Частни училища - информативна тема 4

Аз не виждам драма в това, че охраната не познава родителите или не знае имената на децата.
Мен би ми се искало да има като в Джани Родари нещо като ден на отворените врати за родители на децата, учещи там (в долните класове). Аз например съм била в стаята им само на първия учебен ден. Столът, в който се хранят сега, не съм го виждала. Искам да посетя някой час, да видя отношенията между децата, да усетя как е атмосферата в училище. Всичко това се губи, когато човек няма достъп. Е, когато се ходи до секретарката, може да се срещнат някои деца, но не е същото като да видиш как собственото ти дете се вписва в средата.

Не знам дали има, но не искам нашето да е такова! Предпочитам децата да са в защитена среда, а не училището да е като разграден двор и всеки да влиза и да се мотае, когато му скимне.

Понеже сме живели и в друга държава, там дори детската градина (държавна) беше с охрана и заключваща се врата и родителите не можеха да се размотават вътре, а си представям по скъпите колежи какво е - сигурно пиле не може да прехвръкне.

Жасмин относно това дали човек би си купил нещо без да знае как работи.
Разходката в училището за 15-20-50 минути не е фактора които би определил дали детето ми ще посещава дадено училище или не.
Мога да си изясня доста въпроси но е трудно да решиш дали това е училището за детето ти за това посещение. Пък било то и индивидуално.

Аз имам набелязани няколко 2 училища. В списъка ми беше и СС, но неволно изтървана реплика от адски близко дете от АК относно съучениците му от СС ме отказаха завинаги от това училище.
Та за сега са 2 училища - търся всячески родители и деца от съответните училища. По този начин получавам обстойна информация за училището и съответно правим своите преценки.
Миналата година когато решихме детето да кандидатства в ДШ - успях да се свържа с 4 майки. С деца в различни класове. Успях да чуя плюсовете и минусите за всяка от тях. И ако за една това, че не се учили у дома беше плюс - за друга това беше минус. На срещата имах вече конкретни и ясни въпроси а след нея вече бяхме на ясно, че на дали детето ни ще учи там.

А груповото ходене на изпита в АК в седми клас на някои частни училища  По моите разбирания е меко казано излишно и не е добър вкус. Присъствах сутринта на изпита преди май 5 станаха годините и беше странно за мен.

Вярно е, че има родители, на които не може да се откаже. Но какво се случва по-нататък? Много е хлъзгава тази област, макар да съм убедена, че по-скоро са рядкост и не само по нашите ширини училища, които могат да откажат на важни персони.

Ако трябва с ръка на сърцето да призная, ще кажа, че и за двете си деца съм казвала в прав текст на директорите при подаване на заявленията за първи клас - ще си запиша детето само, ако го сложите в класа на г-жа Х. И двата пъти се получи и това ми спести реденето пред предпочитаните "елитни" държавни или записването в частно.

Какъв е проблема, че децата са отишли заедно? И аз едно време отидох на изпит с още 3 приятелки. Едва ли ги водят под строй.
Аз много бих искала да чуя репликата за децата от СС. Признавам, че ми е много любопитно какво е толкова силно негативно, че е отказало Хоуп завинаги от обмисляне на училището.

Да, и аз също. Тъкмо щях да попитам.

За мен не е проблем, споделям си мнението. Децата не ходят заедно, а организирано от училището, много е различно.

Когато кандидатствах лятото на 90-та година, не три приятелки, а целият ни випуск ходеше да чака съучениците ни пред всички софийски ВУЗ-ове, в които се държеше изпит по математика (имахме право да държим изпит само на едно място). Преживяването сигурно трая седмица  Училището и родителите ни нямаха нищо общо, тук-таме за цвят се мяркаше и някой брат/сестра-студент или гадже-вече-студент.

И на мен ми е интересно, бих била благодарна, ако ми споделите, дори и на ЛС. Синът ми е силно воинстваш срещу генерализациите по произход, цвят, родители, училища и никога не ми е споделял нищо в тези посоки. Не че дружи с много различни от себе си 

И аз бих искала да науча репликата за СС, може и на лични, благодаря.

И на мен ми е много интересно каква е, но щом толкова много се интересуваме, сигурно Хоуп няма да ни каже:)

Иначе съм съгласен с нея, че за едно посещение от 20-30-50 минути почти нищо не може да се разбере. Трябва детето да ходи доста време, за да може да се формира що-годе реалистична представа. И точно както тя казва, това, което за някои е плюс, за други е минус и въобще различните хора страшно различно виждат нещата.

Това вече е друга работа. Не те бях разбрала първоначално  В този случай, да, и на мен ми се вижда странно и ненужно.... Знам ли пък, след 4 години може и да си променя мнението 

Може аз да съм се вгледала твърде много, не твърдя, че съм задължително права, но някак ми беше странно.

