Януарско бебе взе да шава,а пък мама вече натежава 5

Ох, тук пак големи жеги   

Днес гледах на братовчедка ми снимките от изписването с бебчето й. Толкова е малко, 2,700 се е родила, 2,530 са ги изписали. Но си е много мъничка. Е тя все пак роди в първия ден от 9 месец, не е успяла да наддаде както трябва принцесата, но важното е, че сега са добре.

Да попитам мамите с втора, трета, четвърта бременност помните ли колко дни преди или след термин са се родили слънчицата ви, колко са тежали? Просто ми е интересно, нека която сметне въпроса за твърде личен, не отговаря, макар че то тук какви ли не си ги споделяме   

Не е вярно, че не е успяла да наддаде както трябва, тя я е родила значи в 36-та - 37-та седмица. Много добре си е наддало, точно последните дни бебета растат най-много. 

Аз родих 2 седмици по-рано, в 38-ма г.с., казаха че няма да има и 3кг. бебето, но се роди 3,430кг. и 50 см. голямо бебе си беше за моите размери

Да, за седмиците си е точно, но много мъничка ми се струва, като котенце е 

Моя мъник си шава днес цял ден 

Пуфи аз родих 1 седмица преди термина малкия тежеше 4 кг и беше 52 см.

И двете ми момичета се родиха две седмици преди термина. Вики се роди 2.960, 48 см., а Димана - 3,590 и 51 см.

Момичета,

И тук пращам линка с датите за август на ЛЛЛига, най- отдолу са.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=383736.180

Ей, момичета, паднах да се смея    Намерих един сайт "Как ще изглежда детето ми"  голям смях пада  ето ви линк да се позабавлявате http://makemebabies.com/index.php?     Преполагам няма да изглежда точно така, но си е страшно забавно   

Пуфи много ме разсмя този линк

аз го пробвах, хубави бебета ще са - и момичето, и момчето Дано ме огрее да разбера и " на живо" дали така изглеждат моделите 

аз днес тичах за разни детайли по сватбата, бях на среща с декораторката, а другата седмица ще ходя и с диджея да се видя. изобщо никак не е малко

добре е, че поне имам кола - приемам покани всякакви - за виждане, кафета, сладкиши - ако някой иска да ме покани много, ще го вместя в моя натоварен график, за да не се обиди - приемам покани и във мамата и във фейса   

Аз родих 14 дни преди термин, 3150, 50см, момче.
Относно кърменето- кърмих до към година и половина. В началото първите дни беше ужасно тежко, трудно и мъчително. Нямах никакъв опит, изобщо си нямах идея какво да правя. Добре, че другите момичета в болницата ми даваха някакъв акъл. Мъчих се много време докато го накарам да засуче, той постоянно плачеше, незнам колики ли имаше, гърдите ми се разраниха, кървяха, много болеше . Веднага ми донесоха от онези силиконовите- съветвам да си вземете. После като се прибрахме не знам от големия стрес ли- кърмата ми спря и минах през какви ли не трудности отново да тръгне- всички методи изписани в интернет, въпреки, че беше болезнено за мен. Както и да е успях. После пак много пъти бебето отказваше да суче, кърмата не достигаше. Пак правих всичко възможно, благодарение на съветите по форумите се справих и кърмих много дълго. За отбиването- хем, не исках, защото щеше много да ми липсва самото кърмене, хем се притеснявах, че после ще е още по трудно, че става над 1г. и пак се появи един период в който не искаше да суче и аз се възползвах от момента и не съжалявам. След като спрях да кърмя живота ми стана много по лесен, наспивах се, имах време за себе си, можех да изляза с приятели да се отпусна с 1-2 питиета и не се чувствах по-малко майка. Според мен до 12-18м. си е напълно достатъчно, важно е ние и децата да сме добре.

Големия го родих в  37 г.с. казаха, според мен дни - 14 дни преди термин - 3710 гр., 54 см.
Малкия 11 дни преди термин 3750 гр., 51 см.
Не ми се мисли, ако бяха на термин, колко щяха да са

За кърменето:

С първия беше кошмар. Мислех си, че е много по-ужасяващо от самото раждане. Кърмата ми беше много, разбира се, много повече от нуждите на бебето. Но така се случва с повечето майки. Бебето обаче беше много лениво, не можеше да суче добре, не захапваше. Акушерките не благоволиха да ми покажат как да му помогна. Аз нищо не разбирах, не можех дори да го държа правилно. Съответно качих бързо температура и направих бучки. Ревях от болка, зърната ми бяха ужасно  разранени. Приклещих доктора и му казах, че искам хапче да я спра. Толкова бях отчаяна. За мое щастие ми дадоха половин бромокриптин, от който само припаднах, но кърмата не спря.
За мой ужас след известно време бебето започна да повръща, къде просто да връща, къде на фонтан. Когато ти е първо и нямаш опит ужаса е голям, а и той плачеше постоянно. Започна се едно ходене по мъките, лежане по болници, лекарства и всякакви приспособления. Принудих се, по съвет на доктора, да давам АМ специално за този проблем.
Захраних рано с по-твърди храни, отново по съвет на докторите, за да не повръща толкова... Много стрес преживях, но кърмата ми намаля единствено, защото не кърмех редовно. Кърмих едва 7 месеца.

