Досадни обичаи в българските сватби

Значи ако няма бъклици и менчета хората не могат да се забавляват и ако не са прекалили с количествата алкохол, тъй ли? И ако булката е леко встрани от класическата булка трябва да има малко хора, за да има "дизайнерска" сватба? Аз мога да ти кажа, че на моята сватба имаше 160 човека и нито един от тях не се държа като "подпийнал сватбар". Хората танцуваха постоянно и се забавляваха. На другата сутрин в хотела ни поздравиха за елегантната сватба. Нямам претенции за "дизайнерска" сватба. Бас ловя обаче, че на част от гостите са им липсвали маймунджолъците като плащане на булката, пияния петел и т.н.

Продължавам да твърдя, че това дали сватбата ще е със селски номера зависи от гостите и компанията. Всеки си познава роднините и може да направи така, че да избегне повечето неприятни ситуации.
Например майката и бащата на моя мъж не могат да се понасят. Отделно от това свекарва ми не може да се понася със сестра си и нейните деца. Обаче всички те са много близкки с мъжа ми поотделно. Нямаше как да не поканим някой. Ами това, което направихме е да не правим разпределение кой до кого да седне. Всеки си избра компания на масата. Така всики тези хора се озоваха в 4-ри различни стени на ресторанта и не се доближиха нито за миг. Никой не разбра кой какви отношения има. Също така родителите ни не бяха на нашата маса. На майка ми първоначално и беше доста неприятно, но поговорихме и се съгласи, че така е най-добре за да няма обидени. Наистина напрежение нямаше, въпреки роднините ми по съребрена линия, които са си от село.

Истината е, че повечето от проблемите произтичат, защото младоженците правят неща, които "трябва" Е, хубаво де в кой закон пише, че ТРЯБВА да се играе ръченица с торта и кокошка? Ми никъде, следователно НЕ трябва. Къде пише, че ТРЯБВА да има разпределение кой каде ще седи? Никъде. Следователно НЕ трябва.

Колкото и да внимавам не мога да предвидя от 200 човека кой на къде
ще го врътне ракията.Аз писах,че си тръгвам преди да почнат да се напиват.
Но и без сватба посещавам заведения със скромна тиха музика.Ама има
хора които обичат силна музика предразполагаща към напиване.На някой и музика
не им трябва.На пийнал човек не му трябва много подканяне за простотии.
И булката ще се озяпа от неприятни изненади.Най-вероятно близките вместо да
се изживяват като важни и незаменими гости трябва да ходят между масите и
да тушират тези изпълнения.Така скъпите им деца да си изкарат празника добре.

Абсолютно вярно! За съжаление ние успяхме да си позволим само балоните, аксесоарите и поканите. Съответно свекърва ми обсеби цялата подготовка, но в един момент мъжа ми успя да я укроти.. Но все още съжалявам, че цветята по масите бяха хризантеми в гъба, а не кристална чашка с топната красива роза в нея, както аз исках..
Така че бъдещи булки, не се давайте на свекървите!! Това си е вашият ден

И мен .

О, не, не съм казала такова нещо.
Напротив. Забавляват се яко хората.
Няма да се оправдавам за неща, които изобщо не съм казала.
Аз казах на мен, на мен, разбираш ли, на мен, какви сватби ми харесват и АЗ къде се чувствам добре.
Я четете като хората и не си фантазирайте отговори.
Какво казах аз, м? Че сватбите, които НА МЕН ми харесват,  по-скоро са една идея "сдържани". Даже използвах думите "сковани и скучновати". Съвсем не съм ги рекламирала като веселяшки. Прочети пак, преди да ми се скараш, че сватба с бъклица и дрян не е сватбата за веселба. Именно там се вихри купон. Нямам спор с тебе за това коя сватба ти се струва по-весела.

И аз  надникнала в темата заради снимката горе.....

Омъжих се на 600км. Преди почти 22г. моят свекър каза, че той плаща сватбата - каквото каже той - това ще е! Вкл. и натресването на кръстниковците......Не ги исках...и до ден днешен не сме близки с тях, не са моите хора......Кръстницата излезе само за сватбата, беше родила секцио преди 4 дни......Личеше си, че и е трудно физически. Но пусто чудо да стане кума......И по никакъв начин не бе съпричастна с мен и събитието - вълнуваше я само това да стане кума! И да има показност! Почти не сме си приказвали на самата сватба.......

Аз исках нашите най-добри приятели - на мен, и на мъжа ми - да ни станат свидетели на сватбата....С тях и до ден днешен поддържаме връзка. И независимо, че единия е на 400, а другия на 500км. от нас - с тях се виждаме по-често отколкото с кръстниковците, които са ни на 100метра......Но свекъра каза - не! Дъщерята на кума - тя ще е!

