Разделяли ли сте се с бебетата си до първата им годинка за повече от 1 ден?Кога и за колко време и как се отрази на вас и на тях?
- Публикувана: 17 юли 2014, 11:55 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2014, 15:57 ч.
Разделяли ли сте се с бебетата си до първата им годинка за повече от 1 ден?Кога
Не, до три години и половина.
ДО две и половина кърмех и беше немислимо.
Не че после ми беше мислимо, много ми беше мъчно, всеки ден плаках и тя е плакала. Две седмици.
След това миналата година на 5 и половина, пак за две седмици, идеята беше да седи месец, но като отидох да я видя на втората седмица и тя си тръгна с мен.
Тази година ѝ е за трети път, вече седмица и половина, нещата са много по-различни. Тя е пораснала, явно и аз.
ДО две и половина кърмех и беше немислимо.
Не че после ми беше мислимо, много ми беше мъчно, всеки ден плаках и тя е плакала. Две седмици.
След това миналата година на 5 и половина, пак за две седмици, идеята беше да седи месец, но като отидох да я видя на втората седмица и тя си тръгна с мен.
Тази година ѝ е за трети път, вече седмица и половина, нещата са много по-различни. Тя е пораснала, явно и аз.
Да! Първият път малкият беше на около 7 месеца - ние бяхме на сватба. Той не се беше сетил за мен, но на майка ми й беше дошло нанагорно - колички, памперси, АМ, пюрета и т.н 
.
След това започнахме сравнително често да го оставяме за по един уикенд при майка ми или при свекърва ми - никога не е имал проблеми с адаптацията, защото е свикнал с тях от съвсем малко бебе.
С големия бяхме неотлъчни първата година и го отчетох като грешка - около 1,5 г. оставянето при баби, за да излезем някъде, беше изпитание за всички. Чак към 2 год. свикна, въпреки че ходи на ясла от около 1,3 г.
Така реших докато малкия е бебе, задължително да се ходи в събота при едната баба, в неделя при другата и сега там си се чувства като у дома - изобщо не ни отразява кога идваме, кога си тръгваме.
.След това започнахме сравнително често да го оставяме за по един уикенд при майка ми или при свекърва ми - никога не е имал проблеми с адаптацията, защото е свикнал с тях от съвсем малко бебе.
С големия бяхме неотлъчни първата година и го отчетох като грешка - около 1,5 г. оставянето при баби, за да излезем някъде, беше изпитание за всички. Чак към 2 год. свикна, въпреки че ходи на ясла от около 1,3 г.
Така реших докато малкия е бебе, задължително да се ходи в събота при едната баба, в неделя при другата и сега там си се чувства като у дома - изобщо не ни отразява кога идваме, кога си тръгваме
. 
Не съм - нямам тази възможност, но ако я имам, не бих се поколебала да я използвам.
Разделяме се само през деня - аз на работа, той на ясла. Когато се върнах на работа, беше на четири месеца и половина и не е плакал. Тръгна на ясла на 6 месеца, пак не е плакал. От една седмица обаче явно започна да се осъзнава и в яслата се опитва да плаче сутрин, но в повечето случаи учителките го успокояват още преди да е заронил крокодилските сълзи
.
Според мен разделите се отразяват добре и на майката, и на детето.
Разделяме се само през деня - аз на работа, той на ясла. Когато се върнах на работа, беше на четири месеца и половина и не е плакал. Тръгна на ясла на 6 месеца, пак не е плакал. От една седмица обаче явно започна да се осъзнава и в яслата се опитва да плаче сутрин, но в повечето случаи учителките го успокояват още преди да е заронил крокодилските сълзи
.Според мен разделите се отразяват добре и на майката, и на детето.