до мамите с по 2 деца или чакащи второ!

Ч Е С Т И Т О !!!

Бях ужасена!!! Забременях случайно и второ дете изобщо не влизаше в плановете ми за разлика от тези на таткото. Доста ревах, защото знаех, че ако оставя бебето ще ми дойде много на нагорно- уча, работя, първото ми дете е още малко, няма кой да ми помага особено и куп други неща. Навих се да го оставя по две основни причини- голямото желание на татето да има момче и обстоятелството, че съм расла сама- нямам брат или сестра и знам колко е гадно.

Аз чакам второ дете...беше планирано и двамата си го искаме...
Не се притеснявай-най-важнато е ,че бебето е желано...всичко ще се нареди....

Да и аз съм едно дете и много искам второ, ама да му се невиди винаги момента не е подходящ и финансите нестигат!

Не беше планирано, точно за момента, но така се получи. Финансово наистина не знам как ще издържим, не знам и как ще се справя с бизнес начинанието си, което е в зародиш и има огромна нужда от мен ( в крайна сметка аз го започнах...), и в момента гълта всички средства, възвръщаемост нула.  
Така или иначе приехме новината спокойно и дори радостно. Винаги сме знаели,че искаме повече деца, а възрастта напредва.  И решение сме взели (какви са ни приоритетите), но не смятам да го споделям тук. Засега ще се борим-в края на краищата живота е борба.

ЧЕСТИТО!!!
1. НЕ го планирахме и разбрах, че съм бр-нна няколко дни след като бях започнала нова работа на договор без осигуровки!!!
2.Страхове: какво ще каже таткото, как е бебето, какво ще каже баткото и в тоя смисъл...
  3. В 3- я месец ме уволниха (за кво им е бременна!!!!)
  4. Тръгнах по интервюта - в крайна сметка започнах работа, така да се каже - на топло, т.е. при познати
НО преди всичко СЪМ БЕЗКРАЙНО ЩАСТЛИВА!
ТОва е дар от БОга, скъпа, не се притеснявай, всичко ще се нареди!

Ами да де, ако чакате специалният момент, когато всичко ще е наред и както трябва, той може и никога да не дойде! Ако имаш макар и минимална възможност да родиш и отгледаш бебо - живот и здраве, използвай я! Аз също дълго съм била само дете преди да се роди брат ми, така че мога да ти кажа със сигурност - много по-добре е да имаш две дечица. Важното е да има любов, всичко останало се преодолява.

I az chakam vtoro.Po princip i az i muja mi iskame,no stana sluchaino,ne sme go planirali tochno za tozi moment.Mnogo se pritesniavam kak shte se spraviame-jiveem pri babata na muja mi -v 1 staia i kuhnia bez parno,ujas.Za parite-ne mi se misli.Sega kato rabotia sme dobre,no posle na 1 zaplata i to ne osobeno dobra-ne znam,sigurno shte triabva skoro da se vrushtam na rabota!No ot druga strana,kato zagurbim vsichkite problemi i trevogi,sum bezkraino shtastliva,zashtoto me ochakva pak sushtoto nezabravimo i prekrasno izjiviavane.Rajdaneto na sina mi beshe nai-shtastlivia moment v jivota mi,a sega me ochakva vtori takuv.Za tova se radvam,vse niakak shte se narediat neshtata!Jelaia na vsichki mnogo zdrave i kusmet!

Всъщност нека ти кажа какво каза баткото, когато разбра, че ще си има братче/сестриче ( то бяха размишления и въпроси - денонощно!)
1. ТИ нали много се радваш, че ще си имаш бебе, нали  и за мен си се радвала (от устата на едно дете звучи невероятно)
2. Добре, че си ме родила, иначе нямаше да същестуввам ( тук просто ревнах...)

Честито!!!

В моята работа не погледнаха с добро око на това, че не само няма да се върна след две години, а и ще отсъствам още две, но избор нямаха. С таткото много искахме още едно дете и се радваме. Не е лесно с две деца особено с малка разлика, но е забавно. Финансово понякога е доста нанагорно, но разходите за второто са много по-малко (столчета, креватчета, кошари и т.н си ги имаш вече), а и много от дрешките също след първото дете са си като нови. Гледаш го по-лесно, защото си претръпнал, а и вторите деца обикновено са по-спокойни и лесни за отглеждане.
Ще се справите.
Успех и горе главата   .

Разбира се,че приех новината с огромна радост и не малко страх, поради малката възрастова разлика на децата. Страхувах се, че няма да мога да се справя с грижите необходими за две толкова малки деца. И до известна степен страховете ми се оправдаха. Истинска лудница е. Добре, че бабите помагат от време на време.   Но пък усилието си заслужава. Децата са най- прекрасното нещо на света.  

Ако гледаш финансите, подходящ момент може и да не дойде.
Помисли на колко години искаш да бъдеш когато децата ти са абитуриенти или се женят и имаш ли желание да си им от полза тогава. Парите никога не стигат, но и колкото времето минава, желанието се губи.
Аз имам  2 деца с 4 години разлика. И двете планирани (само ще вметна, че с таткото изплащаме 2 заема за апартамент и кола и нямаме никакви странични доходи). На работните места и при 2-те бремености бях първата бременна в съответната фирма, но не съм се притеснявала дали ще ми пазят мястото, защото са длъжни.
Освен това разходите за второто са далеч по малко поне в началото.

И при мен се получи неочаквано!Не знаех да се радвам ли или да роптая...Големият ми син тъкмо бе станал повече самостоятелен,имах работа,справяхме се добре и финансово ,живеем си самостоятелно и...изведнъж-на фона на тая идилия-БЕБЕ!!!!!????Но като се замислих ,че чаках да родя първото си дете цели 5 години,бе ме срам дори да си помисля за аборт!Исках го това дете-повече от всичко!!!Таткото беше във възторг/най-вероятно от себе си... / ,а баткото през ден ме питаше дали съм готова да родя вече А и на всичкото отгоре дойде заповед за съкращения от общината и съответно кой...-мен,нали съм бременна!И това си даде отражение,но се радвам ,че имам 2 дечица!Да са ни живи и здрави!
Желая ти безпроблемно бременеене,и само положителни емоции!Не се съмнявай ,че всичко ще бъде наред!Успех,!Ще видиш колко е хубаво да си бременна пак,ще бъдеш "бъдеща мама с опит вече..." Целувки!

Подходяшият момент никога няма да дойде, а финансите никога няма да ви стигат, дори и само с 1 дете. Поне ние така решихме и си направихме второ. Е, тати искаше мома, но го приехме от добрата страна - две момчета ще се заиграват заедно. Да те предупредя, че след първото те хваща амнезия и си представяш всичко в едни розови краски - розово дупенце за целувки   , първото зъбче, първото "мамо" (много филми съм гледала, явно   ),но после като ревне юнака и всичко ти се струва черно   Абе, кажете сбогом на спокойствието. Добрата страна - волю неволю тати ще се включва повече в отглеждането и ще поеме грижата за едното и евентуално един ден децата ще започнат да си играят заедно и няма да се налага да обикаляте апартамента на 4 крака с автомат, а после да умираъе трудно   . Направи ми впечатление, че баткото стои сам в стаята и се чувства по-спокоен когато е в компания, та била тя  и на 3 месечно пакетче.
Да не забравя  - тези теории, че вторият път се раждало по-лесно ... сигурно ги е писал мъж. Имай го предвид.
 И ако не си се отказала още - успех

Ох на ръба съм в момента! Незнам какво искам, вярвате ли ми?

Вярвам ти, но стискам палци да избереш бебо! Надявам се да не ти прозвуча адски нетактично - извинявай ако съм те засегнала.

Като ти гледам лентичката-децата ти ще имат една чудесна възрастова разлика. За какво им е по-голяма?

Ох Юлче аз и първия път бях така, знам че е тъпо да ме е старх от подобно чудесно събитие!
Искам да имам второ дете, но страха от неизвесното ме побърква!
Аз сън основния източнок на средства в семейството. Мъжа ми е на нова работа първи месец! Не се знае колко пари ще взима точно , защото е на твърда сума +процент!
Мислех да събера пари едно магазинче да си отворя, за да не сме толкова зависими от работодатели!
Абе пълна лудница

А също знам, че много искам второ дете!
Габи тъком поотрасна, стана по-самостоятелна , на градина ще тръгва и сега пак на ново!
Аз нес еплаша, но пак ще трябва да тргна на оставя бебо на няколко месеца ида работя, а свеки вече ще ме изяде с парцалите/ тя гледа Габи сега!

Охххххх много е сложно

При нас не беше планувано ,но и двамата се зарадвахме много.Винаги сме искали повече деца,особенно когато осетих ,че прекалявам с обичтта си към баткото.Цялото ми съзнание беше ангжирано с големия,да не падне,да не е гладен ,добре ли е?И в един момент осъзнах ,че правя от него мамино синче и глезльо.Тогава дойде и решението ,че искам второ.Природата си знае работата забременях без да усетя.За трудно е адски трудно.Има момент когато и двамата кротуват,но когато и двамата плачат направо откачам.Нямаме баби наблизо ,нито близки на които мога да оставя поне единия.Но все си казвам ,че е само за няколко години,после ще си дойде всичко на мястото.А,финансите те никога не стигат на един за хляб,на друг за самолет.Но с второто разходите са много по-малко ,основно за памперси за сега.

Ами честито!И нашето стана планирано.Аз малко се дърпах , защото сина ни беше почти 2 годинки като забременях.Хем бях щастлива , хем се притеснявах.Но сега вече като е сред нас не се колебая , виждам колко е хубаво , как следи бебо брат си с очи и се радват един на друг , въобще е супер.И най вече с по малка разлика е по трудно за майката , но за децата мисля , че е по добре.А бе , не се притеснявай , ще видиш каква веселба е.А по отношение на финансиите , а бе оправяме се , няма начин.

Съвсем планирано и много очаквано, защото много време не се получаваше.
А за решението: просто един ден се събудих, бях на 32 г., имахме щерка на 6 години и се уплаших, че от чакане на подходящия момент времето безвъзвратно си е отишло!
Много ме е яд, че не сме го направили по-рано, за да могат децата ни да имат една по-малка разлика в годините и да са си приятелчета от сега.
Като си помисля, сега можехме да имаме 2 отгледани деца, ...
Ама така било писано.
А за финансите и подходящия момент ... знаеш, парите никога не стигат, и момента никога не е подходящ    Човек знае 2 и 200. Като знам в каква мизерия сме си гледали първото дете ...и като го погледна сега, ами станало е човек и то доста готин за възрастта си      

Желая ти щастие, каквото и решение да вземеш!

Предполагам  а още повече с две деца нуждите от пари нарастват... Мога само да се надявам, че съпругът ти си е намерил добра работа и няма да ви е толкова притеснено. А ти май беше писала веднъж за свекърва ти, че гледала Габи и Габи много я обичала. Не знам. В смисъл - знам аз какво бих избрала, ако бях на твое място - бих избрала деткото. Но все пак на чужд гръб лесно се дават съвети, нали. Мисля, че каквото и да решиш, ще е правилно, защото това си е твоето дете и твоето бъдеще.

И двете ми бременности бяха планирани - аз просто изпадам в състояние, в което искам бебе и нищо друго не ме интересува. С дъщеря ни се оправяхме финансово - и двамата с мъжът ми работехме и имахме доста прилични доходи. Сега обаче ще се озорим - живеем в чужбина, под наем, а аз не работя. То всъщност точно невъзможността да почна работа (ако почна ще покривам разходите за детегледачка и карта за транспорт, та предпочитам аз да си гледам щерката) ме наведе на мисълта, че сега ни е време за още едно дете. Давам си сметка колко ще ни е трудно, ще трябва да купуваме всичко наново, просто защото няма как да пренеса леглото, количката, кошарата и проходилката на щерката. Обаче не се съмнявам, че ще се справим. На този свят няма нищо по-важно и по-красиво от децата ни!

При нас беше планирано. Дъщеричката е на 10г, а аз на 30. Реших, че е крайно време да родя още едно прекрасно същество, защото времето минава неусетно. А и дойде момент, в който като видя бебе и се разтапям. Та затова  не съм мислила много, просто изчаках малко, за да мога да родя Стрелец

Дълго време си спомнях ужаса от    9-те месеца (дори вода не можех да пия   ) и като капак ми се "падна" злоядо и болнаво дете...    
Та затова дълго не можах да се "навия" на 2-ро   . От друга страна чувствах празнина в сърцето - усещах се готова да дам обич и на друго дете    и така след 5г.от 1-вото, забременях с 2-рото дете.      
Израза, че 2 бомоби не падат в една дупка се оправда напълно - имах много по-лека бременност    и едно малко мъжле!  
Щерката бе много (и още е)въодушавена от появата му   . Когато ни дойде на гости нейната прятелка се карат кой да го носи, гали и забавлява ("Ейййй-това да не ти е baby-born"   -ядосва се тя).
Погледна ли ги  сега 2-та се чудя защо по-рано не съм се решавала да дам на моето 1-во дете приятелче   .
Доволна съм, че имам 2 деца.  
 Финансово също се оправяме (ползвам доста неща от голямото дете) - Да е жив и здрав мъжът ми     .

