Здравейте!
Ще се опитам да разкажа историята си максимално кратко.
Имам две деца, едното на 3, а другото на 6 месеца. Голямото ми дете е момиче съм го гледала година и половина сама и не е приета от биологичния си баща. След това се събрахме с бившият ми приятел и първите няколко месеца живяхме с родителите ми за да изкараме спокойно зимата. Към средата на зимата той я прие за своя дъщеря, като казваше, че много обича и двете ни. Всичко беше наред докато не се преместихме да живеем в неговата къща.Дотогава ни даваше пари, даваше пари, държеше се прекрасно и с двете ни и всичко беше наред. Всичко започна малко по малко след местенето. Заради неща, за които няма да говоря родителите ми останаха на улицата и той ги покани да живеят с нас. В един и същи месец се случиха няколко неща. Той остана без работа, родителите ми дойдоха при нас, разбрахме, че съм бременна с неговият син. На следващия месец се започна с криене на пари, ако даде някакви, повече от половината си запазваше за себе си и никой не знаеше какво точно става с парите, които той имаше. Изпаднахме в положението той да седи по цял ден и да не прави нищо и ние дефакто да храним всички ни. Заклеваше се, че можем да издържаме две деца и себе си и пак да имаме всичко, от което се нуждаем и ние и децата.Той получаваше 4 месеца по 150 от бюрото, а се радвахме, ако даде поне 20 лева. С тормоза се започна, когато с майка ми започнахме работа в шивашки цех. 3 месеца работихме понякога от 6 до 7 часа. Тогава баща ми беше без работа и двамата се грижеха за къщата и детето. ( Искам да кажа също, че дъщеря ми проговори по-късно, а тогава какъвто напредък имаше изчезна.) Мъжът ми, с който сме на семейни начала, постоянно се оплакваше, от това че простира по една пералня на ден и измие чинийте и гледа детето. започна се с обвинения в какво ли не, дори ме обвиняваше, че не ходя на работа, а му изневерявам. Колежките, сред които имаше и негови роднини отричаха винаги тази отвратителна лъжа, но той си настояваше на своето. Работата ме съсипваше и физически и психически, тъй като не подходяща за бременни жени, но въпреки това, като се прибера се почваше със скандали, обвинения, постоянни оплаквания от негова страна.Не съм спала по цели нощи и съм ходила на работа. Постоянно имах контракции и често отсъствах от работа. Накрая шефовете намериха начин и ни изхвърлиха от работа, като до ден днешен имаме да си взимаме пари. В същият месец научих, че той има дълг от десет хиляди лева, които отказваше да плаща, а също така и че не плащал водата, която той беше обещал да плаща, та и от там ни се събраха още 200 лева, които сега са над 300. Разбрах, че той не може да гледа деца, но вече беше късно за каквото и да е. Благодарение на наша роднина, която ни помагаше до скоро ние оцеляхме, дори като всички общо получавахме 180 лева. Не знам по какво чудо след девет месеца жесток тормоз родих здраво момченце. Но тогава се започна със истинският тормоз. Започна и да ми посяга. Майка ми вече не можеше да мълчи и започна да ме защитава, а на мен рязко ми спря кърмата след като един път ме бутна със сина ми на ръце и аз се изплаших да не падна и малкото да си разбие главата, тъй като бяхме на стълбите. Не паднахме , но майками се намеси и го заплаши, че ще се обърне към закрила на детето, ако този тормоз не спре. Тогава въпреки че родителите ми чакаха до един месец да им дадат общинско жилище, той обърна по някакъв начин попа и попадийката на нашият град и с тяхна помощ се опита да изхвърли родителите ми на улицата. Точно, когато дойдоха за да ги изхвърлят се обадиха от общината, че вече могат да се преместят в жилище и само това ги спаси да не бъдат изхвърлени,като парцали, защото са защитили дъщеря си от всекидневен тормоз. Тормоза продължи, като един път след удар по врата за малко да ме убие и като по чудо не ми счупи нещо, но се наложи аз да си намествам сама костите по врата за да не умра от липса на въздух. Сега съжалявам, че не се обърнах към бърза помощ за да имам поне едно доказателство за идиотщините, които прави. Преди три месеца двамата с баща ми се хванаха да работят за постоянно на едно и също място и аз се надявах, че нещата ще се пооспокоят. Но не стана така. Сега има заплахи, бой, когато не е на работа се занимава само със сина ми, праща постоянно каката да си играе с него и сега малкият е решил, че цялото внимание трябва да е само за него и като е буден не ни дава и пет минути спокойствие. Вече едва смогвам с къщната работа. В последно време се случиха още неща, които ни правят все по-зле и по-зле. Първо взе една пералня, от която поне имаме нужда, а после взе един лаптоп, който за него е само за забавление и двете неща на изплащане общо по 100 лева на месец. Преди няколко дни получихме писмо от ВиК, че в 15 дневен срок трябва да платим поне 100 лева за водата, ако не ще го осъдят и ще ни спрат водата. Човекът се е изплашил, че ще го осъдят и постоянно пищи от това. Обвинява ни, че сме живели на неговият гръб, чакаме само на готово и за това, че не сме плащали водата, която уш той щеше да я плаща. Е добре- с двайсе лева месечно, които той дава за да храним него, децата и мене живеели се? А аз получавам само 180 лева за отглеждането и на двете деца. Казах му, че ако го осъдят за водата това ще ни е най-малкият проблем, тъй като ако ни спрат водата директно са ни взели децата от държавата защото нямаме условия да ги отглеждаме,но той продължава да си настоява, че бил много зле защото щяли да го осъдят. Зимата се очертава да я изкараме само с пет кубика дърва, които са ни останали от миналата зима, а даже най-вероятно са и по-малко. Накрая се започна и с друг вид тормоз. Неще да дава пари за храна и лекарства! Преди, около три седмици се наложи да се взима на сина ни малтофер заради нисък хемоглобин и въпреки, че мъжъ ми имаше пари от него успях да изпрося едва половината пари, а останалите съм обикаляла целият град за да търся на заем. След това се слчи така, че каката падна на глава и получи леко сътресение, а той напълно отказа да даде пари за да вземем витамините, които ни предписаха, въпреки че имаше. Живеем постоянно на ръба и не знам докога ще издържим. Той все пак получава поне 300лева, а де факто аз издържам цялото семейство. Септември месец каката тръгва на детска градина, а от там искат абсолютно всичко да е чисто ново и не знам как ще се справим този месец.
