Публикувана: 15 авг. 2014, 15:56 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2017, 09:12 ч.

Как подготвихте и казахте на детето?

73 621
76
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да подготвя детето си за истината за осиновяването му?
Какви са преживяванията на други родители при обсъждане на осиновяването с децата си?
Какви са препоръките за разказване на деца за осиновяването им?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да подготвя детето си за истината за осиновяването му?
  
  Подготовката на детето за истината за осиновяването може да включва постепенно разказване на история, която обяснява как е дошло в семейството. Важно е да подчертаете специалното и важно място, което детето заема в семейството, както и да изградите положителна история за неговото пристигане. Разговорите трябва да бъдат открити, искрени и подкрепени от спокойствие и увереност в родителската роля.
- Какви са преживяванията на други родители при обсъждане на осиновяването с децата си?
  
  Родителите имат различни преживявания, когато обсъждат осиновяването с децата си. Някои използват истории, други организират специални семейни събития за отбелязване на деня на пристигането на детето. Важно е да се отбележи, че разговорите за осиновяването са част от изграждането на връзка с децата и че те имат нужда да разберат своята история и да я приемат като част от себе си.
- Какви са препоръките за разказване на деца за осиновяването им?
  
  Препоръките включват постепенно споделяне на историята с детето, подчертаване на специалното му място в семейството и създаване на положителна история около пристигането му. Важно е да се подчертае, че разговорите за осиновяването са част от изграждането на връзката с децата и че те имат нужда да разберат своята история и да я приемат като част от себе си.
- Какво е осиновяване и кои са основните аспекти на тази тема?
- Какви са предизвикателствата и препоръките за обсъждане на темата за произхода с дете, което е осиновено?

15 авг. 2014, 15:56 ч.

Мнения: 226

Здравейте
От доста време не сме писали
Поздрави на всички в сайта
Доста често се хващам да мисля по темата и се чувствам малко зле
На подготвителния курс ни казаха, че е добре да подготвяме детето и да му съобщаваме периодично истината като започнем от около 4 годишна възраст
Направо ми се свива душата...как да му кажа...как да го подготвям...направо не ми се...
За него ние сме мама и тата и ... Cry

# 1 23 авг. 2014, 17:24 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Първо ако можеш поуспокой се и не се зомбирай по темата. Hug

Ние на курс не сме ходили, защото когато осиновявахме нямаше такива екстри. Каквото можахме попрочетохме оттук-оттам, поговорихме с врели и кипели осиновители на пораснали деца и така подготвяхме преди всичко нас за разговори по темата. С голямото дете не бяхме говорили нищо преди заветната вечер, когато той сам отвори темата за коремчетата. Имах особени усещания в стомаха докато му обяснявах, че в моето коремче бебе не се е появявало, а само в сърцето ми е нараствала една голяма любов и желание да я подаря на едно дете... и т.н. точно както наистина съм се чувствала. Много приказвахме и аз, и той, и баща му. Много съкровени преживявания имахме (и продължаваме да имаме).

Едно мога да ти кажа със сигурност - за детето винаги вие ще сте мама и тата. Вашето място в живота му е много специално и важно и няма как който и да е друг да го заеме. Вие сте тези, които сте с него при израстването му, вие сте тези, които сте до него когато го е страх, когато има нужда от закрила, когато иска да му се покаже как се прави нещо, с вас ще са всички съзнателни спомени от детството, вие просто сте неговият сигурен пристан, каквито са всички родители.

Не се страхувайте за тези разговори. Те са просто част от изграждането на връзката с децата ни. Те имат нужда пораствайки да подредят за себе си мозайката на живота си.

