих работила с удоволствие.
И аз така! Simple Smile)) Дори вече знам какво бих завършила като висше Joy
И аз във вашия отбор.  Simple Smile Даже и втората специалност съм си изяснила. И двете нямат много общо с реалното ми висше образование.
То сигурно затова още не са ми пораснали мъдреците.
Но пък детето си избра училище без колебание и положи необходимите усилия, за да го приемат там.

# 436
  • Бургас
  • Мнения: 805
И моят син е същия! Добре, че училището, което смятам за подходящо за него е наблизо. Сам стигна до идеята, че иска там /след дълго и много внимателно насочване от моя страна/, но доводите бяха : близо е, няма униформи, няма занималня.

# 437
  • Мнения: 864
И аз във вашия отбор.  Simple Smile Даже и втората специалност съм си изяснила. И двете нямат много общо с реалното ми висше образование.
То сигурно затова още не са ми пораснали мъдреците.


Дидева, само не разбрах втората специалност паралелно ли ще я практикуваш или като ти омръзне първата.  Laughing
То и на мен още не са ми поникнали мъдреци, сигурно затова много неща от живота още не са ми ясни  Crazy

# 438
  • България, София
  • Мнения: 644
А моля, моля - относно мъдреците ... еволюцията вървяла към намаляване броя на зъбите, така че, който ги няма е по-еволюирал  Grinning

Изборът на училище с дете №1 беше предопределен - бори се за същото и нямаше миг съмнение. Дете №2 и то ще се цели там, но това не е информирания и осъзнат избор за който говорите.

Те децата сигурно на мен приличат - и аз в отбора.

# 439
  • Пловдив
  • Мнения: 2 580
Далече съм от осъзнаването, пак същото бих учила. Пък може и да съм от малкото, които си харесват работата.  Simple Smile
Ицко от 4 клас знаеше какво иска. Дано да е на същото мнение и след 5-6-7-8 години... и да не съжалява за избора си.

# 440
  • София
  • Мнения: 3 945
Добре де, ако 300 деца още от малки искат само НЕГ, какво да ги правим после?

Айде, поспрете се. Някои успяват там, където искат, други- не. На сина ми съученичка от 2 години говори само за ФЕГ, но не и стигна балът: 5,90 по БЕЛ и 4,50 по МАТ.

# 441
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Няма шанс Tired

# 442
  • Мнения: X
Добре де, ако 300 деца още от малки искат само НЕГ, какво да ги правим после?

Е, сега.  В България има повече от една немска езикова гимназия.  Wink А и едно малко дете по-скоро ще изяви желание да учи немски, а не да е ученик в определено училище.

А децата ще си ги гледаме и ще си ги обичаме.  Grinning Голям праз, че не са ги приели в N-ската НЕГ.
Разбира се, че не всички могат да успеят там, където искат. Просто не винаги желанията ни съвпадат с нашите възможности. Не само в училище.
А и мислех, че коментираме по-скоро това, да се вслушваме в желанията на децата си.  В смисъл, че има родители, които не биха допуснали детето да " пропилее" бал 35, 800 примерно и да отиде в друга гимназия освен  N-ската НЕГ.

Последна редакция: чт, 24 юли 2014, 16:17 от Анонимен

# 443
  • София
  • Мнения: 10 531
На сина ми съученичка от 2 години говори само за ФЕГ, но не и стигна балът: 5,90 по БЕЛ и 4,50 по МАТ.
Ами! Naughty Просто не е изчакала 3то класиране. Wink

# 444
  • Мнения: 549
Е, вие сега ме хвърлихте в оркестъра! С моите само 2 мъдреца и близо до 40-те, еволюирала ли съм, помъдряла ли съм?  newsm78  Не съм сигурна доколко избора на дъщеря ми беше осъзнат , но и аз чак сега добих смелост да последвам мераците си и да уча това, което искам да работя , за разлика от първото вишУ. Та сега на тази "крехка" възраст  Laughing съм вече студент първи курс в СУ . Мантрата на седмокласниците "По първо единствено желание , на първо класиране!" при мен сработи, с ненужно висок бал ( две единици и половина  по-висок от минималния необходим за специалността ).
Това от солидарнст към детето . Учихме си двечките. Мисля , че оценката ми от изпита беше добър пример за нея. А брат и ( две години по-малък) така се вдъхнови, че реши да учи и той същото Simple Smile .

Моите наблюдения , не са само от моите две деца , а и от техни съученици, деца на близки и познати  сочат, че  сигурно само около 10 % от децата на 14 г. наистина знаят какво искат да учат. Да са живи и здрави , защото не мисля, че изборът на училище след седми клас е толкова съдбовно решение.
 

# 445
  • София
  • Мнения: 3 945
На сина ми съученичка от 2 години говори само за ФЕГ, но не и стигна балът: 5,90 по БЕЛ и 4,50 по МАТ.
Ами! Naughty Просто не е изчакала 3то класиране. Wink

И на 3то нямаше.

