ДО
всички отговорни институции, медии и общественост
МОЛБА
От ТЕОДОР АНГЕЛОВ МАНОЛОВ
Постоянен адрес в гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №96, ет. 3, ап. 8.,
Тел.: 0886413362, E-mail: manolov_t@abv.bg
OТМЕХА НА ДЕТЕТО МИ ПРЕКРАСЕН ДОМ, ГРИЖИ И ОБИЧ И ГО ИЗПРАТИХА В ДОМ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ!
Обръщам се към всички отговорни институции с молба за съдействие и решение, което да позволи да продължа да се грижа, както правих до 16. 07.2014г., поне за по-голямото си дете в спокоен, сигурен, изпълнен с разбирателство и обич дом.
В резултат на Гражданско дело №2775/2014 Районен съд гр. Стара Загора, Районен съдия Иван Режев отсъди и определи повременни мерки и за двете ни деца на майката, която на 16.07.2014г. заяви пред съда, че от година не взема наркотици (а дали е така? – поведението ù говори за друго) – респективно признава, че по време на бремеността и кърменето на по-голямото дете е вземала наркотици. Която в момента е на психично лечение. Която не може да се грижи сама за себе си и е настанена в СОЦИАЛНА ИНСТИТУЦИЯ, а на самото дело се явява в съда с придружител от Сдружение Самаряни! Която живее в стая 2Х3м. За която в доклада от Социални служби Стара Загора е констатирано и предоставено на вниманието на съда, че е агресивна, вдига скандали и прави опит за физическа саморазправа със социалните служители, не комуникира с никого и не съдейства на служителите.
Решението на съда лиши по-голямото дете от прекрасни домашни условия, обич и внимание и го изпрати на грижите на Социална институция, а мен лиши от възможността да се грижа даже и за едното си дете, което съпругата ми не искаше и повери на мен след фактическата ни раздяла на 15. 04. 2014г.
Във всяка демократична страна се преценят реалните условия за възможността за отглеждане на детето, като жилище, финанси, внимание, грижи и реалната психическа стабилност на родителите, като се избират тези, които са НАЙ-ДОБРИ ЗА ДЕТЕТО, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ТЕ СА НА БАЩАТА ИЛИ НА МАЙКАТА. А в България БАЩАТА Е ВИНАГИ ПО-ЛОШИЯТ РОДИТЕЛ! Какъв е този закон, който твърди това? Демократичен? Не, не е! Ние сме чужденци в страната си и не си заслужава да оставаме в нея дори и минута повече.
Това е страната на абсурдите!
Аз съм отговорен и грижовен баща. Нямам налагани присъди. Не съм и не използвам психотронни вещества. Алкохол употребявам понякога в рамките на нормалното, което може да се докаже със съответни кръвни изследвания. На постоянен договор съм. Никога не съм бил агресивен към съпругата и децата си. Но това, че съм мъж вече ме прави негоден и по-лош родител от наркоманка, психично нестабилна и в невъзможност да се грижи сама за себе си и имаща нужда от социални грижи ЖЕНА!
А къде са моите права, като родител? Това, че съм мъж ме прави лош родител!? Това не е ли дискриминация?
Има ли някой който може да повярва, че е в интерес на детето да е откъснато от нормален дом с прекрасни условия и любящо и грижовно семейство и да се настани в Социална институция, в която един от приоритетите е да се насочват децата, попаднали в нея в домашна среда, било то и в приемно семейство? ТОВА ЛИ Е В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО? ТОВА ЛИ Е НАЙ-ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО? ТАЗИ ЛИ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩАТА СРЕДА ЗА НЕГОВОТО ОТГЛЕЖДАНЕ, РАЗВИТИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ?
Пълен абсурд!
Малкото дете е само на 4 месеца и предвид крехката й възраст има повече нужда от майчини грижи (но истински, а не само по название), въпреки че е на изкуствено хранене. За нея ще е по-трудно да се грижа, но имам вариант и за това, както заявих и пред съда. Но защо ми отнеха и по-голямото? Тя е спокойна и е силно емоционално превързана към мен. Аз се грижа за нея от самото й раждане: баня, хранене (майка й нямаше търпение за това), игри, разходки… Съпругата ми винаги е показвала по-лошо отношение към нея и сподели, че тя е родена секцио и с нея няма връзка, докато с малката има, защото е родена по нормален начин. На 16. 07. 2014г. в изпълнение разпореждането на Районен съд Стара Загора аз предоставих в присъствието на социален работник по-голямото дете на майката и то беше отведено в звено „Майка и бебе“ , защото според методиката на същото и съда то е в риск от изоставяне?????, но още следващата сутрин майката се обади в 6ч. да ми каже, че не може да я заведе на яслата в която то е настанено и с радост посещава, защото няма с какво да отиде до там с двете деца?????
МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ В ТАЗИ ДЪРЖАВА ДА МИ ПОМОГНЕ? Има ли други бащи в тази държава?
РАЗБИХА МИ ВСЯКА НАДЕЖДА И НЯМАМ КАПЧИЦА ВЯРА В СПРАВЕДЛИВОСТТА И ДОБРОТО!
Звено „майка и бебе" е малък център за настаняване, в който се предлагат краткосрочни социални услуги (до 6 месеца), предоставяни в общността, в среда близка до семейната. Основният приоритет е да се създадат условия за предотвратяване на изоставянето на дете и да се защити правото му да съхрани семейните си връзки. Закрилата в Звеното дава на майката възможност да се приспособи, да почувства и засили привързаността си към собственото дете, като по този начин се създават условия за предотвратяване на настаняването му в специализирана институция за деца.
По смисъла на утвърдената от Гергана Дрянска, Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане и Ширин Местан Председател на Държавната агенция за закрила на детето
МЕТОДИКА
ЗА УСЛОВИЯТА И НАЧИНА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНАТА УСЛУГА ЗВЕНО „МАЙКА И БЕБЕ”
„СЪЩНОСТ НА УСЛУГАТА
1.Определение
Звено „Майка и бебе” (ЗМБ) е социална услуга в общността, която предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си ..“
Моята съпруга е там след многократно напускане на дома ни с малката ни дъщеря на 4 месеца, а доброволно остави голямата ни дъщеря на моите грижи. Имам жилище със всички удобства, възможност и желание да я отглеждам и възпитавам, но виждате какво се случва в България!
Кой от Вас, отговорни лица, ангажирани в системата работеща за закрила правата на детето и всички останали отговорни граждани на тази страна може да гарантира, че Децата ми няма да пострадат физически или психически при майка наркоманка, психично болна и на лечение, с изявена агресивност и асоциална, отхвърлена от своите роднини, неспособна да се погрижи сама за себе си и нуждаеща се от социални грижи и придружител (това е отбелязано в протокола), на която съдия Иван Режев повери дъщерите ми, като на прекрасен родител?
А ако пострада някое от децата? Тогава ще има ден-два медийна сензация, всички ще се питат къде са били близките и отговорните институции, ще се възмущават и скоро ще го забравят, както се случва за всичко в „нашата България“!
Моля Ви, нека не поемаме този риск!
Ето още подробности за гореизложеното:
Със съпругата ми сме в развод след 3 години брак и две деца от него. Проблеми имахме още преди брака, но тогава отдавах всичко на проблемите в семейството ù, за които ми е споделяла. През лятото на 2011г. бяхме на море с моите родители, за да се опознаем. Съпругата ми е бременна в пети месец. Денят, в които се прибираме от море в Стара Загора тя си отива при майка си и на следващата вечер се събираме у нас с нейните родители, за да обсъдим проблемите по тяхно настояване. При въпроса защо си е отишла тя отговаря, че “Един приятел се прибра от Щатите и исках да се видим.“ „Разговора“ протече под формата на кавга между нейните родители, при който майката твърдеше, че съпругата ми е сериозно болна и не е съгласна да сключваме брак, а бащата заплашваше, че ще я убие бившата си съпруга и ще я излежи. Знаем, че съпругата ми има наследствена таласемия (тежка анемия породена от нисък хемоглобин) и мислихме, че се говори за това заболяване. До днес никога не съм информиран, че тя има друго заболяване.
Преди сватбата сме с мой приятел и приятелката му– рускиня. Става въпрос, че сватбата ни ще е малка и не можем да ги поканим на нея, след което те питат дали ще каним други от приятелите, съпругата ми скача, залива момичето с чаша безалкохолно и започва да я нарича с обидни думи, да я псува и посягаше да я удря, но не позволихме това да се случи.
Друг подобен случай: на гости сме в братовчед и там съпругата ми отново започна да обижда приятелката му и да налита да я бие, защото се правила на „ голяма работа“. През 2013г. бях в командировка в Пловдив /от понеделник до петък/ и баба ми беше у нас, за да помага на съпругата ми и дъщеря ми. Един ден съпругата ми отива на зъболекар и оставя дъщеря ни на близо 80 годишната ми баба и отсъства от къщи 5 часа. Баба ми споделя, че детето не искало да яде и съпругата ми започнала да хвърля чинии, чаши, бутилки, да рита столовете и удря масата. Баба се изплашила и отишла в другата стая. В петък се прибирам в Стара Загора и се чуваме по телефона с нея, за да я попитам какво е нужно да пазаря. Говорим си спокойно и няма никакви проблеми. Връщам се у нас, а нея я няма. Оставила дъщеря ни на баба, която не може сама да се справя с гледането на детето и са заключени отвън без да имат ключ. Ако нещо се случи баба не може да излезе от апартамента и да потърси помощ. Прибирам се и търся съпругата си по телефона.Тя ми казва, че е до майка си и решава да не се прибира за сега. На другата сутрин към 8 ч. се прибира все едно, че нищо не се е случило. След месец всичко се повтаря, но вече е при баща си и неговата приятелка в Смолян и дъщеря ни е с нея. След 2-3 дни ми плаче по телефона и моли да отида да ги взема. Така и стана. След няколко месеца разбирам, че ще имаме друго дете и тя е в 4 месец. Решаваме да го оставим. През лятото излиза съпругата ми с детето за храната от кухнята и на връщане съпругата ми остава на стълбището, а дъщеря ни я заключва навън, в което се съмнявам и си мисля, че просто я оставила сама у дома, а детето е заключило с вътрешното резе, т.к дъщеря ни не може да затвори сама тежката метална входна врата без майка ù да реагира ако е до нея. Как и защо дете на година и половина ще остане само в жилището и ще заключи майка си навън? Тя ми звъни и аз веднага се връщам от работа, След като установих, че немога да разглобя вратата извиках „алпинист“ и той влезе от покрива през терасата. Това е явно доказателство за невъзможността на съпругата ми да се грижи адекватно за детето и, че е опасна за нея. Винаги когато съм на работа се страхувам да не се случи нещо лошо на децата: да се нарани с остър предмет (на 2 годинки дъщеря ни надраска с игла телевизора и секцията), да не падне от терасата, след като се покачи на някой стол без майка и да я види, да не я удари докато е ядосана на детето и какво ли още не… Към ноември нервите ù се влошават отново. Прибирам се от работа, пазаря, стремя се да помагам, но тя винаги е сърдита, недоволна и нещастна. Казва, че не си е представяла живота такъв, че не може да е още 2 години в къщи. Аз съм на работа. През ноември жена ми звъни на майка ми и казва, че си тръгва и, че майка ми трябва да отиде да си вземе дъщеря ни. Майка ми е ангажирана и работи със своя колежка по проект и няма възможност веднага да тръгне и затова звъни на мен да се прибирам. Това е около 13.30 – 14 ч. От ноември миналата година слушам само, че тя не може да живее с нас, че ни мрази (мен и дъщеря ни), всяка седмица багажа и е в торбата и си тръгва. На следващия ден се връща и се извинява. Веднъж през декември 2013г. майка ми звъни и ме пита как съм. Казвам, че съм у дома и си играя с детето, а жена ми е до магазина. Разбирам от майка ми, че жена ми ù се е обадила и казала, че е до магазина, но решава да не се прибира и я моли да отиде да вземе детето. Започвам да звъня на жена си. Не ми вдига. Притеснен, че може нещо да се случи моля съседката до нас да остане при детето, а аз тръгвам да я търся из квартала. През това време идват моите родители. Аз се прибирам и изпращам дъщеря ни у тях, за да е спокойна поне тя. Сутринта в 5.00ч. жена ми се прибира, отново все едно това е най-нормалното нещо. Започва всяка седмица да се повтаря подобен сценарии. Звъни на майка ми и казва: „Идвай си вземай детето, тя на теб е кръстена и ти ще си я гледаш!“ Въпреки, че детето всяка събота и неделя е в моите родители. Януари, аз съм на работа, майка ми е с грип и е в болнични. Наша семейна приятелка е отишла да види майка ми. Отново жена ми се обажда по телефона на майка ми и казва, че е в таксито и си тръгва, но да слезе майка ми до входа на тяхната кооперация, за да вземе детето. Майка ми казва, че е с грип и може да зарази детето, но това не променя нещата. Цялото семейство сме в недоумение и отдаваме това поведение на бременността, но виждаме, че нещата губят контрол и като вариант да се справяме сами с отглеждането на детето, я настаняваме в седмична ясла, но без да я оставяме да спи вечер там, а си я вземаме. След 3 дни жена ми се обажда на майка ми и казва, че е пред нас и моли да се качи, за да види детето. Започва да се извинява и да упреква нейната майка, че тя настоява да се разведем и обещава, че повече няма да бяга от дома и разбира се отново правя компромис. Но напрежението в нея не изчезва. Често вечер излиза късно и се прибира след няколко часа. Звъня, търся я. Казва, че е в детската градина близо до нас. Зима е и е студено, притеснен съм, бременна жена сама зимата късно през нощта да е навън и защо? Нейната нервност се отрази и в отношението към детето. Не може да я понася. Блъска я, крещи ù, не може да се справи да я нахрани. Един такъв случай: беше през деня с майка си, върна се и започна да готви, но дъщеря ни, като всяко малко дете, върви след нея и търси близостта ù. Съпругата ми я отблъсква. Детето иска да види какво има в една купичка и я накланя, при което се излива малко вода. Жена ми казва на мен и детето, че ни мрази и повече няма да остане и секунда при нас, слага 2 якета в една торба и пак ни изоставя, както вече знаете за 1-2 дена. После се извинява и казва, „какво искаш, нали се извиних“. Никога не съм бил сигурен, че щом се върна от работа ще я заваря в нас.Дали майка ми няма да се обади, че дъщеря ни е оставена при нея и жена ми си е отишла…Февруари тази година братовчедката ми от Лондон беше тук със семейството си. Ходихме им на гости, но когато те дойдоха у дома, след като сервирахме и всичко беше нормално, виждам отново жена ми до входната врата. Питам къде отива в 20ч , тя отговаря, че се е чула със сестра си и ще отиде да купи пантофи на детето. Оставя ни сами отново и след 3-4 часа се връща. Влиза в спалнята, отваря широко прозореца, събува се боса и застава седнала на спалнята и гледа в една точка. Просто се плаша от тези състояния и не знам как да реагирам. Често, когато е нервна започва да пищи и да се драска по лицето и да се самонаранява.
