С какво ви дразнят мъжете?

Напоследък само ме радва. Но си има разни дребни неща, на които понякога доста се дразня, въпреки че са съвсем дребни и за повечето хора не заслужават никакво внимание. Но аз съм си малко дребнава.

И аз се включвам тука, но не знам дали повече се дразня или се възхищавам, когато успее да преодолее някой свой неприятен навик
Май към момента най-големите дразнители са:
1. Навика да си захвърля/забравя телефона и да не мога да го открия с часове, когато ми трябва най-много  Това винаги приключва с грандиозен скандал и поне 1-2 дена никаква комуникация.
2. "Този мач е най-важния и няма аналог", което важи за абсолютно всеки мач от всяко възможно първенство, което се дава по ТВ.
3. Да изпада в нещо като истерия при всяка възникнала трудност или по-точно, когато нещата не се случват точно както си ги е намислил, когато си ги е намислил и т.н. И съзнанието му блокира за всякакви алтернативи. Но с малко повече търпения и доза ирония успявам да го накарам да "стъпи на земята".
В момента друго не се сещам

  С много неща,то едно ли е да го запомниш.

Като гледам, момичета всеки се дразни от нещо различно. Аз се дразня, че много работи. Ама като казвам много имам предвид и събота и неделя. И че не изживява приключенията, а само се нервира на ситуаията, и като мине момента и като го разказва - се забавлява. 
Пример. Преди 2 години, когато беше много снежната зима и всичко беше покрито със сняг почти до март имах дело в Смолян. Той дойде с мен, понеже беше много снежно и решихме да ходим с джипа за оф роуд /един готин вседеход, който и аз карам с кеф/. Делото беше петък и като свърши се обадиха приятели, че са във Велинград, ако искаме да идем. Решихме да отидем при тях и мъжлето пита клиента ми от къде е най-добре да минем при този сняг.  Той обяснява Пампорово,  Девин, Кричим та Велинград. Аз обаче тамън бях купила навигация за джипа  та викам какво питаш, нали имаме навигация, а той да бил сигурен.
Тръгнахме, а то красота природа. Снежно, бяло, чисто. Минахме Пампорово, стигнахме Девин и решихме да хапнем първо. Качваме се пак в колата и аз нагласявам навигацията  Това чудо обаче тръгва да ни води по друг път, излизаме от Девин и пътуваме през страната на Снежната кралица. Толкова сняг не бях виждала. Пътя тесен, ако дойде друга кола отсреща - няма шанс да се разминем. Аз се прехласвам по красотите, той мърмори, че не е това пътя. Аз му се сопвам - виж какво казва навигацията - давай напред 
Пътя все повече се стеснява и аз гледам наоколо всичко гладко, сякаш е минала метла, замела отгоре, изравнила. Едни мънички борчета стърчат от снега - абе приказка. Викам на мъжлето - гледай какви малки борчета, колко странно. А той като видя му настръхна косата. Не били малки борчета. Били големи борчета. Била паднала лавина в долчето и ги покрила.  По това време вече яко псува  но не може да обърне колата. Аз се радвам. За мен е приключение. Снимам през прозореца, карам го да спира за да сляза да снимам. Той слуша, какво да прави - мърмори, ама спира. Изведнъж пътя, който беше поразчистен се оказва потънал в сняг. Джипа си ляга на корема и не може да продължи. Ох какво ругаене последва, направо не е за казване
Назад излязохме до едно разклонение и свихме на ляво. Личи, че най-вероятно е минал ротор и е поразчистил, а пътя тесен, удрят ни клони, мъжлето псува навигацията, въобще - супер
Изведнъж се показваме на върха на хълмче, пътя се спуска надолу, от дясно 4-5 къщички, от чийто коминчета се вие дим, от ляво слънцето залязва и позлатява снега. Просто красота. Аз веднага слизам от джипа и бясно почвам да снимам, направо съм във възторг    Горкия ми мъж вече е бесен. /Е, бих могла да го разбера донякъде, но само донякъде/.  Ето това е мястото. Снимах го сголям кеф. 

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE& … amp;USER_ID=78115

Мъжлето вика "Стига снима, виж някой дали можеш да питаш на къде е пътя" и аз зървам баба, излиза от една къщичка, подпряла се на бастуна, пристъпва едва, едва. Аз се насочвам по-близо до нея и се провиквам  със звънко гласче " Извинете, натам ли е пътя за Велинград?" и посочвам към края на пътя, бабата ме поглежда, хваща се за главата и ми вика "Ама чедо, натам е за никъде. Тая заран ни разчистиха малко, че да ни докарат хляб. Трябва да се върнете."
Ех... Такава красота... А мъжлето ми псува навигацията, снега, себе си /само мен не смее /.  Е, върнахме се до Девин, един таксиметров шофьор ни напъти да минем по пътя за Кричим и каза, ча по пътя по който сме тръгнали с този джип, лятото може и да минем... 
За мен беше приключение и аз му се радвах от начало до край, преживях си го на момента, а той псува и мрънка през цялото време, ама сега като го разказва се смее, всички се забавляват и въобще това е една хубава история, ама нали се опита да ми отрови момента с мрънкане

Все едно чета за моя мъж, едно към едно !!!! 