Дидева, друго имах в предвид. Ако моето искаше НЕГ, нямаше да го оставя да пише само това, а щях да изтипосам и 73то, и 35то, и още няколко. Щях да се намеся.

# 446
  • Мнения: X
Дидева, друго имах в предвид. Ако моето искаше НЕГ, нямаше да го оставя да пише само това, а щях да изтипосам и 73то, и 35то, и още няколко. Щях да се намеся.
Ами то и аз това имах предвид.  Grinning Когато ти е ясно какво искаш да учиш, подходящото училище не е само едно.

# 447
  • Мнения: 864


Дидева, друго имах в предвид. Ако моето искаше НЕГ, нямаше да го оставя да пише само това, а щях да изтипосам и 73то, и 35то, и още няколко. Щях да се намеся.

Ставаше въпрос за съвсем друго нещо. Да се даде възможността на детето само да избере в каква насока иска да се развива, да му вменим на него задължението да проучи училищата, предлагащи такъв тип обучение, да разпитва приятели, да гледа учебни програми, справочници с балове и като резултат от това да седне и да си подреди само желанията. А не да чака цял живот мама и тати да вършат всичко вместо него. Макар, че по принцип винаги съм си подценявала децата, поне за това съм убедена, че им стига акълът да се справят . За мен е абсурдно да си помисля, че задължението на дъщеря ми трябва да е само да се яви на изпит, а после аз да запрятам ръкави, да плюнча молива, да пиша желания и да й решавам бъдещето. Ами ако се провали нали на мен ще ми тежи на съвестта. Децата ни не ни принадлежат. Те са самостоятелно мислещи личности. Наше задължение е само да ги подкрепяме.
Скрит текст:
Предвид се пише без "в" Peace

# 448
  • София
  • Мнения: 10 531
На сина ми съученичка от 2 години говори само за ФЕГ, но не и стигна балът: 5,90 по БЕЛ и 4,50 по МАТ.
Ами! Naughty Просто не е изчакала 3то класиране. Wink

И на 3то нямаше.
Права си. Редактирам се. Имало е само 1 свободно място за момиче. Пак момчета са били късметлиите и там. Wink

# 449
  • Мнения: 3 099
На сина ми съученичка от 2 години говори само за ФЕГ, но не и стигна балът: 5,90 по БЕЛ и 4,50 по МАТ.
Ами! Naughty Просто не е изчакала 3то класиране. Wink
Peace Копче, с тези оценки, момичето трябваше и полът да си смени, за да влезе във 9 ФЕГ на трето класиране. За ФЕГ момиче имаше 1 място и на това дете (с 6 по МАТ и БЕЛ от училище) не му стига към 0,6 единици бал. За 133-то не знам дали стига.

Да не забравяме, че те са на 13-14 години (твърде незрели) и по закон и по човешките норми изборът се прави от родителите (нека не бягаме от отговорност). При избора можем да се съобразим с техните предпочитания (най-добре е, ако деликатно им е внушен  Mr. Green), ако преценим, че са разумни.
Късметлии са родителите, чиито деца правят сами правилния избор (под правилен обикновено се възприема, когато изборът на детето съвпада с този на родителите). Също е лесно, когато децата нямат предпочитания и разчитат на опита на родителите.

Най-трудно се подкрепя неразумен/нестандартен избор. В този случай родителят трябва да избира между незабавна вина (не се е съобразил с детето) или отложена вина (подкрепил е детето в лош избор).

[/quote]
...да не говорим, че чак сега - на 40+ имам визия какво бих работила с удоволствие.
И аз така! Simple Smile)) Дори вече знам какво бих завършила като висше Joy
И аз във вашия отбор.  Simple Smile Даже и втората специалност съм си изяснила. И двете нямат много общо с реалното ми висше образование.
То сигурно затова още не са ми пораснали мъдреците.
Но пък детето си избра училище без колебание и положи необходимите усилия, за да го приемат там.

Цоп и аз (почти) при Вас. Колебаех се между две висши. Не можах да реша и завърших и двете.
И досега си ги харесвам. Работя основно по едната специалност, но ползвам и вторите знания. Понеже ме гони професионална шизофрения, сериозно обмислям голям завой - втората да стане първа.

Обаче докато следвах си харесах и трета специалност (право), изпадна възможност да я запиша без кандидат студентски изпити, поисках от майка ми 1000 лева на заем за таксата, тя постави условие да зарежа второто висше. Аз отказах. На следващата година събрах парите, но вече искаха входящ изпит по история или БЕЛ (където нямам шансове) и се отказах. Сега и двете ни е яд - аз, че не я излъгах, че се отказвам от второто, тя, че не ми е дала сумата.  Mr. Green
Та истинската ми страст си остана правото. То си личи де, само чета и тълкувам де що има закон и наредба.  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт