В своите спомени за участието си в Първата Световна Война, журналистът Уилиам Бърд описва това, което той нарича най-необикновената част от битката.
През една априлска нощ на 1917, Бърд бил във Франция, спящ в една от приземните стаички сред калните лабиринти на окопите. В хладната тъмнина, той внезапно бил събуден от някой, който го разтърсвал. Изтощен от умора, Бърд се опитал да се дръпне, но разтърсването настойчиво продължило. Той отворил очи и видял, за свое объркване и изумление, своя брат Стийв, който бил обявен за изчезнал във военна акция преди две години.
„Стийв широко ми се усмихна като ми пусна ръцете. После сложи своята топла ръка на устата ми, защото аз извиках от радост. Той посочи към другите спящи до мен в приземната стаичка на окопа и след това посочи оръжието ми: 'Вземи си нещата', ми каза той тихо.“
Бърд се зачудил как така брат му се е озовал при него, но послушно го последвал и тръгнал след него по окопа. Когато решил да го попита къде отиват, брат му завил зад един ъгъл... и изчезнал. Бърд панически се хвърлил да го търси, но накрая се утешил с мисълта, че сигурно е спял и сънувал вървейки. И като се позамислил, отбелязал, че брат му бил облечен в униформа от 1915 година, каквито вече не се носели. Значи положително е сънувал. Отказал се повече да го търси и заспал на мястото, където се намирал.
На другата сутрин, той бил събуден от бойните си другари, които били много щастливи, че го намират жив. Завели го до приземната стаичка където спял преди да се премести и му я показали. През нощта тя била ударена от експлозив. Телата на мъжете, които спели там, били неузнаваеми. Случката имала толкова дълбоко въздействие върху Бърд, че той по-късно озаглавил спомените си от войната 'Топли Ръце'.
„Свръхестественото и необикновеното изглеждаше естествено и обяснимо по тези места на масова смърт“, пише военният историк Тим Кук. „Нито един войник не отхвърли своето странно преживяване като резултат на недоспиване или лудост, защото в преживяванията често имаше елемент на помощ или спасение.“
От книгата Opening Heaven's Door, на Патриша Пиърсън.
Преводът е мой.
През една априлска нощ на 1917, Бърд бил във Франция, спящ в една от приземните стаички сред калните лабиринти на окопите. В хладната тъмнина, той внезапно бил събуден от някой, който го разтърсвал. Изтощен от умора, Бърд се опитал да се дръпне, но разтърсването настойчиво продължило. Той отворил очи и видял, за свое объркване и изумление, своя брат Стийв, който бил обявен за изчезнал във военна акция преди две години.
„Стийв широко ми се усмихна като ми пусна ръцете. После сложи своята топла ръка на устата ми, защото аз извиках от радост. Той посочи към другите спящи до мен в приземната стаичка на окопа и след това посочи оръжието ми: 'Вземи си нещата', ми каза той тихо.“
Бърд се зачудил как така брат му се е озовал при него, но послушно го последвал и тръгнал след него по окопа. Когато решил да го попита къде отиват, брат му завил зад един ъгъл... и изчезнал. Бърд панически се хвърлил да го търси, но накрая се утешил с мисълта, че сигурно е спял и сънувал вървейки. И като се позамислил, отбелязал, че брат му бил облечен в униформа от 1915 година, каквито вече не се носели. Значи положително е сънувал. Отказал се повече да го търси и заспал на мястото, където се намирал.
На другата сутрин, той бил събуден от бойните си другари, които били много щастливи, че го намират жив. Завели го до приземната стаичка където спял преди да се премести и му я показали. През нощта тя била ударена от експлозив. Телата на мъжете, които спели там, били неузнаваеми. Случката имала толкова дълбоко въздействие върху Бърд, че той по-късно озаглавил спомените си от войната 'Топли Ръце'.
„Свръхестественото и необикновеното изглеждаше естествено и обяснимо по тези места на масова смърт“, пише военният историк Тим Кук. „Нито един войник не отхвърли своето странно преживяване като резултат на недоспиване или лудост, защото в преживяванията често имаше елемент на помощ или спасение.“
От книгата Opening Heaven's Door, на Патриша Пиърсън.
Преводът е мой.
