Прекалено смрадливо стана нещо ........ 
- Публикувана: 18 авг. 2014, 18:17 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2014, 16:15 ч.
Мами, да се включи ли този стих на Георги Господинов в учебната програма?
надрусана работа.
И?
Разказите са му увлекателни, след първите 3-4 ти дотягат.
Лириката......хм, както казах - медийна дъвка, популярна.
Аз предлагам Марѝ да влезе в учебниците.
Има какво да каже жената
Разказите са му увлекателни, след първите 3-4 ти дотягат.
Лириката......хм, както казах - медийна дъвка, популярна.
Аз предлагам Марѝ да влезе в учебниците.
Има какво да каже жената
Какво ще кажеш за тази ...
Приказка за Ям-дай Ям-чук
Имало едно време, преди много, много лета един свят, в който имало всичко. Планетата се казвала Ям-дай Ям-чук. Живота си вървял необезпокояван от нищо. Планетата била в равновесие между две светила. Едното светило нощем, а другото денем. Птички и пчелички танцували и се радвали на безгрижно съществуване. Появили се хората. Те също съществували в хармония с всичко, което ги заобикаля. Храна имало, вода също, безкрайни равнини и планини, езера и реки били за тях дом. Но хората се размножили и храната започнала да не достига. Тогава Господ решил да прати един огромен метеорит и да започне приказката отначало. Когато всичко измряло, той поставил един мъж и една жена в райската градина в идеални условия, за да ги научи на ред, дисциплина и хармония. Но те пак изяли всичко и останала само една ябълка. Тогава жената разбрала, че ябълката е високо и само мъжа, по-силният физически може да я достигне и започнала да се притеснява. Сетила се, че ако покрие тялото си с листа, така ще ограничи възможността, той да прави секс, когато си поиска. Затова му спряла секса и започнала да си показва дупето, само когато искала нещо от него. Така се домогнала до ябълката, но ... какво от това, като измрели от глад и двамата. Господ видял, че с тези гладни фекалки не можел да се оправи, направил пак потоп и хвърлил долу от всичко за разнообразие и си бил камшика. От тогава жената крие тялото си, нищо, че се ражда гола, а мъжа произвежда благинки, цветни дрънкулки, все по - хубави играчки, за да може тя да се изкушава и да си дава дупето. Започнал обаче мъжа да се уморява, защото остарявал, а мерака му не стихвал. Затова дал на китаеца да прави дрънкулките, а той само да ги доставя. И всичко си вървяло безпроблемно. Обаче китаеца искал материал за да прави дрънкулки. Тогава мъжа направил оръжие и взел на африканеца всички полезни изкопаеми и залежи и дал на китаеца да бачка, а оставил африканчето да мизерства. Е, сетил се и Американеца за тази хубавиня и си намерил свое китайче, само че латино. Пуснал всичко там да се прави, взел им и ресурсите, оставил само отпадъци и нещо да преживяват. Доставял и американчето сигурност, провозии и дрънкулки на своите дупета. Обаче китайчето и латиноса им писнало и вдигнали цените. Настанала криза. Никой не искал да работи за чужди дупета. Китайчето си направило и ядрена програма. Започнали войни за да се вземе ресурса и на арабчето и Господ започнал да избира подходящият метеорит да се почва пак отначало ...
Но докато дойде големият Бум, докато фекалките съществуват, тя ще върти дупе за да получи ябълката, а той ще държи клончето високо.
Край
Toзи стих не става, но може нещо на Достена Лаверн 
.
.
Прекалено смрадливо стана нещо ........
Сетих се за един виц, като отвори темата ...
- Скъпа, къде ти харесва повече -на море или планина?
- Разбира се ,че на море скъпи, къде заминаваме?
- Не, миличка, избирам освежител за тоалетната.
Ще кажа, че имаш добър метаболизъм
Интересно, автора доста примерен изглежда ...?!
Аз давам глас за произведението на Зандали!
Ето предложение и за часовете по музика, включващо коментирания текст https://www.youtube.com/watch?v=ehBitn6JFJ8
Ето предложение и за часовете по музика, включващо коментирания текст https://www.youtube.com/watch?v=ehBitn6JFJ8
А вие защо сте "за" включването на точно това стихотворение от Г.Господинов, bubulino?
П.П. Наясно съм Кой е Георги Господинов, но благодаря за справката 
П.П. Наясно съм Кой
е Георги Господинов, но благодаря за справката Не за друго, поне от малко уважение към бг творците ...
Павлине, няма какво да кажа.
Изключването на Чудомир от програмата по БЕЛ ме разстройва. Господинов при повече късмет ще ми докара разстройство.
Изключването на Чудомир от програмата по БЕЛ ме разстройва. Господинов при повече късмет ще ми докара разстройство.
Може би за пълно онагледяване на манталитета, е необходимо да включат това, което ще постна по-долу. Примерно в първи клас. Да си знаят, мацоранките, какво да очакват от живота.
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Tой се връщаше вечер от нива
със цървули, пълни със пръст
загорял, със сплъстена грива
и брада един пръст.
Тя постилаше на хасъра
във паницата сипваше боб
и го гледаше как сърба
мълчалив като гроб
Той се вдигаше от софрата
и вървял подир плуга цял ден,
върху чергата на кревата
рухваше уморен.
А сърдит ако бе, за поука –
на юмруци не бе скъп –
той й удряше два юмрука
и й даваше гръб.
Тя лежеше без сън във мрака
до заспалия смръщен мъж,
ала нито веднъж не заплака
и не го укори ни веднъж.
Кон го стъпка веднъж на хармана,
цяла есен не беше добре,
цяла зима съвсем не стана
и я викна един ден:
- Ще се мре.
Ти прощавай, бях лошав, верно.
Колко пъти те бих до кръв.
Не че беше сърцето ми черно –
животът ми беше такъв!
И изгледа я дълго-дълго.
Не я беше гледал така.
Тя ръка му целуна мълком,
той целуна й мълком ръка.
И с ръцете, дето я биха,
с тия, същите тежки ръце
той пръв път я помилва тихо,
просълзен,
от сърце...
Изведнъж тя заплака и екът
на плача й поде надалек,
че сега си отиде човекът!
Най-добрият човек!
Андрей ГЕРМАНОВ
1957
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Tой се връщаше вечер от нива
със цървули, пълни със пръст
загорял, със сплъстена грива
и брада един пръст.
Тя постилаше на хасъра
във паницата сипваше боб
и го гледаше как сърба
мълчалив като гроб
Той се вдигаше от софрата
и вървял подир плуга цял ден,
върху чергата на кревата
рухваше уморен.
А сърдит ако бе, за поука –
на юмруци не бе скъп –
той й удряше два юмрука
и й даваше гръб.
Тя лежеше без сън във мрака
до заспалия смръщен мъж,
ала нито веднъж не заплака
и не го укори ни веднъж.
Кон го стъпка веднъж на хармана,
цяла есен не беше добре,
цяла зима съвсем не стана
и я викна един ден:
- Ще се мре.
Ти прощавай, бях лошав, верно.
Колко пъти те бих до кръв.
Не че беше сърцето ми черно –
животът ми беше такъв!
И изгледа я дълго-дълго.
Не я беше гледал така.
Тя ръка му целуна мълком,
той целуна й мълком ръка.
И с ръцете, дето я биха,
с тия, същите тежки ръце
той пръв път я помилва тихо,
просълзен,
от сърце...
Изведнъж тя заплака и екът
на плача й поде надалек,
че сега си отиде човекът!
Най-добрият човек!
Андрей ГЕРМАНОВ
1957