Hug

Последна редакция: нд, 24 авг 2014, 09:30 от Форест Гъмп

# 2 24 авг. 2014, 07:46 ч.

Мнения: 226

Благодаря Форест Hug

Предполагам,че нещатата както в много случай ще станат така както трябва да станат и по-различно от сценария които си изграждаме
И все пак ...си човърка отвътре

# 3 25 авг. 2014, 10:43 ч.

Мнения: 106

Здравейте, аз още не съм вписана в регистрите , но тези дни приключих с курса.Когато обсъждахме темата за казването на децата ми направи впечатление разсъжденията на една двойка.Те например разказаха, че са си мислели когато един ден се появи детенце и си дойде у дома,да си празнуват на датата всяка година и деня на идването му вкъщи.Нещо като семеен празник, за да може детенцето да свикне още от малко.Така то ще знае, че има рожден ден, че мама и тати също празнуват рожден ден и още един празник който е общ.Незная, стори ми се много хубаво и се замислих, че и аз бих направила така.Успех ви пожелавам.

# 4 25 авг. 2014, 12:56 ч.

Мнения: 86

Това, за празнуването на деня, в който дъщеря ми си е дошла в къщи, и аз съм си го мислила. Още повече, че я доведохме точно на един голям християнски празник – Никулден. И преди много го уважавахме този празник /баща ми, лека му пръст, се казваше Никола/, а сега вече имаме и още един повод да го празнуваме.
Някои от осиновените във форума са споделяли, че не обичат рождените си дни, те предизвикват у тях неприятни чувства и мисли. Но пък какво пречи да си имат още една дата за празнуване, която /дано!/ да свързват с нещо позитивно.
А относно казването… Не сме говорили с нея специално за това /още е малка за такъв разговор, на 3 години е/, но не крия и пускам отделни фрази, с които да свиква. Например, при среща с някой, който не ме е виждал дълго време, аз пред нея казвам, че съм си осиновила дъщеря и съм щастлива с това. Гледали сме снимки от времето, когато я посещавах. Казвам й, че това е снимано малко преди тя да дойде в къщи при мама. Няколко пъти й разказвах приказка, как тя е била самичка много, много далеко, как аз съм била самичка, как съм се помолила на дядо Боже за детенце и той ми е изпратил нея и колко сме щастливи заедно /винаги гледам да покажа, че това е щастливо събитие/. Последният път, като разказвах тази приказка, тя каза: "А на мен дядо Боже ми изпрати теб" и се гушна в мен. Мисля, че вече схваща основния замисъл – че тя не е от самото си раждане при мама, а е дошла по-късно. По-нататък ще дойде и времето на другите разговори – за коремчетата, за другата жена, която я е родила. Но на този етап това правя. Не знам дали е правилно, но така го чувствам. И не се филмирам от предстоящите разговори. Те ще се случат и е много важно нашето отношение към това, нашето спокойствие по темата, искреността. Защото, каквото "излъчваме", децата го улавят.

Последна редакция: пн, 25 авг 2014, 13:03 от ann_

# 5 27 авг. 2014, 18:13 ч.

Мнения: 357

Темата ми е много актуална! Аз разказвам приказка за малка ..... Как е живяла в голямата бяла къща , където е имало много деца. Приказката я разказвам откакто беше на 2 г. Тогава съм виждала истински ужас в очите й. Сякаш имаше спомен от онова време. После не искаше и да чува за този разказ. Приела го е и постоянно се интересува кой има и кой няма майка и баща. По съвет на приятелка и ние празнуваме деня, в който е пристигнала при нас. Показваме снимки. В същото време я чух да споделя разни неща с деца и ме е страх да не започнат да й се подиграват.
Ще се радвам някой с опит да се включи в темата.

# 6 29 авг. 2014, 15:06 ч.

Мнения: 13 423

Откровено казано, не помня. Embarassed

По темата си говорихме като нещо естествено.
Благодарение на форума се запознах и с други майки-осиновителки, пиехме кафета по градинките, питахме се естествено "Ти на колко го взе", "Ами ти", "Твоето колко кг беше", "Ами твоето" ,"Моето е от Варна", "Моето от Шумен, Провадия, София, Каспичан....", ей такива разговори като обикновените майки, макар и малко по-други.