 Децата са ДАР БОЖИ и не бива да си мислиш друго!  

Убедена съм, че и ти/вие ще се справиш/те!  

ВЪобще не се и замисляй.
Ние все чакахме да се оправи това, онова и еди-кое си, през това време часовника цъка ли, цъка...
После се стреснахме, че моите години напредват, и се престрашихме. Съжалявам, че не сме го родили по-рано. Щеше да е отгледано.
По един начин се гледа дете на 23 год по съвсем друг - 10 години по-късно. Има и плюсове, и минуси, но...
Как да ти кажа - животът няма да се оправи, цените няма да паднат, заплатите ако се вдигнат, то се вдига и бензина и всичко след него... Старите хора боледуват и имат нужда от грижи... Винаги е било така, и ако чакаме да се оправи, значи цял живот да си чакаме и какво - няма да се размножаваме ли??? И въобще, като няма да се оправим финансово, какво, да лягаме да мрем ли?
Ако искате още едно дете, то нещата ще се подредят.

Когато родих първото си дете/момиче/ си казах, че няма да е последно. Понеже раждах секцио и доктора ми каза, че не трябва да забременявам в близките 2години. Послушах го и изчаках да изтече срока. И се започна голямото пробване за второ. Почти 3години. Аз искам да забременея, но то не става и не става. Ходих по доктори, биха ми инжекции, правих си тестове, какво ли не. Не става и не става. Така се бях вманиачила на тази тема, че като видех че ми е дошъл мензиса изпадах в нервни кризи. Накрая вече се бях отчаяла напълно и казах на таткото, че май ни е писано да имаме само едно дете. А, щях да забравя да спомена, че от толкова зор да имам второ, за една година качих 15кг. И понеже вече се бях примирила, един прекрасен ден видях, че онова тъпо и гадно нещо дето ми цапаше гащите всеки месец, го няма.  Веднага отидох в аптеката и си купих тест. Направих го. Като видях, че чертичките са две, не знаех как да реагирам. Започнах да целувам теста. Колко съм луда.  Та да не те занимавам повече с глупости - второто беше планирано, макар и късно станало. Изобщо не ме интересуват финансите, защото те никога няма да стигат, колкото и да печелим. Където едно там и две.
Относно работата - аз напуснах последната си работа няколко дни преди да забременея. Мъжа ми каза, че ако искам бебе трябва да напусна работа, да се успокоя и да си почина. Така и направих и .... бебето стана. Сега живот и здраве ноември месец ще го родя. Разликата между децата ни ще е 5,6години. Каката е много щастлива, постоянно ми целува корема.
 Раждайте майки, защото нацията ни загива!

При нас беше планирано и много желано. Още повече че малко преди това (няма и два месеца) имах спонтанен аборт и бях много много тъжна. Това донякъде ме накара да осъзная къде са ни приоритетите, колко ценно и крехко нещо е чов. живот (колкото и да звучи като клише този израз) и каквито и страхове да е имало преди това просто се стопиха. Всъщност при мен страха беше в началото на тази бременност, да не го загубя пак. Защото беше толкова скоро след спонт. аборт и просто спомените ми от преживяното бяха прекалено пресни. Но слава богу засега всичко е наред и няма проблеми.

А финансите - ами няма да ни е лесно, но ще се справим някак си. Тук ще ми пазят раб. място 1 година, въпреки че няма да ми плащат цяла година. Но аз имам намерение да остана по майчинство цялата година и да започна междувременно и собствен бизнес, който след това като се върна на работа ще реша дали да продължа на пълно време или да работя и на двете места (т.е. за себе си и за сегашния си работодател) Та проблеми винаги има, при нас в момента на дневен план е че не знаем къде ще живеем - продаваме си къщата, всеки момент ще сключим окончателния договор, а къщата която искахме да купим се провали. Чак тази седмица намерихме друга подходяща след 2-месечно търсене и ни приеха офертата. Но не знам колко бързо ще стане, тук има сумати формалности. Така че може да се наложи да живеем под наем за кратко, т.е. две премествания, но сроковете все още са неизвестни. А целия процес го започнахме преди около 9 месеца и тогава и през ум не ни минаваше че ще отнеме толкова време. Но въпреки цялата неизвестност, мисълта за семейството ми (вкл.новото бебе в корема) е това което ми дава най-много сили и кураж!
Мо

