Вече сме ВТОРИ клас

Моят хубавец вчера е получил първата оценка в бележника 5-.Е,не ми хареса и то не главна заради цифрата,а за това че е грешил на стари задачки,които знае...ама... Г-жата каза,че са били повечето много разсеяни и дори им е завишила доста резултата,щото видиш ли да не се стресират.
А оправданието на моя беше,че не "бил в настроение" 

Знаейки колко лично се приемат тук нещата още сега ще направя уговорката, че нямам предвид последния пост, но той ме подсети за нещо.

Искрено пожелавам на родителите и още повече на децата да бягат далеч от максимализма при оценките и бележкарството и да не смятат, че достойната оценка е само "6". Нещо повече- надявам се на много обективност в училище, т.к. завишаването на оценки често е един много лош съветник и помощник на детето. За мен е голяма рядкост реалната пълна шестица, повечето такива обикновено са незаслужени. Свидетел съм на изключителни емоции по повод оценки от страна на родителите, което задължително маркира децата, изнервя ги и ги прави едни яки бележкари и комплексари, подчинени на нечия житейска оценка, работещи само за такава, а не за основната цел- натрупване на знания и опит, плюс удоволствие от този процес. Почти винаги при тези хора изплува следният феномен- било много трудно, никой нямал шестица или писана чужда такава била по милост и т.н. /преподавала съм и това съм го виждала и от другата страна/, т.е. напразни и излишни опити да се обезценяват чуждите успехи и извинения за собствени неуспехи. А това е излишно при един здравословен подход към ученето и живота, въобще.

Децата ходят на училище за да учат, а не за да изкарват шестици. И ако бяха знаещи по всичко изначално, то нямаше да има нужда да ходят на училище. Нормално е да грешат, важно е да се научават. А това ще направят най- вече ако са спокойни и имат реална и адекватна помощ в къщи и в училище. Обикновено големите бележкари не са най- умните и успели хора. Според личния ми житейски опит, поне.
Другото, което според мен е важно при оценяването, е обективността на учителите и справедливостта- едни и същи по вид и обем знания и умения следва да се ценят еднакво. Случвало ми се е детето ми да направи свой проект и такъв, на приятел, еднакви по "хубост", а двамата получават различни оценки, например. Това е нещото, което дразни. Ако учителите оценяват с еднакви критерии всички деца, тогава никой няма да се дразни от "не"- шестиците.

Горното споделям затова, защото, както вече споменах, намирам, че то е често срещан проблем, който много пречи на децата в изграждането им като личности.

Judy, по- добре написано мнение за оценките не съм чела!   
Оценката не трябва да е самоцел. Тя трябва да е следствие от знания и умения, но да не забравяме, че винаги е пречупена през призмата на учителя. За мен е много по- важно какво ще остане ,като използваеми знания , отколкото за момента да се пълни главата с ненужна информация ,но да има 6. Има много, ама много плява в учебниците за втори клас, методиката на преподаване рядко се променя( мои наблюдения ) и да се усвои всичко за мен  е ненужно. Важното е да се научи да си служи с информацията, а не да се превръща в енциклопедия. Пък нека има 3,4, или 5...

Judy, споделям написаното от теб по отношение на оценките. Това, което мен ме тормози е, все пак, казвайки, че оценката не е най-важна, това да не се превърне в оправдание за снижаване на критериите на самото дете. Сама за себе си не знам как ясно да покажа/обясня, че, да, оценката не е най-важна, важно е да знаеш, но трябва да се стремиш да имаш добри оценки, а не да се успокояваш, че оценката е субективно поставена и госпожата е проявила лично отношение, напр. Защото, каквото и да си говорим, знаем, че при "външно" оценяване се гледат написаните оценки. "Външно" визирам при кандидатстване.

Maкар, че бележниците още са за подпис при директора и класната.. вече говорихме по темата с оценките... Обясних, че не винаги може да имаш 6-ци, но и редовното получаване на 4-ки не е добре.
Важното е да останат знания и да може да ги прилага... Плявата в учебния материал е повсеместна, едни сухи правила по БЕЛ без време за практика..  , аз се затруднявам, та какво остана детето. 

 Обаче най- обичах в предното училище госпожата ,като кажеше: "" Всички се справят отлично със всичко,, .А накрая се оказа ,че има ученици ,които не можаха дори На срички да прочетат текста на дъската.. обаче имаха 6 в тефтерчетата Ми к'во пък, важното е да има отличници 

Judy  напълно подкрепям това, което си написала.
Но наистина е трудно да избягаме от желанието си децата да получават добри оценки, защото колкото и да не ни се иска да си признаем, винаги, считаме че детето ни е мнооого добро и винаги може и повече....Припознавам себе си, нищо, че съм писала в множествено число....

Аз лично съм против оценките толкова рано, точно поради тази причина. По важно е да се даде обратна връзка не с цифри, а с думи - "с това се справя много добре", "на това трябва да наблегне", "тук не се получава и затова трябва още"......нещо от този вид....Защото на тази възраст - много често емоционалното моментно състояние много влиее, включително и това, че в момента не им се прави нещо....

Вчера при нас са били входните нива. Днес госпожата ми каза, че ще обобщи резулатите на всеки и ще пише до всеки родител - ако е във вид на анализа, за който си писала по-горе, ще съм повече от доволна

Ние вече имаме 3 оценки в бележника 
Е не са шестици -две петици и една четворка  ,при опита ми да и обясня,че трябва да се стреми да е по концентрирана и да ги поправи на 6 /защото повечето грешки са от разсеяност/, тя ми каза "е какво толкова и 5 е хубава оценка" 
Очаквах,че може да е тъжна,че няма 6,но не даже бих казала,че не се впечатлява толкова от оценките все още 

По времето, когато аз бях ученичка до тери клас нямаше оценки. Имаше оценяване с думи. Аз лично не намирам смисъл в ранното оценяване. Излишен стрес за деца, че и за родители вероятно.

Нашата учителка не е писала още оценки, каза че не бърза, но ще започне и ще пише реалистични оценки...понеже като цяло изключително много я харесвам, смятам че ще подходи разумно и че в този случай е добре че по-отрано имат оценки, защото тя ще им създаде правилното отношение- изключителен професионалист е

Странно ми е , защо не се оценява вече поведението!?.. При толкова силна агресия в училищата и животозастрашаващи инциденти( предизвикани умишлено) мисля, че трябва да се оценява поведението.

Лично за себе си ще споделя как приемам нещата и как действам- стремежът не е към добра оценка, а към възможно най- малко грешки и най- много вкарана лична мисъл, пък ако ще и това да значи "5" на собствено есе, вместо "6" на преписано, много добър на преразказ на непознат текст, вместо отличен на предварително заучен. 
Матурите са важни в VІІ клас, не в ІV. Малките матури за мен са поредното контролно и не бих правила никаква специална подготовка за тях. Подготовката ми е за обща добра грамотност и мислене. В VІІ клас едва бих акцентирала на оценките и на учене за оценка. Не за друго, а защото нашенската система е такава- зубрашка и бележкарска. Преди и след това не ми се ще и не практикувам изкривяване на децата в подобна насока.
И аз не подкрепям писане на оценки на малки деца. При мен започваха от ІV клас и определено мисля, че беше добре. Отлагането на комплекса за "пълното шест" до една по- голяма възраст е доста голям позитив за децата. Едно е да се /да ги/ поболяват на осем, друго- на 10 години, все пак. Донякъде са придобили по- голяма устойчивост към увреждащия ги подход.

Според мен си зависи, както казах учителката на малкия е страхотна и смятам че няма да има "издънки" с оценките, независимо дали започват във втори ли в четвърти клас
От друга страна от издънките на учителите много боли,независимо от възрастта, изпитвали сме го вече и е много неприятно

Не, че изпитвам носталгия по времето на Бай Тошо, но напълно споделям това мнение.

Aз ще добавя и оценки за поведението на родителите