Моят  е много разхвърлян. На периоди това ме дразни и паля моторетката

 С кво ли не. Но дребни работи са това.
 Най-много ме дразни, когато го заловя, че се дразни от мен или от детето - засега му се случва само като е уморен все още - много се вкисвам.

А моя е зодия Дева....Ако някоя от вас има мъж Дева-знае за какво говоря...

Има отвратителният навик да си захвърля телефона някъде....или без звук, или той на двора, а телефона в къщата....по 2-3- и повече часа е неоткриваем.
Ако аз обаче не вдигна на секундата (с 2деца не винаги мога, или съм наблизо до телефона) се следва мърморене и "какво толкова правиш"....чудно какво мога да правя.

Каже ли се - събирам си нещата и до 10мин. тръгвам от работа....му давам от 1 до 3часа.

Имам, но моят не проявява подобни признаци, може би защото и аз съм Дева. 

Моят повече ме радва, отколкото да ме дразни, но все пак се намира с какво:
1. Закъснява - винаги. Може да са 10 минути, но е дразнещо. Ако някой ни чака двамата и закъснеем, казва - ааа, знам че той е виновен.
2. Двоен стандарт за приятели - ако аз мърморя, ми се прави забележка, че мърморя. Ако някой друг измрънка - ми бил бил прав да недоволства човекът. Е, повярвайте ми, ужасно тъпо се чувствам, като за едно и също нещо моето е мърморене, на другия човек е справедливо недоволстване.
3. Като кажа, че нещо е направил - първата му реакция е "Не бях аз" или "Не е така".

Хихихи мислех,че само моя е препаткал,ама сега се уверих,че не е така  Аз най-много се дразня моя като ме изкарва все мен виновна за каквото и да било,независимо кой го е сторил Примерно някой от персонала нещо е сгафил-не отива на него да направи забележка ами идва да се дави с мен  И на въпроса ми "Аз какво съм виновна,че той(тя) е направила еди си какво" ми се отговаря ,че не съм била гледала гррррр ,ако съм гледала нямало да стане.Или взимам колата да ида да свърша някоя работа и прас точно в моите ръце или ще се раздрънчи нещо или ще се счупи,последния път я взех и късмета нали е винаги с мен спря ме полицай-фара ми не светел и дран глоба-е познайте как си го отнесох от ММ нали все съм виновна  Тръгвам да сменям кег за бира и "късметче" точно в моите ръце няква гумичка ще и дойде времето и естественно кавга ,всичко каквото се случи все аз съм крива и най-ме дразни като каже"На как в моите ръце не става така,или на как аз като съм не се случва това"

+1

Дразни ме страшно много, че не може да казва НЕ и му се качват на главата. (Но и той си го признава, де)

1. Най-много ме дразни с това, че не си признава грешките! От девет дерета вода ще носи, за да не падне по гръб. И все ще намери кой да изкара виновен, само не и той! Обича да мрънка, да недоволства, да намира кусури...
2. Разхвърлян е, свикнал е цял живот да живее в неподреден дом и така и не мога да го науча, че всяко нещо си има място, а не се оставя, където намериш за добре, да не говорим, че после не знае къде е 
3. Работохолик е /което е донякъде и хубаво/, но плануваме редки и кратки почивки, а аз много обичам да пътувам. Тук различията продължават - той обича да ходи там, където вече е бил, а аз винаги искам да променяме и да посещаваме нови и различни места.
4. Обича нещата да се случват, както ги е планирал. Всяко объркване го изнервя въпреки че обикновено реагира адекватно на новости, дори по-бързо от мен се ориентира в новосъздала се ситуация. Но аз запазвам спокойствие, а той нервничи и търси виновни /препратка към т. 1/
5. Склонен е да прави услуги и да уважава хора, които не е опознал добре. В същото време трудно си мръдва пръста за тези, които заслужават уважението му. Свиква с тях, приема ги за даденост, държи се направо недодялано понякога... а с непознатите проявява по-голяма тактичност и съобразителност.

Сигурно има още много, но това се сещам за сега.  И все пак си го обичам! 

Моя и той е така. Отчитам го като някакъв комплекс да се харесва на всички. Винаги съм му казвала, че като подгъзува на всеки, няма да го уважават и харесват повече, а ще го използват повече.
Ако трябва да свършим някаква услуга на родителите ми, знам , че не се кефи особено, но ако му звънне някой приятел, с такова желание се набира да помага. Даже сам си предлага помощта.

Също така обича да прави забележки за неща, които и той прави. Например често ми прави забележка как съм изкарала сто чифта обувки, а в същото време и той наредил в коридора също толкова чифтове от неговите. И като му кажа, че моите обувки са колкото неговите се почва "Ама с тези излизам, с тези играя футбол, с тези ходя на фитнес". Или ми прави забележка, че не съм забърсала плота в кухнята, а в същото време намирам мивката в банята с косми /бръснал се и не измил мивката добре/.