Обръщах се за помощ към Закрила на детето и към общината за да ни помогнат да намерим начин аз и децата да се изнесем и да имам някаква работа дори и надомна, ама там ми казаха да се опитаме да си оправим отношенията, защото как ще гледам сама две деца и какво ще правим зимата. От отдела за закрила на детето говориха с него и той обеща повече да не се повтарят тези неща и че можем спокойно да останем при него. Никой не обърна внимание детето дали не е стресирано от всичките тези истории на повечето, от които е било свидетел. Въпреки обещанията, които даде пред органите три дена по- късно пак получих удари и заплахи.
Вече не знам какво да правя. Страх ме е за бъдещето на децата. Защо изобщо пое отговорност да има семейство, като не иска да се грижи за него?
Ще се опитам да разкажа историята си максимално кратко.
Имам две деца, едното на 3, а другото на 6 месеца. Голямото ми дете е момиче съм го гледала година и половина сама и не е приета от биологичния си баща. След това се събрахме с бившият ми приятел и първите няколко месеца живяхме с родителите ми за да изкараме спокойно зимата. Към средата на зимата той я прие за своя дъщеря, като казваше, че много обича и двете ни. Всичко беше наред докато не се преместихме да живеем в неговата къща.Дотогава ни даваше пари, даваше пари, държеше се прекрасно и с двете ни и всичко беше наред. Всичко започна малко по малко след местенето. Заради неща, за които няма да говоря родителите ми останаха на улицата и той ги покани да живеят с нас. В един и същи месец се случиха няколко неща. Той остана без работа, родителите ми дойдоха при нас, разбрахме, че съм бременна с неговият син. На следващия месец се започна с криене на пари, ако даде някакви, повече от половината си запазваше за себе си и никой не знаеше какво точно става с парите, които той имаше. Изпаднахме в положението той да седи по цял ден и да не прави нищо и ние дефакто да храним всички ни. Заклеваше се, че можем да издържаме две деца и себе си и пак да имаме всичко, от което се нуждаем и ние и децата.Той получаваше 4 месеца по 150 от бюрото, а се радвахме, ако даде поне 20 лева. С тормоза се започна, когато с майка ми започнахме работа в шивашки цех. 3 месеца работихме понякога от 6 до 7 часа. Тогава баща ми беше без работа и двамата се грижеха за къщата и детето. ( Искам да кажа също, че дъщеря ми проговори по-късно, а тогава какъвто напредък имаше изчезна.) Мъжът ми, с който сме на семейни начала, постоянно се оплакваше, от това че простира по една пералня на ден и измие чинийте и гледа детето. започна се с обвинения в какво ли не, дори ме обвиняваше, че не ходя на работа, а му изневерявам. Колежките, сред които имаше и негови роднини отричаха винаги тази отвратителна лъжа, но той си настояваше на своето. Работата ме съсипваше и физически и психически, тъй като не подходяща за бременни жени, но въпреки това, като се прибера се почваше със скандали, обвинения, постоянни оплаквания от негова страна.Не съм спала по цели нощи и съм ходила на работа. Постоянно имах контракции и често отсъствах от работа. Накрая шефовете намериха начин и ни изхвърлиха от работа, като до ден днешен имаме да си взимаме пари. В същият месец научих, че той има дълг от десет хиляди лева, които отказваше да плаща, а също така и че не плащал водата, която той беше обещал да плаща, та и от там ни се събраха още 200 лева, които сега са над 300. Разбрах, че той не може да гледа деца, но вече беше късно за каквото и да е. Благодарение на наша роднина, която ни помагаше до скоро ние оцеляхме, дори като всички общо получавахме 180 лева. Не знам по какво чудо след девет месеца жесток тормоз родих здраво момченце. Но тогава се започна със истинският тормоз. Започна и да ми посяга. Майка ми вече не можеше да мълчи и започна да ме защитава, а на мен рязко ми спря кърмата след като един път ме бутна със сина ми на ръце и аз се изплаших да не падна и малкото да си разбие главата, тъй като бяхме на стълбите. Не паднахме , но майками се намеси и го заплаши, че ще се обърне към закрила на детето, ако този тормоз не спре. Тогава въпреки че родителите ми чакаха до един месец да им дадат общинско жилище, той обърна по някакъв начин попа и попадийката на нашият град и с тяхна помощ се опита да изхвърли родителите ми на улицата. Точно, когато дойдоха за да ги изхвърлят се обадиха от