На този фон - всичко останало бледнее. Да, имаше хорА, да - взеха ме от вуйната на мъж ми - цивилизовано, после в гражданското - интересно ми бе, гостите бяха седнали. Като стара комунистка - кръстницата не искаше църковен брак, аз също, тогава точно прохождаха.....

В ресторанта - най-гадното - да мина и да събера парите.....Бляк!
Имаше надиграване с кума......Игра с погача, пиле, торта. Това се прави при нас, Добрич, ръченица. Тук - Благоевград - това го няма. И мога да кажа, че тукашните гости бяха очаровани от ръченицата. И до ден днешен разказват моите роднини колко хубаво играели ръченица......Свири ни оркестъра на Валентин Спасов - мъжа на Севдалина Спасова(Сине, сине, ти си ангел мой), нашумяла покрай Пирин фолк, който прохождаше и бе някакво голямо събитие за времето си.

След сватбата, когато гледахме касетата от нея, питах мъж ми - Този кой е, онзи кой е??? Малееейй....та аз не си познавах гостите на собствената си сватба......

На моите роднини им бяха инетресни тукашните обичаи - напр. как свекъра ни посрещна в къщи, след сватбата(свекърва нямам, починала е), на тукашните роднини - моите обичаи.

На мен лично общо взето ми бе тъпо, защото това не бе моята сватба. Най-малкото, че заради нея се изпокарах още преди сватбата със свекъра и роднините му. Капката, която преля чашата, бе това, че отидох и смених менюто. Т.е. свекъра бе поръчал супа, а аз не можех да си представя да има супа на сватбата и смених с шопска салата.

Обаче.......мина време......за 15г. от сватбата си с мъж ми решихме, че ще си подарим сватба.....Нямахме църковен брак......Направихме си. И поканихме скромна шепа приятели и всичко мина така както ние искахме. Скромно, с настроение....Децата ни бяха шафери - тогава бяха 3 броя. До олтара Мъж ми отиде с Дъщеря ни, там ни чакаха. Мен ме въведоха Синовете ми и ме предадоха на Баща си......След почерпката отидохме с част от гостите на разходка в парка, хубаво беше......И на връщане Големият син ми каза - Мамо, този ден никога няма да го забравя!

Та така.....С времето си пооправихме отношенията с кумата, поне не са обтегнати, не са и приятелски обаче.....Тя се обиди люто, че не кръсти в църквата първото ни дете.....И второто не кръсти. И следващите.......

Има традиции, и традиции.......Едни бих спазила, други не! Което се харесва от младите - това нека да е!

Подобно вмешателство в един толкова личен празник не го разбирам и не го оправдавам. Който плащал, той поръчвал Че това са ти деца, ако искаш да дадеш, дай от сърце и ги остави да си организират сватбата както намерят за добре. Нали уж идеята е да ги зарадваш...
Ако нямахме пари и родителите ми/ни бяха предложили да платят, но и да си вкарват техните идеи, които ние не харесваме, бих им теглила една на парите.

  

Мама Цоцоланка,шапка ви свалям,че сте решили да повторите и да си я направите така,както ви душа иска   Това е незабравим ден и всеки заслужава да го изживее според мечтите и разбиранията си  


От моята стотинка не сме искали,но това не и пречеше да си дава идеите за всичко - от бутониерите,до моята рокля...Аз спокойно я изслушвах и накрая пак сама си вземах решенията,да не кажа и колко нацупена беше,че си бях подготвила къса бухнала пола до коленете и смених дългата пола с обръчите в ресторанта - така де,ако на моята сватба не се натанцувам ...  Ама как така,това си било булчинска рокля,да съм си я носила с дългата пола...Аз по принцип не исках обръчи,исках семпла вталена рокля тип "русалка" обаче някак в пробната на магазина не си изглеждах в очите като булка.... И понеже и по баловете нямах рокля с обръчи реших,че сега му е момента - ако на сватбата не облека такава "принцеска" рокля,никога няма да го направя...и така се завърнах към традицията  Голяма мъка е,но поне знам какво е,имам си снимки за спомен и с кеф си я смених в ресторанта,където с късата тип "коктейлна" обрах овациите на родата и от танци почти не съм хапнала 

 

Нашата сватба си я платихме сами, но и да не бяхме, пак аз щях, да си я организирам. Родителите искаха да я плащат, но ние не се съгласихме.
Сигурна съм, че и да се бяхме съгласили, пак нямаше, да ни накарат, да каним родата до девето коляно или други неща, които не искаме. Зависи си от родителите просто. Има хора с по - закостенели разбирания, а и преди години наистина се правеха големи сватби, канеха се всички лели.
Сватбата ни беше скоро, събрахме се 30 човека, само най - близките роднини и приятели.
Беше прекрасно.
Никой не може, да ме накара, да поканя някакви хора, които не са ми близки, не ги познавам, или са просто братовчеди, с които сме на "Здрасти".