Децата тичаха край нас, слушаха ни, идваха да пият вода, мляко, сокче, падаха, обелваха коленца и разговорът никога не спираше, нито имаше стиснати устни и многозначителни погледи.Рождени дни празнувахме заедно, ех, славни времена...Когато детето питаше нещо, отговарях му естествено и без притеснения.Фактите са си факти и като такива имат своя смисъл, а не от изопачаване, което да режисирам самодейно.
Никога не съм "подреждала" детето с многозначителен поглед да кажа "М да..." или нещо такова и да започна да "въвеждам".Честно казано, идеята за приказките ми харесваше, ама и прикази не съм разказвала.
Но това съм си аз, моят начин е такъв.

На психолозите съм благодарна за едно, но специално за мен голяма част от препоръките бяха нежелателни и подвеждащи.Така че не е нужно наготово да чакаме и да усвояваме "правилния начин"

Всяко искрено, естествено поведение е "правилният начин" за детето ви, ако и за комшийското или съфорумското дете да не е. Simple Smile

Отдавна не бях писала, интересна тема, наистина.

# 7 29 авг. 2014, 23:39 ч.

Мнения: 690

А, Светкавичке, отдавна не сме се засичали из форума Hug

И в нашето семейство се говори открито, осиновяването не е "мръсна думичка", няма сконфузени погледи и стиснати устни. Като беше много мъничка няколко пъти съм разказвала приказка за момиченце, което е седяло в къщата за бебета самичко и е чакало своята Мама да го намери ... Някакви импровизации такива си правих ... така някъде от само себе си, преди няколко месеца ме попита "А мен кой ме е родил?" и после последва страшния въпрос "Защо ме е изоставила другата жена?"
Аз не повдигам темата, тя понякога задава въпроси (на които аз нямам точен и ясен отговор в повечето случаи), до колкото мога отговарям и обяснявам. Но за едно нещо сме на ясно - като порасне достатъчно голяма и може, ще търсим отговорите и повече информация за "другата жена"

Ние си празнуваме "денят на щъркела", малка семейна сбирка си правим. Тази година с кака си, двете госпожици, правиха мъфини, като влезнах в кухнята после беше като Бейрут след бомбардировки. Но те се забавляваха. И мъфините ставаха за ядене Simple Smile

# 8 5 септ. 2014, 22:00 ч.

Мнения: 3 721

Забременях с малкото ми дете и разказах на голямото приказка за това как е дошъл в нашето семейство, беше на три години. По темата рядко говорим, защото детето не иска. Въпроси за миналото си не задава и темата се обсъжда само, когато детето поиска. В противен случай сменя темата или излиза от стаята.

# 9 24 ноем. 2014, 11:18 ч.

Мнения: 144

Ние ходим поне веднъж годишно в дома от които е взета Ивка . Пътуваме само двете . Без татко и и сестрите . Преди три или четири години когато отивахме на там и разказах , че там съм я видяла за първи път . Показах и дървото под което правехме свиждания. Пързалката и люлката на която я люшках . Разказах и , че всички деца там чакат майка си и татко си. Непрекъснато и подчертавах колко много съм я обикнала от първият път / кето си е истина / и как ме е било страх дали тя ще ме обича .После ме е разпитвала през целият път на връщане .Говорили сме за това . Аз също преди две години я чух да говори с едни деца по тема кои кога се е родил , тя да казва , че се е родила в детски дом. Децата / непознати / бяха до нашата / играеха в едно кафене / , а родителите им по-надалеч. Викнах Ивка и след малко си тръгнахме . Тогава осъзнах , че не съм я подготвила достатъчно , щом на всеки непознат разказва. Хората са различни и не бива да се споделя с всеки.
В къщи и обясних , че всеки човек си има история . Тя си е негова и лична. Всеки споделя историята си само с най-близките хора. Първо със семейството си , после след време с най-добрата си приятелка или приятел . Но когато е сигурен , че това е най- добрата приятелка . Та това е общи линии .