Маги99,    

Аз за първото се бях вманиачила малко, не сме го правили дълго, но докъто вземем решение ми беше оживяло на сърцето  мога ли, ще стане ли, как ще бъде, какво ще е, искам, искам, искам и аз и т.н. Мъжа ми толкова искаше момче, добре че стана. Нямам лоши спомени нито от бременноста нито от раждането. Чак ме е срам, но такава лека бременност, не можах да повярвам, мъжа ми също, бяхме се приготвили за много по-страшни неща. За второ не знам, сигурно същата мания ще ме нападне след време. Таткото го е страх че вече не трябва да се прибира, само да работи ако дойде още едно . Ама не е точно така, оправят се хората, и ние ще можем. След някоя и друга година.

YBag, явно не сме те разбрали в съседния форум като каза, че те гони голямо шубе... Повечето си помислихме, че те е страх дали е истинска бременност или само химическа, и други подобни неща.

Според мен ти наистина си искаш това дете, независимо от трудностите, които може би ви предстоят с неговата поява на бял свят. Нали заради него толкова месеци изкара в "Искам да забременея" и споделяше вълненията си с нас! А този неочакван страх е напълно разбираем. Сигурна съм, че повечето мами го изпитват в даден момент. Защото обстоятелствата никога не са 100% благоприятни за появата на бебе - или има финансови затруднения, или смяна на работата, или желание за собствен бизнес/ възможност за голяма кариера, която може да се провали заради отсъствието от работа... Всеки си има някакви причини да иска да отложи бебето за по-късен етап.

Въпросът е, обаче, че ти наистина искаш това бебе, тук и сега, и щеше много да му се радваш ако не бяха тези страхове! Помисли си, дали наистина появата на бебето е такава катастрофа? Дори започването на частния бизнес, за който спомена - какво ти пречи да го започнеш и докато си бременна? Убедена съм, че ако си намериш добри помощници, ще се справиш въпреки всичко. В краен случай ще се наложи да го отложите с 1 година.

Разбира се, това решение трябва да го вземеш ти, мила. Но каквото и да решиш, то ще е правилното. Не робувай на стереотипи, хорски мнения или излишни угризения на съвестта - слушай себе си и няма да сбъркаш! Успех!!!

Ако знаеш как имах нужда да чуя това!
ти наистина си ме разбрала много добре!!!!!!
Искрено ти благодаря

Да и аз мисля , че е най-добре да послушам себе си , но в този момент незнам какво мисля, чувствам , искам, всичко е като на сън!

Честито и от мен.
Сигурна съм , че няма да съжаляваш ако решиш да го задържиш.
При нас беше планирано, само че от прекалено отлагане и чакане на подходящия момент, когато най-сетне реших, че съм готова все не се получаваше. И така цели 10 месеца.
Причините за отлагането бяха подобни на твоите: първо нямахме жилище, после почнах собствен бизнес и т.н. А колкото повече расте детето разходите не намаляват, а напротив. Така, че погледни нещата от към добрата им страна и се наслаждавай на мига.

Ако се замислиш кой е подходящият момент, ще го "откриеш" ли ???

А това не е ли повод за трето    

Ами нашите деца имат 11 месеца разлика  
Когато се роди първото и решихме че няма да се пазим за да имаме още едно веднага след първото - за да могат да си играят заедно и да са си двечки ........ да са си компания   .......
Абе - трудно беше с две бебета в началото, ама бързо се оправихме нещата......
Моят мъж си прави лафа и за трето, ама не знам....... не мисля че някога ще се съглася.... двечки са си добре  

Има много смели момичета тук! Възхищавам ви се!
Аз май не съм от тях!

То моето май си е чист егоизъм!

Нали са ни се наредлили нещата вече някакси , защо сега да ги разбърквам!    
Мъжи ми е на върха на щастието!
Много се кефи от идеята за

Ох дано с работата нещата ми се оправят, пък другото съм сигурна че ще го преживея бързо!

В момента правим ремонт на 2 места и покрива на вилата!
И май няма да свърщим до пролетаа!
Абе купон!
Ей това съм аз в момента!:goodandevil:

От тях си! Ама още  не го знаеш!!! А имаш и подкрепата на таткото - това е толкова много!
Успех!