общината, че вече могат да се преместят в жилище и само това ги спаси да не бъдат изхвърлени,като парцали, защото са защитили дъщеря си от всекидневен тормоз. Тормоза продължи, като един път след удар по врата за малко да ме убие и като по чудо не ми счупи нещо, но се наложи аз да си намествам сама костите по врата за да не умра от липса на въздух. Сега съжалявам, че не се обърнах към бърза помощ за да имам поне едно доказателство за идиотщините, които прави. Преди три месеца двамата с баща ми се хванаха да работят за постоянно на едно и също място и аз се надявах, че нещата ще се пооспокоят. Но не стана така. Сега има заплахи, бой, когато не е на работа се занимава само със сина ми, праща постоянно каката да си играе с него и сега малкият е решил, че цялото внимание трябва да е само за него и като е буден не ни дава и пет минути спокойствие. Вече едва смогвам с къщната работа. В последно време се случиха още неща, които ни правят все по-зле и по-зле. Първо взе една пералня, от която поне имаме нужда, а после взе един лаптоп, който за него е само за забавление и двете неща на изплащане общо по 100 лева на месец. Преди няколко дни получихме писмо от ВиК, че в 15 дневен срок трябва да платим поне 100 лева за водата, ако не ще го осъдят и ще ни спрат водата. Човекът се е изплашил, че ще го осъдят и постоянно пищи от това. Обвинява ни, че сме живели на неговият гръб, чакаме само на готово и за това, че не сме плащали водата, която уш той щеше да я плаща. Е добре- с двайсе лева месечно, които той дава за да храним него, децата и мене живеели се? А аз получавам само 180 лева за отглеждането и на двете деца. Казах му, че ако го осъдят за водата това ще ни е най-малкият проблем, тъй като ако ни спрат водата директно са ни взели децата от държавата защото нямаме условия да ги отглеждаме,но той продължава да си настоява, че бил много зле защото щяли да го осъдят. Зимата се очертава да я изкараме само с пет кубика дърва, които са ни останали от миналата зима, а даже най-вероятно са и по-малко. Накрая се започна и с друг вид тормоз. Неще да дава пари за храна и лекарства! Преди, около три седмици се наложи да се взима на сина ни малтофер заради нисък хемоглобин и въпреки, че мъжъ ми имаше пари от него успях да изпрося едва половината пари, а останалите съм обикаляла целият град за да търся на заем. След това се слчи така, че каката падна на глава и получи леко сътресение, а той напълно отказа да даде пари за да вземем витамините, които ни предписаха, въпреки че имаше. Живеем постоянно на ръба и не знам докога ще издържим. Той все пак получава поне 300лева, а де факто аз издържам цялото семейство. Септември месец каката тръгва на детска градина, а от там искат абсолютно всичко да е чисто ново и не знам как ще се справим този месец.
Обръщах се за помощ към Закрила на детето и към общината за да ни помогнат да намерим начин аз и децата да се изнесем и да имам някаква работа дори и надомна, ама там ми казаха да се опитаме да си оправим отношенията, защото как ще гледам сама две деца и какво ще правим зимата. От отдела за закрила на детето говориха с него и той обеща повече да не се повтарят тези неща и че можем спокойно да останем при него. Никой не обърна внимание детето дали не е стресирано от всичките тези истории на повечето, от които е било свидетел. Въпреки обещанията, които даде пред органите три дена по- късно пак получих удари и заплахи.
Вече не знам какво да правя. Страх ме е за бъдещето на децата. Защо изобщо пое отговорност да има семейство, като не иска да се грижи за него?
. Усилено си търси работа, млада си и дано намериш скоро. След това отделяй колкото можеш и пести. Искам да кажа, да си съставиш план за "бягство" и да си работиш по него. Ясно е, че с този човек, нямате общо бъдеще (поне на мен ми изглежда като ясно), ясно е и , че като толкова малка си станала майка, ти се е наложило да порастнеш в един аспект, но в друг си още дете. Затова впрегни силите си в Плана - напиши си го ако трябва и си го следвай, не го споделяй, той си е твой и може да се нарича "Моето (нашето) спасение" . Отделиш ли се веднъж, ще можеш да осъдиш бащата за издръжка,не че е нещо кой знае какво, но поне ще си по-независима и спокойна. Ох, само това ми идва за сега, ако се сетя за друго ще пиша. Пожелавам ти да си силна и след много малко време - спокойна и щастлива 