Когато втория се роди ме беше многострах, този път четох много предварително Нещата започнаха по същия начин, а върхът беше, че и той е с гастроезофагиален рефлукс като батко си. Аз обаче бях убедена този път, че никое мляко и шише не могат да заместят кърменето и контакта с мама и бях твърдо решена, че това бебе ще бъде кърмено. Разбира се вече имах опит и знаех, че ако повърне, дори и на фонтан, нищо няма да му стане. Пазех го само да не се задави, но бебетата имат инстинкт да избутват всичко от устата, така че и това беше слабо вероятно. Кърмен е изключително до 8 месеца, тогава започнах да захранвам по метода ЗВБ. В мамата има много информация. Малкият има зъби от 5 месечен, но и това не ме спря В интерес на истината кърмата ми намаля от скоро, но се надявам да мога да го кърмя и когато третият се роди, живот и здраве.

Искам да кажа, че чувството, което изпитва жената, при пълноценно кърмене, е несравнимо. Няма нищо по хубаво.

За кърмата ям много ядки, пия много течности. В началото се налагаше да намалявам течностите, защото той не можеше да ме изцеди и пак качвах температура.

Още нещо много важно според мен е помпата за родилното. Опитах почти всичко, най-добрата помпа е на Авент - ръчната, субективно мнение

 Леле, голямо писане, извинявайте.

Синът ми се роди 17 дни преди термин - 2 800 гр, 48 см. Плашеха ме, че ще е огромно бебе, пък според мен даже и да си беше поизчакал, пак нямаше да е огромен.

Кърмих го до годинка, седмица преди рождения си ден сам се отказа, една вечер просто заспа без кърмене и повече не потърси. Доволна съм, че така се получи - без драми и сълзи
Началото беше трудно, родих със секцио и по презумпция не чаках кърма. Никой в болницата не ми каза, че трябва да го слагам на гърда още от първия ден. На третия ден една акушерка ми се скара какво съм чакала досега. Бебето заспиваше непрекъснато, не засукваше правилно и аз не знаех как да го държа. Добре че ме видя моята си АГ един ден и ми показа. После нещата постепенно започнаха да се нормализират, беше болезнено първите две седмици, после не. Кърмих на поискване, но той сам си правеше режим на около 3 часа, като нощем понякога пропускаше 1 хранене. Като започнаха зъбите искаше да суче по цяла нощ, явно се е мъчило милото.

Помпата е неизменна, наистина.

Благодаря ви момичета, и аз четох в една книга точно нещата, които описвате и затова исках да чуя мнения - много полезни неща сте написали - моите лични адмирации за невероятните усилия, които сте положили! 

Lovely_Sw , може да кажеш с какви методи пак тръгна кърмата? Стана ми интересно и явно си пробвала много неща - би ли споделила опит, за да знаем и да не  се лутаме и търсим - благодаря ти много предварително!

Тръст - ти не спираш да ме учудваш с твоята постоянност - през колко трудности си минала и не си се отказала - евала! Дано с малкия нямаш тези проблеми и да е лесно и всичко да мине по вода - желая ти го от сърце!!!

Здравейте!

Аз родих 3 дни преди термин, изчислен според последна менструация, но според овилацията си родих точно на термина. Младежът беше 4200г., 53 см. А започнах осмия месец с контракции и докторът ми беше казал да се готвя всеки момент за раждата. Така 2 месеца бях на тръни дали няма пък да е днес. Няма точно изчисление в тези неща и няма кой да ви каже кога ще родите, освен ако не  е планово секцио.

Кърмих до 1г. 8м. Спрях да кърмя заради бременността, защото ми пречеше на здравословното състояние, иначе щях да продължа още. Самото кърмене започна добре, но в края на първия месец направих мастит и то гноен. Думите на мамолога бяха "случва се, изтеглила си късата клечка". Повечето лекари биха дали хапче за спиране на кърмата в този случай, но аз съм благодарна на този лекар, че ме подкрепи да продължа да кърмя, каза ми, че това е най-добре за мен и за детето ми. Беше някакъв кошмар около 2 седмици, но после всичко си продължи пак гладко и приятно и за двете страни. 

Родих сина си в 43 седмица, да, преносих много и се роди 5 кг точно.
За кърменето мога книга да напиша, защото след секциото изобщо нямах кърма, ама изобщо и ми се ревеше като гледах как в коридорите на МД на момичета им се мокреха нощниците от кърма. И аз като lovely, обаче с много сълзи, рев и какво ли още не.... кърмих близо 3 години. Още през втория месец от раждането всичко беше наред, но темата е толкова дълга, че по-добре да я обсъждаме като наближи времето.

Евала, а кой е този мамолог, който те е гледал - просто за инфо, че  знае ли се какво може да се наложи - наистина в тази ситуация много лекари биха настоявали за обратното - да спреш да кърмиш! Явно е добър наистина, затова ако не е проблем, дай кординати!