Ние имаме куче, и аз бях решила да го дам на една приятелка да го гледа докато дъщеричката ми стане по-голяма, но ветиринарят ми каза да не го правя, защото домашния любимец независимо дали е котка или куче си мисли, че го наказваш и започва да мрази новия член на семейството! Не съжалявам че не го преместих първата думичка на дъщеричката ми беше - куче- сега говори и го търси непрекъснато ,той не се страхува от нея, но се случва нещо странно тя не желае да го пипа търси го говори му, но не иска да го докосва е мисля че все някога ще свикне и тогава играта ще е пълна
- Публикувана: 28 фев. 2006, 13:51 ч.
- Последно мнение: 8 март 2006, 09:56 ч.
Въпрос към майките с домашен любимец?
Ако котката е чиста и добричка няма проблем.Ние имаме две котки и като бях бременна и току-що родила почти всеки ми казваше да ги махна.А сега Ванката много се радва на котките,такаче не се притеснявай.Леко раждане.
! 
Ние също сме с котарак в къщи. Докато бях бременна родителските тела опищяха света да сме я махали - как котка и бебе в един дом?! Аз даже почти се бях съгласила да я махна, но нямаше на кой да я подарим. До края котката спеше в краката ми. След като се прибрахме с бебето от болницата на котарака му беше отнета територията (спалнята) и трябваше да се нанесе в хола. В началото протестираше, но вече свикна. Сега дори вратата на спалнята да е отворена, не влиза там. Няма никакви проблеми бебо и котка да съжителстват. Трябва само за всеки случай да се ваксинира редовно. А относно алергиите - това няма как да го предвидиш предварително..
аз моят котарак го дадох на сестра ми да го гледа, след като се прибрах от Майчин Дом, защото той е голям и не е кастриран и понякога като го хване петминутката търчи като луд, минава през всичко а може и да одраска. а пък при изписването бебелина беше на половината от неговите килограми. мислех да си го взема обратно, когато тя стане на 5-6 месеца. сега малко съжалявам, че го дадох, защото излязъл и се е загубил (или пък някой го е прибрал, тъй като през повечето време е страшно любвеобилен) 
Не бих я махнала, не давам на родителите и близките ни да ни се месят и да ни дават акъли. И наче като забременях веднага почнаха да си правят устата за котката да я махам, но ние им казахме точно и ясно, че котката ОСТАВА!!!
БРАВО! Идва ми да ти стисна ръката и да те прегърна!
Аз съм абсолютно същия случай, вече съм в 7 месец и не мисля занапред да се разделям с моята персийка. Много си я обичам, не мога да си представя да я дам някъде. Това ще ми разбие сърцето. 
Дано няма проблем, но смятам че при по - завишено внимание няма почва за притеснения.Успешно съжителство на бебо и мъркащата "леля"!
Да кажа и аз 
Ние си съжителстваме прекрасно с нашия голям черен котарак. Когато забременях не минах и аз без намеците, ама как може бебе и котка но като разбраха, че котето ще остане в къщата всички мирясаха. Не мога да си представя, че ще го натиря някъде другаде, ми то аз ще си умра от мъка. Много се радвам, че и ти си решила да си останете с котето. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
Ние си съжителстваме прекрасно с нашия голям черен котарак. Когато забременях не минах и аз без намеците, ама как може бебе и котка но като разбраха, че котето ще остане в къщата всички мирясаха. Не мога да си представя, че ще го натиря някъде другаде, ми то аз ще си умра от мъка. Много се радвам, че и ти си решила да си останете с котето. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
Ние имаме куче /булонка/ и не го махнахме дори не сме го спирали да влиза в стаята с бебето. през деня лягаше на земята до креватчето и ръмжеше всеки външен човек който се приближеше да види малкия. Не сме имали никакви проблеми. Сега малкия ходи с проходилката и непрекъснато го търси а кучето се оставя да го дърпа и скубе без да протестира
Нашият предишен котарак почина малко преди да родя Васи, но и на мен лекарката ми каза, че няма проблем да си остане при нас. Първите няколко месеца ни беше тъпо, после си взехме настоящата котка. Децата умират за нея, а и тя за тях. Не лишавай себе си и бебо/на по-късен етап/ от мъркащ приятел.
Ние също имаме дом. любимец - дакел, който спи при нас на спалнята. Изключително се притеснявам да не хвана някой вирус, бацил или каквото и да е, но мъжът ми е категоричен - не дава да го махнем. Аз също много го обичам, но няма да си простя, ако детето се роди с някакъв проблем в следствие на кучето. Ние живеем в две стаи и за затваряне в едната е просто немислимо, за старо куче с навици. Е, все пак успях да убедя мъжа ми един месец преди термина да го дадем на роднини и живот и здраве като стане бебето на 5-6 мес. да си го вземем.
Въпреки всичко ужасно ме е страх за бебето - да не е вече късно за тези мерки.
Въпреки всичко ужасно ме е страх за бебето - да не е вече късно за тези мерки.