Една кифла в дъжда

Момичета, смея се със сълзи...
Аз също съм от падащите, но напоследък успявам да се задържа на крака.
Моята история - преди 2 години, 3-4 дни преди рождения ми ден,хубаво лятно време навън... отивам в обедната почивка да си купя пълнители за кола маска. Влизам в магазина, купувам 10 бр., излизам и виждам как трамваят се задава (по принцип съм на кратко разстояние от работата- 2 спирки с трамвай и около 15 мин бавен ход пеша) и си викам - ще тичам да го хвана. Но... издокарана в пола-панталон не отчитам факта, че вдигайки крак за тичане, стъпалото ми ще заседне в крачола и с цялата си грация се приземявам на четири крака върху бетона. През това време трамваят вече минава покрай мен, а цялата случка се разиграва на спирката на тм 20/22 на Женския пазар в посока  Халите.
Та падам си аз, бързо ставам поизтупвам се  , бабите и дядовците ме гледат, една жена ме пита "Добре ли сте?", отговарям "да" и фиксирам трамвая, който все още разтоварва/товари пътници и решавам, че все още имам шанс да го хвана ако притичам 20-30 метра.
Да, ама не! На третата крачка се повтаря същата история "за тези, които не видяха първия път" . Стоварването този път е придружено с хвърляне със засилка на торбата, при което тя се къса и навсякъде се разхвърчават пълнители с кола маска, касови бележки, брошури... Този път наблюдателите решиха да помагат - всеки тича и носи по нещо. Добре, че обичам да ходя с големи чанти, та набутахме всичко в чантата. Поизтупах се отново - този път скъсан панталон на коляното, а отдолу не смея да погледна - само усещам болката и скования крак.
Е, реших да не се качвам в трамвая, а да повървя. Мъка мъка... Ред сълзи, ред сополи, боли едва ходя, но най-накрая се добрах до офиса и реших да поугледам щетите - доста сериозно ожулено коляно, вече подуто, ожулени длани,глезени... Абе всичко както си трябва.
Колежката ми се спука да се хили докато й разказвах и се бинтовах.
На рождения си ден бях с дълга рокля....

Страхотна темичка  В скоро време не съм се ''излагала'', обаче при първи случай ще се похваля  Иначе страхотно се забавлявах с вашите истории.

Привет момичета Поздравления за чудесната тема  и за смелостта ви да разказвате така забавно за паденията си
Със сълзи съм се смяла снощи,както и мъжът ми,като не пропусна да ме докачи с репликата-я им разкажи и ти как се пльосна в калта
Та ей ме тук и аз да се изтипосам с моята кална история.
Действието се развива преди......може би 7-8 години,бачках във фирма за дрехи.Времето студено,с леко замръзнали локви.Както всяка сутрин,трябва да измина 10-те минутки от слизането си от рейса  до входа на фирмата,като пътят ми е следният-пресичам главната улица,където се движат мпс-тата,свивам в ляво-по една 100-метрова улица,после пак в ляво по една 50-метрова,леко У дЕсно и воала-вече съм пред фирмата.Ноооо...тази сутрин преминаването ми по това трасе не беше така лесно,...и сухо Та слизам си аз от рейса,свървам по 100-метровата уличка,вървя по улицата,до тротоара,защото по него имаше накацали коли Нахлузила маратонки,дънки,якенце и метнала раничка на рамо,с ръце в джобовете/що ли не слушах тогава мъжа си,по него време още гадже,който винаги,винаги ми казваше-извади ги тия ръце от джобовете,че ще пострадаш някой път/.По едно време слушам,че зад мен идва кола и без да се обръщам решавам да се кача на тротоара,между две коли.Речено -сторено.Прекрачвам с единия си крак,прибирам другия и в следващия момент политам.....напред.....с цялата си прелест и тяло..към една локва,все едно се бях хвърлила по корем на леглото За части от секундата успявам да си извадя ръцете от джобовете,колкото да се подпра на тях и да нямам тротоарна екзема на лицето.Строполявам се в калта,раничката ми и тя се пльосва там-солидарна с мен Ставам,избърсвам криво-ляво очи,колкото да продължа по трасето.Вдигам ръце в странна позиция-леко свити в лактите,с длани ,обърнати към небето-все едно някой мюсюлманин се моли раничката метната на единия свит лакът,цялата от глава до пети в кал,походка-тип насрана Продължавам по пътя,подминавам хората/работещи в съседните 2-3 фирми/,които ме гледат
Свървам в дясно и вече съм пред фирмата.А там колегите и колежките седнали по пейките,пушещи цигари и пиещи кафета в очакване шефа да дойде и да отвори.като ме видяла изпаднаха в неистов смях Шефчето и то добре се посмя за моя сметка.Влезнахме,изнамериха ми някви дрехи,що годе мой размер,а моите дрехи пуснахме във фирмената пералня,после и в сушилнята.раничката избърсах с мокри кърпи,както и маратонките ми.
Дълго време след тази случка хората от съседните фирми,щом ме видеха,се подхилваха под мустак,моите колеги ми викаха кАленото човече,а рамото ме наболяваше от време на време.
Вечерта и мъжът ми добре се смя ,като не пропусна да ми натърти-аз нали ти казах да не ходиш така.Ееее,казал си ти,ама кой да те послуша
За протокола-още си ходя с ръце в джобовете,или хванала раницата/чантата,или скръстени пред гърдите ми-Не обичам да мятам безцелно и празни израстъците си напред назад.


това е от мен,желая ви хубав и безпрепядствен ден