Последна редакция: вт, 25 ное 2014, 10:03 от nella_

# 10 24 ноем. 2014, 11:23 ч.

Мнения: 144

Тези от вас които са споделили с детето си за осиновяването , моля да споделят също дали то като Ивка казва на другите / най-вече непознати или малко познати / за своята история. Как му обяснявате , че не бива да се споделя с всички ? Ивка е във втори клас . Имат разни уроци за семейството и т.н. Там не се меся , но тя ни подрежда нас , не и хрумва да напише непознатата за нея жена , която я е родила. Но може би скоро ще се сети нещо по въпроса . Как реагирахте вие ?

# 11 24 ноем. 2014, 14:25 ч.

Мнения: 13 423

Аз не се притеснявам от събитието, детето- също.
За него това е един от двата естествени естествен начин да дойде дете в семейството, а не заместител на "нормалния".Имали сме доста комични случки, защото детето също споделя с когото реши.

Тази година е в ново училище, писали нещо за благодарността, диктувала учителката "Благодаря ти мамо,че си ме родила,благодаря за грижите... и т.н.", моят хубавец станал и казал- "Госпожо, а мен майка ми не ме е родила"Имало е хилене от някои деца, учителката не разбрах как е реагирала.

Отново в ситуацията няма правилен и грешен начин, всеки както си реши.
И на мен ме ни е приятно всеки да знае.Не за друго, а защото в старото училище точно тази информация се обърна срещу детето в един момент.Хората не са нито информирани, нито добронамерени по темата като цяло.Поне не толкова, колкото ни се иска.

Но това е неговият живот, аз не искам детето да расте с усещането,че в съдбата му има нещо тайно, нередно, не като за "пред хора".Затова съм го оставила каквото реши, това да казва .

От тази тема се сещам,че само едно не съм споделила с детето- първото му име.От известно време се замислям по тази тема.Нито съм намерила начин, нито необходимост да съобщя, а май трябва.Много се надявам да не реши, че старото му име е по-хубаво и да има упрек.

Обективно и двете имена са хубави. Simple Smile

# 12 25 ноем. 2014, 09:59 ч.

Мнения: 144

И аз затова ви питам как реагирате вие и вашите деца , когато разказват историята си . И дали е редно всеки да я знае. И аз не искам да расте с усещането , че има нещо тайно или нередно .
Но и при нас в детската градина знаенето от целият персонал ни донесе много проблеми . Ситуацията беше излязла от контрол . И беше сложно и неприятно най-вече към детето . Затова в училище към края на учебната година преценихме , че учителката е много отговорна и мила и споделихме с нея , като я помолихме да не казва на другите си колеги , освен ако няма нужда от това .

# 13 30 ноем. 2014, 12:09 ч.

Мнения: 226

Цитат на: nella_ в вт, 25 ное 2014, 09:59

Може ли да споделиш какви проблеми е имало детето в детската градина
На нас скоро ни предстои да започнем и ще ни е от полза да знаем

# 14 30 ноем. 2014, 17:50 ч.

Мнения: 357

Благодаря, че отново сте събудили тази тема!!! И ние сме в периода на осъзнаване, кой от къде е дошъл. Бях и разказвала преди 3-4 месеца за идването и при нас и някак възприе спокойно казаното. От един месец и се случва да вижда една майка в напреднала бременност. Майката е на дете от детската градина и това породи още нови въпроси около факта как сме станали нейни родители. Започна да си измисля имена на жената която я е родила, а също и на бащата. Подхождаме търпеливо и без да впрягаме от казаното. Обяснила съм , че това е нашата история и не е необходимо да я разказва на другите, така както другите не разказват , че са излезли от коремите на майките си. Исках да се включа в една група с психолог, но за съжаление групата не успя да стартира. Притеснявам се да не й объркам главицата.

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

468
Осиновители

Дата на раждане и дата на акта за раждане.

24
Осиновени

Ние осиновените

28
Осиновени

Разсиновяване

43
Осиновени

Причина:

Причина: