След GB с Керем Б. и Ханде Д. В очакване на нови проекти на екипа 127.3

Сериалът „В очакване на слънцето” се сбогува със своите зрители с 54 серия, която се излъчи в неделя вечер.
Преди една година, когато в летните месеци започна този сериал, никой от нас не можеше да предположи, че ще бъдем толкова любопитни / че ще се интересуваме толкова много от сдърпването, любовта и бъдещето на учениците Зейнеп и Керем,
От сериалите, които се излъчваха в миналия сезон, „В очакване на слънцето” беше един от проектите, който най-детайлно проследявах. Многократно писах за чудесата, които сътвори режисьорът Алтан Дьонмез. Имаха постоянно проблем в сценария, но химията на екипа беше така добра, се правехме, че не виждаме /проблемите в сценария/.
Енергията между Керем Бюрсин и Ханде Доандемирги превърна в една от най-успешните екранни двойки  последните години. Емре Кънай демонстрира / показа едно прекрасно представяне. Гьокче Янардаа и Ебру Айкач , всяка седмица ги наблюдавахме, как сътворяват чудеса. Играта на Озан О.и ЯТ, заслужаваше похвала.Ефеджан Шенослун и Мерве Хазер, изиграха толкова сладко Джан и Ямур, че станаха извор на забавление / усмивки в сериала. Исмаил Еге Шашмаз и Ниляй Дениз , не бяха много обичана/ долюбвана двойка, но Баръш стана жертва на сценария. Но ако историята на Баръш беше разгърната правилно, крайният резултат можеше да бъде друг.




Направена е подигравка със зрителите
Говорихме за успеха на сериала, но финала му беше пълно фиаско. В продължение на 54 серии зрителите гледаха / следяха този сериал, и положиха някакъв труд. Може сценаристите да са се променили, може да е взето решение за край на сериала, и може екипа да се е уморил, тъй като е работил в продължение на една година. Всичко това не може да бъде причина / обяснение за това, че финалната серия беше снимана в стил „ да свършва и да си вървим „.
Гледах финала със зрителе ина 57, 42, 35, 17, 13 години. Всички казваха едно и също нещо – „който е писал този сценарий се е подиграл с нас „. В смисъл, че зрителят смята/ чувства, че това е подигравка с неговият ум и с труда който е положил, за да гледа 54 серия. Сериалът можеше да свърши със щастлив край ,но поне можеше да не гледаме една чисто празна серия. Името на сериала е „ В очакване на слънцето”, но и историята на Гюнеш не беше разгърната и завършена. Месеци наред, обикаляше като призрак в сериала, на всеки пожар, и при всеки скандал, се появяваше като Супермен , а накрая разбрахме, че е брат близнак на Керем. След като семейство Сайер научи, проблема се реши с една естетична операция.
 
Защо чакахме Слънцето / Гюнеш ?
В сцените на Гюнеш в последната серия, екипа явно го е домързяло да прави сценичен грим, защото видяхме лицето му само от страната в която не е наранено. А на финала, всеки достигна до щастлив финал, а на Гюнеш му остана да гледа всички тях от балкона.
 Добре, а ние защо чакахме Гюнеш. ?
„ В очакване на слънцето” ни показа още едно истина / реалност- че един сценарист ако тръгне да пише едновременно сценарии за три сериала, не може да бъде успешен. В най-силните времена на сериала, Гьокхан Хорзум, започна да пише сценария и на още два сериала , така сценария на „В очакване на слънцето” започна да запада. По-късно остави и сериала. А РУя ишчилери и Дениз Даргъ, кито дойдоха на неговото място, не успяха да оправят/ съберат / поправят  сериала.Екипа изобщо не можа да почива. Резултата – когато е толкова трудно да откриеш екип , чиято химия е така сполучлива, когато имаш толкова много истории за разказване, когато имаш милиони зрители, които са съгласни да гледат сериала, сериала свърши. Едно клише от турският сектор на сериалите съвсем очаквано се изживя отново.