Вече сме ВТОРИ клас

  • 46 681
  • 754
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 858
Нищо не пробвам.
Всичко си е от възрастта.Когато са мънички, не можеш да им затвориш устичките , но влезнат ли в пубертета малко по малко се променят. От малки лъчезарни дечица  стават  вечно сърдити и недоволни.
Но това е друга тема.За малките ни е още рано за нея. Laughing
Скрит текст:
Аз от опит знам, защото съм минала веднъж по този път и за мен си е добър- децата трябва да спортуват.Другото по важност нещо наред с четенето и математиката е спорта.Калява , възпитава, амбицира и т.н.Това е във връзка с контакта дете - родител, че децата , не винаги разговарят с родителите си и опасността от вредни странични влияния е изключително голяма.А когато са ангажирани , ежедневието им е запълнено с приятни за тях занимания , вредата се скъсява до минимум.
Но и друг път сме я коментирали тази тема.

# 106
  • София
  • Мнения: 5 606

Скрит текст:
Аз от опит знам, защото съм минала веднъж по този път и за мен си е добър- децата трябва да спортуват.Другото по важност нещо наред с четенето и математиката е спорта.Калява , възпитава, амбицира и т.н.Това е във връзка с контакта дете - родител, че децата , не винаги разговарят с родителите си и опасността от вредни странични влияния е изключително голяма.А когато са ангажирани , ежедневието им е запълнено с приятни за тях занимания , вредата се скъсява до минимум.
Но и друг път сме я коментирали тази тема.
Ето това е нещото, което и за мен е изключително важно. И точно това е възрастта според мен, в която децата започват да изпитват интереси към различните видове споротове, но интереси, неналожени от родителите, а оформени от собственото влечение, среда и т.н.   

# 107
  • Мнения: 858
Естествено, че избрано от тях занимание.

Макар, че историята помни и много случаи , когато екипа и бутонките се захвърлят и се зарича никога повече да не ги сложи, но това е само до следващия път и вече е минал момента на сърденето. Laughing

п.п.Аз лично не мога да открия начин да амбицирам малкия да се старае в ученето, така както се старае на тренировки.Все още го търся , ама не ми се получават нещата. Laughing

# 108
  • София
  • Мнения: 5 606
ratridi  Peace
И моята я интересува повече плуването, отколкото ученето. Единственият предмет, по който учи с невероятно желание е английски. Ама се надявам да открия  Laughing

# 109
  • софия
  • Мнения: 25 560
Наблюдавайки ентусиазма при моята се налага извода, че той (интереса/ентусиазма) зависи от учителя - учи с удоволствие по английски само с госпожата, която харесва. На спорт ходи, не мога да кажа с ентусиазъм, но няма против. В момента няма амбиция за нищо, освен да се мотае и да играе. Умът ѝ хвърчи на 1 000 000 посоки.

# 110
  • Мнения: 858
За мен не би било проблем/ в смисъл , да ми е неприятно/ , детето да се лута , между различните спортни, дейности , кръжоци , музика , пеене и т.н.
Проблем ми е , че се заплащат , а цените никак не са малки.
Между лутанията, той ще намери това , което му харесва и му е най-  приятно.

Скрит текст:
Спомням си моето детство и на какви ли не школи, уроци, училищни мероприятия и тем подобни не съм посещавала.И никога мама не ме е водила.Сама - записвам се, отписвам се.Докато не открих народните танци- та 12 години.Сега играя само по сватби. Laughing Laughing

# 111
  • софия
  • Мнения: 25 560
И за мен не е проблем лутането. Ако не опитва различни неща, няма как да знае кое ѝ харесва и кое не. Неудобството е, както казваш, че се заплаща и че това е свързано с нечий ангажимент по водене и взимане.
Но и това ще мине. После ще търся след кого да тичам.