По повод възрастта на учителите мога само да вметна, че тя е нещо твърде относително. Едва ли в конкретния случай тя е причината за напредъка по английски език, а по-скоро уменията на съответния преподавател, които са свързани не само с професионалната му квалификация, а и със степента на установяване на емоционална връзка с ученика. Децата винаги усещат кога учителят наистина има отношение към тях като към отделни личности, обича работата си, а не само да отхвърля задълженията си, отбелязани в длъжностната му характеристика. Винаги ще си спомням с много хубави чувства за моята първа учителка, която ме е учила до четвърти клас и която беше най-вероятно над 60-годишна, защото тя ми вдъхна любовта към книгите, научи ме да подреждам не само написаното в тетрадката, а и приоритетите си. Осъзнах го много, много по-късно, затова съм благодарна на г-жа Танева за отношението към всички в класа ни. Ние я обичахме, защото тя не ни възприемаше като някакви празни съдове, в които трябва да налива знания, а като търсещи, чувстващи и мислещи личности.
Съжалявам за това емоционално излияние, но все още съм на мнение, че учителят трябва да помогне на детето да открие в себе си на какво е способно и да го подтиква да развива тези си способности. Ако математиката се представи по забавен начин на малкия ученик, а това е напълно възможно, но зависи от желанието и отношението на учителя, детето ще решава задачи и може да не стане математик, но сигурно ще развие аналитичното си мислене. Това не е манипулиране, а подтик, който обаче изисква индивидуален подход, вдъхновение и повече усилия от страна на учителя. Що се отнася до конкретния случай с детето на Анирам, моите поздравления за завоюваните подтижения по математика! Не видях обаче сред наградените на СМТ да има ученици от 5-ти до 7-ми клас от ЧУ "Петър Берон", което е симптоматично, ако се проследят математическите изяви от последните две години поне. За учителките по английски език мога само да добавя това, че съвсем скоро разбрах от майка на дете от същото училище и също в по-малките класове, че в тетрадките и в заданията за домашна работа по английски учителката пишела думите с грешки, което съвсем естествено обяснило защо децата им не знаят английски и съответно довело до буря от недоволства. Възможно е да става въпрос за една и съща учителка и дори за дете от класа, в който е детето на Анирам, но при всички положения е показателно най-малкото за квалификацията на въпросната учителка, независимо от нейния дългогодишен "опит".

Едва ли има ЧУ, което да организира учениците си да се явяват на изпита в АК. По-скоро става въпрос за повлияване на децата едно от друго в тази пубертетска възраст, защото нито изпитът в АК, нито подготовката за този изпит, нито самото учене в АК са за всеки ученик, т.е. необходими са стабилни знания, съобразителност и не на последно място - устойчиво внимание, стабилна психика. Знам това от моята племенница, която вече е завърши АК, завърши и висшето си образование в Оксфорд и очаква назначение в една от най-престижните банки в света. Тя завърши частно училище, но то не е "Св. София", макар моите пристрастия засега да са в посока именно на това ЧУ. Знам, че учениците от "Св. София" ходят заедно на математика при доц. Кортезов, може би и заедно отиват на изпита, за да се подкрепят, преди да влязат, но....досега отникъде не съм чула самото училище да ги организира, нито пък друго ЧУ да го прави. Знам само, че и учениците от СМГ ходят заедно на изпита и се подготвят заедно за него в училище.

Мецане "И на мен ми е много интересно каква е, но щом толкова много се интересуваме, сигурно Хоуп няма да ни каже:)" знаеш, че отдавна съм излязла от пубертета
И да не бих го споделила, поради факта, че ако някой каже същото за мен - аз лично го бих съдила.

Всички пишещи тук са достатъчно интелигентни и вярвам, че всеки се е сетил да разучи въпроса. Защото наше задължение като родители е да: Възпитаме, образоваме и опазим децата си.

Аз пък се чудя за какво текат разни коментари - ходели заедно на курсове и изпити. И какво от това. Двора видиш ли бил на дупки - е пак какво от това.  Храната била от кетъринг или некетъринг.
Не е ли по-важно дали училището може да опази детето, дали ще го оставят да бъде мислещ човек или ще го направят да бъде грамофон. Важна е средата - детето ми ще бъде с деца на родители в същото социално положение. Тоест горе долу ще имаме еднакво мислене и еднакви цели. Няма да бъде с детето на чистачакта леля Пенка. Чието дете до 2 клас не е ходило на море. И когато моето сподели за Гърция да му каже, че лъже и да го малтретира от завист.
Незнам къде видяха някой мутри и джипове на мутри. Ми това беше през 90 те години. Децата на тези мутри израстнаха по-образовани от повечето други деца. И сега 25 години по-късно са едни много стойностни хора.

За младите преподаватели съм твърдо "ЗА" - считам че не само начина на преподаване но и начина на мислене влияе много, много.


И забравих май не на последно място. Май все повече започвам да мисля, че липсата на подбор на децата  е по удачния вариант за едно училище.  В училище бях страхотна по математика. Затова на 6 години тръгнах в експериментален клас с още 12-13 деца. Това ограничи светогледа ми, накара ме да не полагам усилия за изградя взаимоотношения - просто беше лесно. Всички бяхме доста сходни деца. И ако в реалният живот Питагоровата теорема никога не ми потрябва. То умението да градя приятелства, семейство и тн, биха били доста полезни. Та смятам, че в случая детето ми ще има много по-голяма полза ако се научи да общува с Г - които е с аутистични черти, отколкото да се състезават с А кой ще реши задачата по-бързо.

И в крайна сметка всеки от нас иска детето му да е здраво и щастливо и нищо повече.
Въпреки , че някой виждат щастието на децата си през своите мисли и чуства...но за това друг път, че кафето ми свърши

Имаше много желаещи за ПУК по-миналата година, за набор 2007, те нямаха свободни стаи обаче, затова не направиха.