Първоначално си мислехме, да подпишем само и да отидем на ресторант с родителите и кумовете. След това се решихме на скромна сватба.
Изобщо не съжалявам, толкова прекрасни спомени ми останаха, такава веселба беше.

Ако познаваш лично всички гости и са наистина хората, които са ти близки или са близки на семейството ти/мъжа ти, защо да не можеш да предвидиш?
Примерно баща ми и чичо ми имат общи приятели - всяка година сме само на Коледа заедно. Те са по-близки на чичо ми, отколкото на баща ми, но бяха поканени, защото баща ми пожела. Нямах против - приятни хора са. Като ги врътне ракията ги избива на гръцки хора. Е, нищо не ми попречи да им пусна гръцкото хоро, на което танцуват заедно. После го гледах на видеото - оказа се, че цялата зала ги е аплодирала. Аз не знам къде съм била - сигурно в тоалетната.



Ами не, спор няма. Все пак очевидно харесваме един тип веселие. Просто липсата или наличието на много хора не правят сватбата "дизайнерска". Няма и закономерност, която да казва, че на сватби, на които свещите и чашите са добре подбрани, няма простотии. Все пак украсата е само обвивката.
Но си права в едно - на "дизайнерските" сватби младоженците (и родителите им ако имат думата) много внимателно подбират гостите си точно, за да избегнат изцепки. И според мен винаги си личи, когато домакините са помислили какъв човек е всеки един гост и какво би ги зарадвало, за да бъде празникът добре балансиран и приятен за всички - и на любителите на бъклицата, и на любителите на валс (тук се изразявам образно).


Мама Цоцоланка, чудесно сте направили втората сватба. Поздравления.

Да, броят на хората не определят една сватба като дизайнерска. Ограниченият брой гости може да я определи и като "бедна, скромна, сиромашка".
Но ти сама казваш "Ако познаваш лично всички гости и са наистина хората, които са ти близки или са близки на семейството ти/мъжа ти,…." По-лесно става да направиш програмата. Едно е да забавляваш и нахраниш 30 човека с хайвер, друго е 300. Окей, не говорим за сватби от по 300, но и 180 (+/-) са си сериозни цифри. Луксът става по-достъпен, когато хората са по-малко. Ако щеш и дрес код си измисли.
Аз също се изразявам образно и не визирам нито една от сватбите, на които съм била. Но тези, на които аз съм се чувствала добре, определено любителите на кючека и ракийката, са скучали и са си казвали "егаси тъпата сватба си направиха тея, язък им за кинтите".

Но понеже и обратната закономерност я няма, предпочитам свещите и чашите да са от добре подбраните.

Едва ли някой ще успее да задоволи всеки каприз, настроение и разбиране за забавление, но колкото по-близки са си хората, толкова повече  шансът се увеличава. А и не е необходимо, да вдигаш сватба, за да може от бебето до бабата всички да се чувстват задоволени. Знам, че на практика се получава трудно и едно си го замислил, друго е станало. Дори един дъжд може да прати целия "дизайн" на кино.

Аз съм убедена, че обикновено по сватбите рядко се мисли за предпочитанията на гостите или поне на по-голямата част от тях. Независимо дали са 300 или 30. И това си личи.

А сега се сетих, че нашата DJ беше супер учудена, че няма да има игри и представления. Тръгна да ме пита за имената на родата - майки, бащи, дядовци. И аз казма "Ама за какво са ти тези имена?", а тя "Ами как за какво - захранване, игри, поздрави, танц на родителите..." Аз се поопулих и казвам "Ама захранване няма да има, поздрави - който когото поздрави и това е. Само булчинско хоро и то не на Бяла роза и първи танц"  (ама аз и кумата ми си танцуваме народни танци, приятелите ни - също) Тази жена не знам как го преживя. Гледаше ме поне 10 минути и питаше "Ама как така" Еми ей така! Никой не е умрял да ме гледа как преживям пред камера, а и свекърва ми до ден днешен е толкоз против това, че сина и се ожени за мен, че ако можеше с татул щеше да ме нахрани, а не с мед.

Те са си заучили един стандарт и ти като й го смениш, я хвърляш в "Ама как така". Не знае какво да прави извън наизустеното. Унищожаваш й всички вицове.
Или трябва да й разкажеш живота си - майка ми и баща ми са разведени, баща ми и приятелката му си имат бебе. Ние много се разбираме и обичаме. Трябва да поканиш баща ми да танцува с приятелката си. Свекърва ми е с дископатия, не пускай танц за свекървата. Ще ме захрани кумата, защото свеки трудно се движи. Кумът си има любовница, не ги карай да правят горчиво с кумата.

В@ня разсмя ме с това последното,така е като сложим в кюпа вечно недоволните ни свекърви,угодията е недостижима 

  Така е!