Скрит текст:
Предполагам този "ентусиазъм" го е наследила от мен. Като малка освен единия Алианс на друго не съм ходила. Не е имало и кой да ме води. Нямам и спомен да съм имала желание. Обичах да чета и да играя. Баща ѝ е бил точно обратното. Какво ли не е записвал - волейбол, театрална школа, парашутизъм, свирил е в група и още сума ти неща. Не се е метнала на него.

Последна редакция: ср, 03 сеп 2014, 14:23 от zvanche

# 112
  • Мнения: 4 370
Според мен си е до характер. Сина ми от малък не обича да влиза в подробности и да ми разказва. В детската градина последна научавах ако се случи нещо по различно. И сега си е така.

# 113
  • Мнения: 24 467
Така е, Ани, и аз смятам, че е основно до характер.
Не всеки човек, пък бил той и дете, обича всичко да си изповядва. Има си интроверти и няма смисъл да ги променяме насила. Важно е само детето да бъде приучено да споделя за налично насилие или заплахи навреме. Дори и да не са насочени директно към него- пак е важно.
Иначе моят пубер, например, понякога е словоохотлив, понякога- хич. Според настроението. Но е точно интровертен тип. На лексиконни въпроси би се посмял и направо би ме зачекал сам за такива, ако почна да му задавам. Не е като да не може да се светне веднага. И ако е в момент на тотално общуване със себе си пък може да му стана и досадна.
За разлика от малкото дрънкало, което е склонно да ти сподели и това, което не се е случило и няма да се случи, само защото се е присетило и е имало в даден момент посетители от космоса.

# 114
  • София
  • Мнения: 3 611
За мен не би било проблем/ в смисъл , да ми е неприятно/ , детето да се лута , между различните спортни, дейности , кръжоци , музика , пеене и т.н.
Проблем ми е , че се заплащат , а цените никак не са малки.
Между лутанията, той ще намери това , което му харесва и му е най-  приятно.

Скрит текст:
Спомням си моето детство и на какви ли не школи, уроци, училищни мероприятия и тем подобни не съм посещавала.И никога мама не ме е водила.Сама - записвам се, отписвам се.Докато не открих народните танци- та 12 години.Сега играя само по сватби. Laughing Laughing




Именно,това е наи-големият проблем.Как да намерят това,което им харесва,като не можеш да ги запишеш на всичко.Едно време и аз съм ходила на какво ли не и съм пробвала различни спортове,а сега не мога да намеря на какво и къде да ги запиша(например и двамата искат бадминтон, а не откривам нищо по въпроса) ако пък харесам нещо,то е трудно да си го позволя Rolling Eyes Оскъдното ни свободно време е отделна тема на разговор Confused

# 115
  • София
  • Мнения: 1 318
Дъщеря ми тренира художествена гимнастика от четиригодишна. Аз я заведох, не е изявила тя желанието. Но до ден днешен си тренира.
Миналата година започна да се записва на всичко, което се предлагаше в училището /ски, шах, вокална група/. Към момента не е изявила желание да продължи с нито едно от изброените. За съжаление с гимнастиката става все по-трудно и за нея /по-голямо натоварване/ и за нас /живеем на другия край на София, имаме и по-малко дете, работещи сме/, но за сега се справяме.

# 116
  • София
  • Мнения: 2 044
 Grinningзапис

# 117
  • София
  • Мнения: 1 318
Добро Утро!
Момичета по-напред в темата мернах нещо за прегледи преди началото на втори клас. Исках да попитам, трябва ли преди началото на учебната година да я водя при личната лекарка и съответно необходимо ли е да купувам медицинска карта или картон /както беше преди началото на първи клас/. Аз трябва да предам на училищната лекарка бележката от мантуто /Дъщеря ми навърши 7г. през юни, за това правихме манту т.г./, но се чудех дали има и нещо друго. newsm78

# 118
  • софия
  • Мнения: 25 560
Трябва. Всяка година искат.

# 119
  • София
  • Мнения: 1 318
Благодаря ти, Звънче.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт