Хайде, бий вече отбой, бой
Не си заслужава мой, мой
Трябва ти само покой, ой
Знаеш ли какво Корделия
трудно е да го изричам
може да не съм най-смелия
но само теб тук аз обичам!
Някога по моето тийн време имаше ученически бригади. От нашия курс четири момчета сформирахме ВИГ. Техникума ни закупи инструментите и тон-колоните, а ние си измайсторихме Н.Ч. Усилвателите. Вечерно време (по бригадите) се събирахме и си правехме импровизирани концерти (забави) с акустични китари. Често ни караха да правим, една много тъжна балада, на която цялата момичешка аудитория, заедно с учителите се просълзяваше. Ще я постна специално за теб.
Песни се пеят
за майките добри
напомнят за техните
посивели коси
с тях идваме на света
не познали любовта
и повтаряме само
мамо мамо, мамо
За да бъдем щастливи
кой бди над нас
кой пази мира
всеки ден всеки час
да политнем с младостта
опознали любовта
те разперват крила
кажете кой е това?
Това са бащите ни
те пазят мира
те пазят света
от нова война
за тях няма песни
няма приказки чудесни
стига им радостта
на техните деца!
Благодаря ти, Херкулес!