Ражда се втората ни дъщеря. Много съм щастлив. От работа съм у нас, къпем децата и като, че ли нещата са добре. Но не е за дълго. Голямата ни дъщеря беше с бронхит и аз бях цяла седмица у нас, за да я гледам. Баба вече е на възраст и няма никакъв жив роднина (тя е майка на баща ми, който е починал). Исках зимата да е при нас и все пак може да сготви или да помогне, като заиграва голямото дете. На втория ден жена ми я изгони, защото голямото дете и баба се наговаряли против нея и я гледали лошо. Същата седмица в петък вечер.идват майте родители да ни посетят. Веднага жена ми започва да ме обижда, псува и заплашва: „Майната ти, свършено е вече с теб. В канавките ще те търсят. Майка ми идва и те напущам….“. Идва майка ù, започват една на друга да си казват, че са психично болни. Аз и моите родители не можем и дума да кажем, защото не знаем как да реагираме на всичко това. Жена ми събира багажа на голямата ни дъщеря и я изпраща да отива в майка ми, като се опитваше да гони и мен, но аз съм си у нас. На следващата сутрин я помолихме да размисли и да се успокои, но тя заедно с малката ни дъщеря отиде при майка си, която живее в квартирата на другата си дъщеря (единствена работеща от семейството им). Аз отидох при детето си в моите родители. Чувствах се много нещастен и объркан. Не виждах изход от тази ситуация. След 3 дни тя ми звъни по телефона, тя плачи, а бебето пищи. Моли ме да я прибера отново. Не мога да издържа и отивам да я взема. Решаваме да потърсим помощ за нашите проблеми. Отиваме в психодиспансера в гр. Стара Загора и тя решава да посетим психолог. След разговор с двамата, после само с нея и отново с мен, доктора ми казва, че това не е след родилна депресия, а може би нещо по-сериозно и то старо заболяване и, че трябва да се консултираме с психиатър. Но тя категорично отказва. Следва последния случай с изкъртената врата на детската. Тази тежка врата, която аз трудно вдигам как можа тя да я извади от пантите, какво блъскане е било и дали бебето ще спре да плачи от този шум? Ядосала се, че бебето плачи и блъснала по-силно вратата и тя паднала. Скарахме се, затова, че стресира бебето, че отново няма вечеря и ме праща до магазина за яйца. Слизам по пантофи, но щом се върнах бях заключен навън. Не искаше да ми отваря и каза, че е извикала полиция и ще ме изгони завинаги от там. Чувах, че децата плачат. Страхувах се за тях. В отчаянието си започнах да блъскам по вратата и да викам да ми отвори. Тогава слязоха съседите над нас и дойде полиция, а на следващия ден жена ми помоли да я закараме до квартирата на сестара ù и се изнесе като ми остави голямата ни дъщеря. От тогава ние не съжителстваме заедно. Аз и голямата дъщеря сме в моите родители. На следващия ден подадох молбата си до РАЙОНЕН ПРОКУРОР съдействие за изясняване на психическото състояние на съпругата ми с входящ №1807/14 от 16.04.2014г.,но до момента нямам никакъв резултат.
Обади се сестрата на съпругата ми, за да ми каже, че съпругата ми и майка ù се карат непрекъснато, искали да викат полиция и да я гонят от нейната квартира, бебето не спирало да плаче и каза, че сега вече напълно ме разбирала и ми съчувствала, защото и жена ми и майката били болни. След този случай съпругата ми се обади и каза, че. от 26. 05. 2014г. заедно с малката ни дъщеря е настанена в Звено "Майка и бебе" към Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.Стара Загора, 6000 ул. "Христо Ботев" № 205 тел.: 042/ 681 453, гр. Стара Загора, поради това, че не може да съжителства с майка си и сестра си, които живеят на квартира.
На 04. 07. 2014г. получих призовка и документи за развод по искова молба на жена ми, а на 16. 07. 2014г. се състоя дело за привременни мерки за децата ни, към които и двамата имахме претенции да отглеждаме. Няколко пъти разговарях със служителите от Социални грижи, ангажирани със случая. Идваха у нас, за да видят условията в които се отглежда детето и се увериха, че те са прекрасни и детето има силна емоционална връзка с мен и родителите ми (те са педагози и много обичат децата). Дъщеря ни е спокойна и щастлива, лъчезарна и общителна, говори много правилно и е много променена след фактическата ни раздяла. Детето живее в нормална семейна среда и е обгрижвано и задоволено от всичко. Това е отразено в доклада на Социалните пред съда.На самото дело при въпрос зададен от съдия Режев дали е използвала наркотици съпругата ми призна, че да и от година вече не приема. Следователно по време на бременностите си и кърменето на детето ни тя е вземала. Каква майка е това? Към момента тя е под грижите на социалните ведомства и по-конкретно в дом „Майка и бебе“ към Самаряни, защото никой от нейните родители няма дом и отказва да й помага. В съда тя е придружена от служител от Самаряни. Посещава психиатри след скандали и проявена агресия към служител на Социалните служби, което доказва нейната нестабилност. Съдия Режев допусна намек за клевета от страна на съпругата ми, че дядото и чичото на детето ми са заплаха за нея, защото тя живеела в дом, където има още двама мъже!!! Щом си мъж, това означава, че си заплаха за дете?! В кой свят живеем?
Бабата и дядото на детето са педагози и имат години стаж като преподаватели. Никога не са им налагани наказания. Имат висока квалификационна степен и с уважавани учители, съседи и граждани на Република България. Никога не са осъждани, не употребяват алкохол или други психотропни вещества и са трудолюбиви и успели хора? Как съдията от една реплика на психически нестабилната и доскоро употребяваща наркотици по нейно признание пред съда допусна тези твърдения? Г-н съдия, Вие имате ли баща? Той заплаха ли е за вашите деца? А Вие ще бъдете ли заплаха за Вашите внуци?
А АЗ НЯМАМ ПРАВО ДА ОТГЛЕЖДАМ ДЕТЕТО СИ, САМО ЗАЩОТО СЪМ МЪЖ И МИ ГО ОТНЕХА И НАСТАНИХА НА СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ПРИ МАЙКА НАРКОМАНКА И ПСИХИЧНО БОЛНА!
17. 07. 2014г. Подпис:
Стара Загора Т. Манолов
всички отговорни институции, медии и общественост
МОЛБА
От ТЕОДОР АНГЕЛОВ МАНОЛОВ
Постоянен адрес в гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №96, ет. 3, ап. 8.,
Тел.: 0886413362, E-mail: manolov_t@abv.bg
OТМЕХА НА ДЕТЕТО МИ ПРЕКРАСЕН ДОМ, ГРИЖИ И ОБИЧ И ГО ИЗПРАТИХА В ДОМ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ!
Обръщам се към всички отговорни институции с молба за съдействие и решение, което да позволи да продължа да се грижа, както правих до 16. 07.2014г., поне за по-голямото си дете в спокоен, сигурен, изпълнен с разбирателство и обич дом.
В резултат на Гражданско дело №2775/2014 Районен съд гр. Стара Загора, Районен съдия Иван Режев отсъди и определи повременни мерки и за двете ни деца на майката, която на 16.07.2014г. заяви пред съда, че от година не взема наркотици (а дали е така? – поведението ù говори за друго) – респективно признава, че по време на бремеността и кърменето на по-голямото дете е вземала наркотици. Която в момента е на психично лечение. Която не може да се грижи сама за себе си и е настанена в СОЦИАЛНА ИНСТИТУЦИЯ, а на самото дело се явява в съда с придружител от Сдружение Самаряни! Която живее в стая 2Х3м. За която в доклада от Социални служби Стара Загора е констатирано и предоставено на вниманието на съда, че е агресивна, вдига скандали и прави опит за физическа саморазправа със социалните служители, не комуникира с никого и не съдейства на служителите.
Решението на съда лиши по-голямото дете от прекрасни домашни условия, обич и внимание и го изпрати на грижите на Социална институция, а мен лиши от възможността да се грижа даже и за едното си дете, което съпругата ми не искаше и повери на мен след фактическата ни раздяла на 15. 04. 2014г.
Във всяка демократична страна се преценят реалните условия за възможността за отглеждане на детето, като жилище, финанси, внимание, грижи и реалната психическа стабилност на родителите, като се избират тези, които са НАЙ-ДОБРИ ЗА ДЕТЕТО, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ТЕ СА НА БАЩАТА ИЛИ НА МАЙКАТА. А в България БАЩАТА Е ВИНАГИ ПО-ЛОШИЯТ РОДИТЕЛ! Какъв е този закон, който твърди това? Демократичен? Не, не е! Ние сме чужденци в страната си и не си заслужава да оставаме в нея дори и минута повече.
Това е страната на абсурдите!
Аз съм отговорен и грижовен баща. Нямам налагани присъди. Не съм и не използвам психотронни вещества. Алкохол употребявам понякога в рамките на нормалното, което може да се докаже със съответни кръвни изследвания. На постоянен договор съм. Никога не съм бил агресивен към съпругата и децата си. Но това, че съм мъж вече ме прави негоден и по-лош родител от наркоманка, психично нестабилна и в невъзможност да се грижи сама за себе си и имаща нужда от социални грижи ЖЕНА!
А къде са моите права, като родител? Това, че съм мъж ме прави лош родител!? Това не е ли дискриминация?
Има ли някой който може да повярва, че е в интерес на детето да е откъснато от нормален дом с прекрасни условия и любящо и грижовно семейство и да се настани в Социална институция, в която един от приоритетите е да се насочват децата, попаднали в нея в домашна среда, било то и в приемно семейство? ТОВА ЛИ Е В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО? ТОВА ЛИ Е НАЙ-ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО? ТАЗИ ЛИ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩАТА СРЕДА ЗА НЕГОВОТО ОТГЛЕЖДАНЕ, РАЗВИТИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ?
Пълен абсурд!
Малкото дете е само на 4 месеца и предвид крехката й възраст има повече нужда от майчини грижи (но истински, а не само по название), въпреки че е на изкуствено хранене. За нея ще е по-трудно да се грижа, но имам вариант и за това, както заявих и пред съда. Но защо ми отнеха и по-голямото? Тя е спокойна и е силно емоционално превързана към мен. Аз се грижа за нея от самото й раждане: баня, хранене (майка й нямаше търпение за това), игри, разходки… Съпругата ми винаги е показвала по-лошо отношение към нея и сподели, че тя е родена секцио и с нея няма връзка, докато с малката има, защото е родена по нормален начин. На 16. 07. 2014г. в изпълнение разпореждането на Районен съд Стара Загора аз предоставих в присъствието на социален работник по-голямото дете на майката и то беше отведено в звено „Майка и бебе“ , защото според методиката на същото и съда то е в риск от изоставяне?????, но още следващата сутрин майката се обади в 6ч. да ми каже, че не може да я заведе на яслата в която то е настанено и с радост посещава, защото няма с какво да отиде до там с двете деца?????
МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ В ТАЗИ ДЪРЖАВА ДА МИ ПОМОГНЕ? Има ли други бащи в тази държава?
РАЗБИХА МИ ВСЯКА НАДЕЖДА И НЯМАМ КАПЧИЦА ВЯРА В СПРАВЕДЛИВОСТТА И ДОБРОТО!
Звено „майка и бебе" е малък център за настаняване, в който се предлагат краткосрочни социални услуги (до 6 месеца), предоставяни в общността, в среда близка до семейната. Основният приоритет е да се създадат условия за предотвратяване на изоставянето на дете и да се защити правото му да съхрани семейните си връзки. Закрилата в Звеното дава на майката възможност да се приспособи, да почувства и засили привързаността си към собственото дете, като по този начин се създават условия за предотвратяване на настаняването му в специализирана институция за деца.
По смисъла на утвърдената от Гергана Дрянска, Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане и Ширин Местан Председател на Държавната агенция за закрила на детето
МЕТОДИКА
ЗА УСЛОВИЯТА И НАЧИНА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНАТА УСЛУГА ЗВЕНО „МАЙКА И БЕБЕ”
„СЪЩНОСТ НА УСЛУГАТА
1.Определение
Звено „Майка и бебе” (ЗМБ) е социална услуга в общността, която предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си ..“
Моята съпруга е там след многократно напускане на дома ни с малката ни дъщеря на 4 месеца, а доброволно остави голямата ни дъщеря на моите грижи. Имам жилище със всички удобства, възможност и желание да я отглеждам и възпитавам, но виждате какво се случва в България!
Кой от Вас, отговорни лица, ангажирани в системата работеща за закрила правата на детето и всички останали отговорни граждани на тази страна може да гарантира, че Децата ми няма да пострадат физически или психически при майка наркоманка, психично болна и на лечение, с изявена агресивност и асоциална, отхвърлена от своите роднини, неспособна да се погрижи сама за себе си и нуждаеща се от социални грижи и придружител (това е отбелязано в протокола), на която съдия Иван Режев повери дъщерите ми, като на прекрасен родител?
А ако пострада някое от децата? Тогава ще има ден-два медийна сензация, всички ще се питат къде са били близките и отговорните институции, ще се възмущават и скоро ще го забравят, както се случва за всичко в „нашата България“!
Моля Ви, нека не поемаме този риск!
Ето още подробности за гореизложеното:
Със съпругата ми сме в развод след 3 години брак и две деца от него. Проблеми имахме още преди брака, но тогава отдавах всичко на проблемите в семейството ù, за които ми е споделяла. През лятото на 2011г. бяхме на море с моите родители, за да се опознаем. Съпругата ми е бременна в пети месец. Денят, в които се прибираме от море в Стара Загора тя си отива при майка си и на следващата вечер се събираме у нас с нейните родители, за да обсъдим проблемите по тяхно настояване. При въпроса защо си е отишла тя отговаря, че “Един приятел се прибра от Щатите и исках да се видим.“ „Разговора“ протече под формата на кавга между нейните родители, при който майката твърдеше, че съпругата ми е сериозно болна и не е съгласна да сключваме брак, а бащата заплашваше, че ще я убие бившата си съпруга и ще я излежи. Знаем, че съпругата ми има наследствена таласемия (тежка анемия породена от нисък хемоглобин) и мислихме, че се говори за това заболяване. До днес никога не съм информиран, че тя има друго заболяване.
Преди сватбата сме с мой приятел и приятелката му– рускиня. Става въпрос, че сватбата ни ще е малка и не можем да ги поканим на нея, след което те питат дали ще каним други от приятелите, съпругата ми скача, залива момичето с чаша безалкохолно и започва да я нарича с обидни думи, да я псува и посягаше да я удря, но не позволихме това да се случи.
Друг подобен случай: на гости сме в братовчед и там съпругата ми отново започна да обижда приятелката му и да налита да я бие, защото се правила на „ голяма работа“. През 2013г. бях в командировка в Пловдив /от понеделник до петък/ и баба ми беше у нас, за да помага на съпругата ми и дъщеря ми. Един ден съпругата ми отива на зъболекар и оставя дъщеря ни на близо 80 годишната ми баба и отсъства от къщи 5 часа. Баба ми споделя, че детето не искало да яде и съпругата ми започнала да хвърля чинии, чаши, бутилки, да рита столовете и удря масата. Баба се изплашила и отишла в другата стая. В петък се прибирам в Стара Загора и се чуваме по телефона с нея, за да я попитам какво е нужно да пазаря. Говорим си спокойно и няма никакви проблеми. Връщам се у нас, а нея я няма. Оставила дъщеря ни на баба, която не може сама да се справя с гледането на детето и са заключени отвън без да имат ключ. Ако нещо се случи баба не може да излезе от апартамента и да потърси помощ. Прибирам се и търся съпругата си по телефона.Тя ми казва, че е до майка си и решава да не се прибира за сега. На другата сутрин към 8 ч. се прибира все едно, че нищо не се е случило. След месец всичко се повтаря, но вече е при баща си и неговата приятелка в Смолян и дъщеря ни е с нея. След 2-3 дни ми плаче по телефона и моли да отида да ги взема. Така и стана. След няколко месеца разбирам, че ще имаме друго дете и тя е в 4 месец. Решаваме да го оставим. През лятото излиза съпругата ми с детето за храната от кухнята и на връщане съпругата ми остава на стълбището, а дъщеря ни я заключва навън, в което се съмнявам и си мисля, че просто я оставила сама у дома, а детето е заключило с вътрешното резе, т.к дъщеря ни не може да затвори сама тежката метална входна врата без майка ù да реагира ако е до нея. Как и защо дете на година и половина ще остане само в жилището и ще заключи майка си навън? Тя ми звъни и аз веднага се връщам от работа, След като установих, че немога да разглобя вратата извиках „алпинист“ и той влезе от покрива през терасата. Това е явно доказателство за невъзможността на съпругата ми да се грижи адекватно за детето и, че е опасна за нея. Винаги когато съм на работа се страхувам да не се случи нещо лошо на децата: да се нарани с остър предмет (на 2 годинки дъщеря ни надраска с игла телевизора и секцията), да не падне от терасата, след като се покачи на някой стол без майка и да я види, да не я удари докато е ядосана на детето и какво ли още не… Към ноември нервите ù се влошават отново. Прибирам се от работа, пазаря, стремя се да помагам, но тя винаги е сърдита, недоволна и нещастна. Казва, че не си е представяла живота такъв, че не може да е още 2 години в къщи. Аз съм на работа. През ноември жена ми звъни на майка ми и казва, че си тръгва и, че майка ми трябва да отиде да си вземе дъщеря ни. Майка ми е ангажирана и работи със своя колежка по проект и няма възможност веднага да тръгне и затова звъни на мен да се прибирам. Това е около 13.30 – 14 ч. От ноември миналата година слушам само, че тя не може да живее с нас, че ни мрази (мен и дъщеря ни), всяка седмица багажа и е в торбата и си тръгва. На следващия ден се връща и се извинява. Веднъж през декември 2013г. майка ми звъни и ме пита как съм. Казвам, че съм у дома и си играя с детето, а жена ми е до магазина. Разбирам от майка ми, че жена ми ù се е обадила и казала, че е до магазина, но решава да не се прибира и я моли да отиде да вземе детето. Започвам да звъня на жена си. Не ми вдига. Притеснен, че може нещо да се случи моля съседката до нас да остане при детето, а аз тръгвам да я търся из квартала. През това време идват моите родители. Аз се прибирам и изпращам дъщеря ни у тях, за да е спокойна поне тя. Сутринта в 5.00ч. жена ми се прибира, отново все едно това е най-нормалното нещо. Започва всяка седмица да се повтаря подобен сценарии. Звъни на майка ми и казва: „Идвай си вземай детето, тя на теб е кръстена и ти ще си я гледаш!“ Въпреки, че детето всяка събота и неделя е в моите родители. Януари, аз съм на работа, майка ми е с грип и е в болнични. Наша семейна приятелка е отишла да види майка ми. Отново жена ми се обажда по телефона на майка ми и казва, че е в таксито и си тръгва, но да слезе майка ми до входа на тяхната кооперация, за да вземе детето. Майка ми казва, че е с грип и може да зарази детето, но това не променя нещата. Цялото семейство сме в недоумение и отдаваме това поведение на бременността, но виждаме, че нещата губят контрол и като вариант да се справяме сами с отглеждането на детето, я настаняваме в седмична ясла, но без да я оставяме да спи вечер там, а си я вземаме. След 3 дни жена ми се обажда на майка ми и казва, че е пред нас и моли да се качи, за да види детето. Започва да се извинява и да упреква нейната майка, че тя настоява да се разведем и обещава, че повече няма да бяга от дома и разбира се отново правя компромис. Но напрежението в нея не изчезва. Често вечер излиза късно и се прибира след няколко часа. Звъня, търся я. Казва, че е в детската градина близо до нас. Зима е и е студено, притеснен съм, бременна жена сама зимата късно през нощта да е навън и защо? Нейната нервност се отрази и в отношението към детето. Не може да я понася. Блъска я, крещи ù, не може да се справи да я нахрани. Един такъв случай: беше през деня с майка си, върна се и започна да готви, но дъщеря ни, като всяко малко дете, върви след нея и търси близостта ù. Съпругата ми я отблъсква. Детето иска да види какво има в една купичка и я накланя, при което се излива малко вода. Жена ми казва на мен и детето, че ни мрази и повече няма да остане и секунда при нас, слага 2 якета в една торба и пак ни изоставя, както вече знаете за 1-2 дена. После се извинява и казва, „какво искаш, нали се извиних“. Никога не съм бил сигурен, че щом се върна от работа ще я заваря в нас.Дали майка ми няма да се обади, че дъщеря ни е оставена при нея и жена ми си е отишла…Февруари тази година братовчедката ми от Лондон беше тук със семейството си. Ходихме им на гости, но когато те дойдоха у дома, след като сервирахме и всичко беше нормално, виждам отново жена ми до входната врата. Питам къде отива в 20ч , тя отговаря, че се е чула със сестра си и ще отиде да купи пантофи на детето. Оставя ни сами отново и след 3-4 часа се връща. Влиза в спалнята, отваря широко прозореца, събува се боса и застава седнала на спалнята и гледа в една точка. Просто се плаша от тези състояния и не знам как да реагирам. Често, когато е нервна започва да пищи и да се драска по лицето и да се самонаранява.
Ражда се втората ни дъщеря. Много съм щастлив. От работа съм у нас, къпем децата и като, че ли нещата са добре. Но не е за дълго. Голямата ни дъщеря беше с бронхит и аз бях цяла седмица у нас, за да я гледам. Баба вече е на възраст и няма никакъв жив роднина (тя е майка на баща ми, който е починал). Исках зимата да е при нас и все пак може да сготви или да помогне, като заиграва голямото дете. На втория ден жена ми я изгони, защото голямото дете и баба се наговаряли против нея и я гледали лошо. Същата седмица в петък вечер.идват майте родители да ни посетят. Веднага жена ми започва да ме обижда, псува и заплашва: „Майната ти, свършено е вече с теб. В канавките ще те търсят. Майка ми идва и те напущам….“. Идва майка ù, започват една на друга да си казват, че са психично болни. Аз и моите родители не можем и дума да кажем, защото не знаем как да реагираме на всичко това. Жена ми събира багажа на голямата ни дъщеря и я изпраща да отива в майка ми, като се опитваше да гони и мен, но аз съм си у нас. На следващата сутрин я помолихме да размисли и да се успокои, но тя заедно с малката ни дъщеря отиде при майка си, която живее в квартирата на другата си дъщеря (единствена работеща от семейството им). Аз отидох при детето си в моите родители. Чувствах се много нещастен и объркан. Не виждах изход от тази ситуация. След 3 дни тя ми звъни по телефона, тя плачи, а бебето пищи. Моли ме да я прибера отново. Не мога да издържа и отивам да я взема. Решаваме да потърсим помощ за нашите проблеми. Отиваме в психодиспансера в гр. Стара Загора и тя решава да посетим психолог. След разговор с двамата, после само с нея и отново с мен, доктора ми казва, че това не е след родилна депресия, а може би нещо по-сериозно и то старо заболяване и, че трябва да се консултираме с психиатър. Но тя категорично отказва. Следва последния случай с изкъртената врата на детската. Тази тежка врата, която аз трудно вдигам как можа тя да я извади от пантите, какво блъскане е било и дали бебето ще спре да плачи от този шум? Ядосала се, че бебето плачи и блъснала по-силно вратата и тя паднала. Скарахме се, затова, че стресира бебето, че отново няма вечеря и ме праща до магазина за яйца. Слизам по пантофи, но щом се върнах бях заключен навън. Не искаше да ми отваря и каза, че е извикала полиция и ще ме изгони завинаги от там. Чувах, че децата плачат. Страхувах се за тях. В отчаянието си започнах да блъскам по вратата и да викам да ми отвори. Тогава слязоха съседите над нас и дойде полиция, а на следващия ден жена ми помоли да я закараме до квартирата на сестара ù и се изнесе като ми остави голямата ни дъщеря. От тогава ние не съжителстваме заедно. Аз и голямата дъщеря сме в моите родители. На следващия ден подадох молбата си до РАЙОНЕН ПРОКУРОР съдействие за изясняване на психическото състояние на съпругата ми с входящ №1807/14 от 16.04.2014г.,но до момента нямам никакъв резултат.
Обади се сестрата на съпругата ми, за да ми каже, че съпругата ми и майка ù се карат непрекъснато, искали да викат полиция и да я гонят от нейната квартира, бебето не спирало да плаче и каза, че сега вече напълно ме разбирала и ми съчувствала, защото и жена ми и майката били болни. След този случай съпругата ми се обади и каза, че. от 26. 05. 2014г. заедно с малката ни дъщеря е настанена в Звено "Майка и бебе" към Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.Стара Загора, 6000 ул. "Христо Ботев" № 205 тел.: 042/ 681 453, гр. Стара Загора, поради това, че не може да съжителства с майка си и сестра си, които живеят на квартира.
На 04. 07. 2014г. получих призовка и документи за развод по искова молба на жена ми, а на 16. 07. 2014г. се състоя дело за привременни мерки за децата ни, към които и двамата имахме претенции да отглеждаме. Няколко пъти разговарях със служителите от Социални грижи, ангажирани със случая. Идваха у нас, за да видят условията в които се отглежда детето и се увериха, че те са прекрасни и детето има силна емоционална връзка с мен и родителите ми (те са педагози и много обичат децата). Дъщеря ни е спокойна и щастлива, лъчезарна и общителна, говори много правилно и е много променена след фактическата ни раздяла. Детето живее в нормална семейна среда и е обгрижвано и задоволено от всичко. Това е отразено в доклада на Социалните пред съда.На самото дело при въпрос зададен от съдия Режев дали е използвала наркотици съпругата ми призна, че да и от година вече не приема. Следователно по време на бременностите си и кърменето на детето ни тя е вземала. Каква майка е това? Към момента тя е под грижите на социалните ведомства и по-конкретно в дом „Майка и бебе“ към Самаряни, защото никой от нейните родители няма дом и отказва да й помага. В съда тя е придружена от служител от Самаряни. Посещава психиатри след скандали и проявена агресия към служител на Социалните служби, което доказва нейната нестабилност. Съдия Режев допусна намек за клевета от страна на съпругата ми, че дядото и чичото на детето ми са заплаха за нея, защото тя живеела в дом, където има още двама мъже!!! Щом си мъж, това означава, че си заплаха за дете?! В кой свят живеем?
Бабата и дядото на детето са педагози и имат години стаж като преподаватели. Никога не са им налагани наказания. Имат висока квалификационна степен и с уважавани учители, съседи и граждани на Република България. Никога не са осъждани, не употребяват алкохол или други психотропни вещества и са трудолюбиви и успели хора? Как съдията от една реплика на психически нестабилната и доскоро употребяваща наркотици по нейно признание пред съда допусна тези твърдения? Г-н съдия, Вие имате ли баща? Той заплаха ли е за вашите деца? А Вие ще бъдете ли заплаха за Вашите внуци?
А АЗ НЯМАМ ПРАВО ДА ОТГЛЕЖДАМ ДЕТЕТО СИ, САМО ЗАЩОТО СЪМ МЪЖ И МИ ГО ОТНЕХА И НАСТАНИХА НА СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ПРИ МАЙКА НАРКОМАНКА И ПСИХИЧНО БОЛНА!
17. 07. 2014г. Подпис:
Стара Загора Т. Манолов
Влиза и пише какво ли не за собственото си семейство, че се и представя даже. 