Мами, да се включи ли този стих на Георги Господинов в учебната програма?

АвторЪТ не е длъжен да обяснява нищо. Той не е анализатор.
Последно - кой иска да включи това произведение в учебната програма, за кой клас и по какъв повод. Без тези уточнения първоначалният въпрос е безмислен.

Стихотворението не блести с кой знае какви достойнства...
Учудвам се, че някой / Кой?  / е решил да го включи.

Защо не?
Те, децата, са свикнали и без това на изпълнения вкъщи - не всички, но и не малка част.

АвторЪТ може би иска да ни каже нещо важно ... Писането на поезия или проза е своеобразен диалог между творец и читател. Предполагам, че за него би било голямо удоволствие творбата му да достигне до голям брой читатели. Въпроса "Кой?" не е първостепенен, а "Дали?"

 
Моите най-искрени уважения към творческия напън на автора, но чак такава глупост не бях чела отдавна. Че и сексистка. 

Благодаря за изказаното мнение! Веднага се отчита един глас "За".

ОК. Зачита се. "Георги Господинов пише сексистки глупости". Предполагам, че това значи "Не"?

И за старомоден лексикон не става. Даже не е провокативно, каквато може би е била целта.

Може би причината е:
Георги Господинов (1968) е автор на стихосбирките: "Лапидариум" (1992), "Черешата на един народ" (1996, 1998, 2003), "Писма до Гаустин" (2003) и "Балади и разпади" (2007). Съавтор е на две книги-мистификации "Българска христоматия" (1995) и "Българска антология" (1998). Романът му "Естествен роман" (шест издания на български) е публикуван на повече от десет езика за последните няколко години, сред които френски, английски, немски, италиански, датски, чешки... Англоезичното издание (Natural Novel. London: Dalkey Archive Press, Normal, 2005) получава отзиви в "New Yorker", "New York Times", "Guardian", "The Times"... През 2007 г. романът излиза на немски (Natuerlicher Roman. Graz: Droschl Verlag, 2007), с рецензии във "Frankfurter Algemaine Zeitung", "Literaturen", "Neue Zurcher Zeitung", Deutschlandradio, "Der Standard"... През януари 2008 е избран за книга на седмицата на Австрийското радио и телевизия. Сборникът с разкази "И други истории" (2001) излиза във Франция, САЩ, Чехия, Македония, Австрия. През 2007 английското издание е в номинациите за най-голямата световна награда за книги с разкази "Франк О'Конър". Автор е на пиесата "D.J.", която печели Годишната награда "Икар" за най-добър български драматургичен текст (2004). Преведена е на руски, френски, немски и английски. Поставяна е в България, Австрия и Франция. Георги Господинов е сценарист на игралната новела "Ритуалът", част от европейската копродукция "Lost and found" - филм, открил програма "Форум" на Берлинале 2005. Автор е на книгата "Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на 20 век" (2005). Съставител е на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" (2006) и съавтор на "Инвентарна книга на социализма" (2006). През 2008 е гост-писател на Берлин със стипендия към Berliner Kunstlerprogramm (DAAD). Редактор в "Литературен вестник", седмичен колумнист във в. "Дневник", доктор по нова българска литература към Института за литература, БАН.

Вторият роман на Георги Господинов „Физика на тъгата“ (Жанет-45, 2012) с излизането си оглавява класациите за най-продавани книги в България. „Георги Господинов пише световен роман, който е и български“, пише литературният критик Митко Новков. „Той е всеки и във всеки от своите „герои“, гледайки в упор века и историята през техните очи...“ (Георги Каприев, в. „Култура“)

През 2013 г. романът печели наградата „Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“, а през 2014 г. е номиниран за две международни награди — „Грегор фон Рецори“, връчвана от общината на Флоренция, и „Стрега Еуропео“.

И?
Разказите са му увлекателни, след първите 3-4 ти дотягат.
Лириката......хм, както казах - медийна дъвка, популярна.

Аз предлагам Марѝ да влезе в учебниците.
Има какво да каже жената

Не, твърде рано му е да влиза в учебници и най-тъпо ще  е  влизането с Това. Що пък иначе да не влезе каквото и да е, като например това -
Пускам водата - мия ли се...
пускам водата - жадна ли съм...
Пукам водата- давя ли се...
Ах, колко смисли в една вода...
Така правя винаги ходейки до тоалетна, за да осмисля преживяванията на водата.
Дали да не предоставя  моментното ми вдъхновение в учебник някакъв

Ми да, ние тези неща си ги знаем?! Кому е нужно с нещо така очевадно да ни се прави на оригинален ... Но пък е кратичко. Децата ще го научат бързо и ще го рецитират по празници и семейни сбирки с гордост.

А вие защо сте "за" включването на точно това стихотворение от Г.Господинов, bubulino?

П.П. Наясно съм Кой   е Георги Господинов, но благодаря за справката  

надрусана работа.

Не искам да се правя на литературен критик, но мисля, че има по-добро ...

...
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
...
Какво ще кажеш? Усещам, че си ценителка ...