Хасефе - Али....
Али - Майко, моля те....
Али - Гледам ви, майко, наблюдавам ви. Гледам онова, което преди години, от глупостта си....изгубеното си семейство....гледам...знаеш ли, живях години и все чаках това да се сбъдне, ето - сбъдна се майко... Всички сте тук, в тази къща, вашата къща....на тази маса.... Добре, че дойдохте...много ме зарадвахте..... Направихте ме ЩАСТЛИВ, много ви благодаря!!! Бъдете живи и здрави...
/известно време настава тишина, после Али продължава да говори. Всички се хранят само той не./
Али - Айлин, хубавата ми дъщеря...ще ставаш майка...скоро....вай...вай... Ти си дъщеря на майка си, като Берин - много добра майка ще бъдеш!!! Майка, обичаща, пълна с обич, раздаваща се.... И моята майка беше такава към мен...така се отнесе към мен...ах....хубавата ми майчица...но аз на теб, не успях, не можах да ти бъда добър син...много те измъчих, майко, но какво да направя??? Такъм съм си...такъв син...мъж...изгарящ всичко около себе си....всички измъчвах, после пък изпаднах в самосъжаление и само това постигнах......съжалявах се.... Така мина живота ми...в съжаление...
/майка му иска нещо да каже, но той я прекъсва/.
Али - Нищо не казвай, майко, моля те... Недей... Не ви разказвам това, за да искам нещо от вас!!!
Мете, синко, Берин, момичето ми, Айлин, Осман - скъпите ми деца... Аз много ви измъчих,
много лоши неща направих, не успях да ви бъда баща в истинския смисъл на думата, сега не очаквам дори да ми простите - не това искам от вас.... Само искам да ви кажа, че много съжалявам - затова ви го казвам.... Аз винаги много съм ви обичал, и сега много ми обичам и винаги ще ви обичам!!! Вие сте моите деца и винаги ще бъдете моите деца!!!!
Хасефе - От къде излезе това пък сега???
Али - АЗ ЗАМИНАВАМ, ЩЕ ПЪТУВАМ , ДАЛЕКО!!!
Джемиле - какво пътуване?
Али - ТАКОВА ПЪТУВАНЕ, ДЕТО СЪМ ПРАВИЛ, ПЪТУВАЛ ЦЕЛИ 20 ГОДИНИ!!!
Хасефе - Али, синко, ти си болен, нали се пенсионира!!!!
Али - С ЧУЖДЕСТРАННА КОМПАНИЯ, ДОГОВОРИЕХМЕ СЕ, СПОГОДИХМЕ СЕ!!!
Джемиле - Нелегално ли ще работиш???
Али - КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ТОВА!!!!
Мете - Татко, не е правилно това, което правиш!
Берин - Мете е прав, татко!!!
Айлин - Защо трябваше сега така да постъпваш, това да решаваш????.....
Али - НЕ СЕ МЪЧЕТЕ, НАСИЛВАЙТЕ...НАПРАЗНО....АЗ ВЗЕХ РЕШЕНИЕТО СИ - ЩЕ ЗАМИНА, ЩЕ ТРЪГНА ОТ ТУК, ОТ ТЕЗИ МЕСТА, ПОБОЛЯХ СЕ......ТРЯБВА ДА ЗАМИНА....ДА ПЪТУВАМ МНОГО НАДАЛЕЧЕ....
Всички станаха от масата, слязоха на улицата, настаниха се в микробуса на Мете и изчезнаха в тъмнината. Само нещастния капитан Али остана сам самичък в тъмната и непрогледна нощ - сам с болката си, сам с мъката си, сам с драмата си......Това беше последната нощ на Капитан Али на Земята!!!......