Публикувана: 9 авг. 2014, 16:49 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2015, 18:58 ч.

Човекът, който ви остава тръпка

30 643
98
1

# 90 8 дек. 2014, 14:47 ч.

Мнения: 15 376

Последната ми връзка , .... дори само да му чуя гласът (често ми звъни, просто за да ме чуе) и сърцето ми забива особено...
Но ние и двамата таим прекрасни чувства един към друг, макар че не сме заедно и няма да бъдем повече .

# 91 8 дек. 2014, 14:58 ч.

Кърджали
Мнения: 11 116

Бях се влюбила. Ама така се бях влюбила, че направо бях изгубила връзка с главният мозък. Действаше ми като наркотик, ако не видех ден дори бях като в абстинентната криза. В началото нещата се движеха на ръба на флирта и си повтарях, и се убеждавах, че винаги мога да се спра. да, ама не... Хлътнах. Прощавах му неща, които на никой друг не бих простила, сега ако ме питат, не бих могла да отговоря защо... Всеки път си повтарях, че това ще е краят, но не би. Твърде слаба воля имах. Цялата история траеше сигурно 7-8 години, с всичките му бягства, връщания, опити да си го избия от главата.... И в един момент замина далеч. Сигурно единственото разумно нещо, което е правил. За последно го видях малко преди да се запозная с мъжа ми.
Иначе казвам, че ако сега го видя, ще поискам да го убия. Но и на толкова въпроси бих искала да получа отговор, макар че няма смисъл от отговорите.

Обичам мъжа си. Въпреки, че понякога адски му се ядосвам, при него намирам онова спокойствие от което имам нужда... На лудост се налудувах, сега си искам просто спокойствието...

# 92 8 дек. 2014, 15:10 ч.

Мнения: 10 648

Цитат на: Aлекcандрa в пн, 08 дек 2014, 14:58

ах,колко позната история Laughing

# 93 8 дек. 2014, 16:36 ч.

Мнения: 341

"Единственият начин да се отървеш от изкушението е, да му се отдадеш" Оскар Уайлд
...Всеки преценява сам за себе си...Всичко е много комплексно и всеки казус е частен случай...Нещата опират до човек, среда, интелект, възпитание, манталитет, темперамент...и т.н....
...За всеки нормален човек, пък било то и бракуван/обвързан, би било нормално да изпитва понякога чисто физическо привличане и от друг субект. Така е заложен този първичен инстинкт у човека, който си е едно полигамно животно по природа...Останалото е персонален избор...Но да се твърди, че следва да изпитваме вина от природата си, е несериозно и нереално ...и глупаво.С обвързването ни, сетивата ни не закърняват все пак...И слава, Богу!!!...

# 94 21 дек. 2014, 22:50 ч.

Мнения: 1 788

Много често физическата изневяра завършва с разочарование.
Защото реалността е коренно различна от красивите картини и образи, които чертае женския ум и въображение.
Чисто и просто един секс, който в много случаи ти се струва по-хубав, само защото е с различен човек и си избягал от рутината и ежедневието.
Просто след едни години човек започва да гледа по-практично на всичко около него.
Преди самата изневяра може би има някакви вълнения, но след това е просто хубава емоция и до там.

# 95 22 дек. 2014, 20:27 ч.

Мнения: 1 258

Цитат на: VerdammtesMädchen в нд, 21 дек 2014, 22:50

Много често физическата изневяра завършва с разочарование.
Защото реалността е коренно различна от красивите картини и образи, които чертае женския ум и въображение.

Да, за съжаление вероятно е така. И мен това ме спира.

# 96 22 дек. 2014, 21:10 ч.

Мнения: 15 206

Да,но ако не опиташ как ще разбереш,как ще завърши?

# 97 18 фев. 2015, 18:08 ч.

Мнения: X

Здравейте! Включвам се като Анонимен поради лични причини. Да излея душата си пред вас. В моят живот има такъв човек и не знам още колко ще го има. Всичко започна в гимназията. Аз имах връзка(с човек, който не ме оставяше да дишам сама) както и той, но се харесахме. Идваше пред нас, говорехме си, гушкахме се, целувахме се и по някакъв начин той компенсираше това, което ми липсваше с тогавашният ми приятел. Но след извесно време той ми каза, че не можел така и си оставал с неговата приятелка. Не изконсумирахме връзката си интимно и така се приключи. Завършихме училище и всеки по своя път... Докато една вечер по- късно ми звънна телефона и гледам ТОЙ ми звъни. Каза ми, че се е усетил какво е направил и т.н. Вече бях със сегашният си мъж и този път аз прекратих отношенията ни. Но... минаха още няколко месеца и отново се видяхме. Пеперуди ли? Направо цяло ято птици имах в корема. Реших спонтанно, че е време и най- накрая консумирахме отношенията си и беше страхотно. Отдадени на желание и страст, които сме сдържали години. Дали изпитваме нещо повече един към друг? Определено да, но съдбата е така жестока и винаги ни разминава, когато и двамата сме свободни и ни събира, когато най- малко може да имаме нормални отношения. Ако има вечна любов, мисля че е нашата и все още като го видя ми се завива свят и ми трепка под лъжичката. В допълнение само ще кажа, че обичам и държа на мъжа си, нооо... в сърцето ми има и друг.

Последна редакция: ср, 18 фев 2015, 18:17 от Анонимен