Публикувана: 29 авг. 2014, 13:23 ч.
Последно мнение: 23 ян. 2015, 15:50 ч.

Случи ми се нещо странно XI

148 843
739
1

# 60 31 авг. 2014, 13:17 ч.

В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
Мнения: 1 856

Може ли да помоля да ми обясните това с отключването на църква как става и какво трябва да се направи?

И, за да не е гол записа, тъй като гледам мнението ми е изтрито, ще се включа с нещо, което се случи миналата година на сестра ми. Живее в къща. В стаята срещу леглото й има календар. Една нощ се събудила и я полазило онова чувство сякаш някой седи до теб. Обърнала се и на мястото на календара имало сивкава човешка фигура. Каза, че календара не се виждал, толкова била плътна. Отместила поглед и след малко погледнала отново, фигурата все още стояла там. Повече не посмяла да погледне. След тази случка не се е случвало подобно нещо. Намаза дръжките на вратите с олио по препоръка на баба ни. Не може да е сянка или отражение от прозореца, защото пердетата й са от дебелите, а и осветлението по улиците не достига толкова високо(спалнята й е на втория етаж). Аз вярвам във всичко извън материалния свят и съм склонна да вярвам, че някой й е бил на гости Simple Smile

# 61 31 авг. 2014, 13:41 ч.

Мнения: 631

За отключването на църква. Това се прави за отключване на късмет или да ти върви в живота. Аз носих олио ,което оставих на иконата на Богородица и питка и мед за раздаване.На питката и меда попа прочете молитва и раздадох на хората в църквата. За по-сигурно питайте в самият храм.

# 62 31 авг. 2014, 16:08 ч.

Мнения: 1 071

За отключването на църква. Най-добре е да отидете до някоя, която ви е как да кажа, приятна. Знаете, има места, на които се чувстваме по различен начин. Аз например рядко успявам да почувствам нещо в големите и силно посещавани църкви.
Отивате някой ден през работно време и обяснявате, че искате да отключите църквата. На някои места препоръчват да се отключи само 1 сутрин, на други 3.
Имаше период в живота ми, когато бях зациклила - и в личен и професионален план. Някак кофти неща се случваха, нищо кой знае какво, ама ми беше едно тягостно. Тогава приятелка ме посъветва за църквата.
Инстинктивно си избрах параклиса в Дружба - на езерото, винаги ми е било много приятно там.
Отидох, помолих и се разбрахме за деня и часа. От отварянето нямам спомен вече, мисля че запалих свещ само и в същия ден беше хубав християнски празник. Попът беше много мил и някак се почувствах добре от думите му. Излязох и още в този миг се почувствах различно. Знаех, че наистина ми предстоят много хубави събития. 2-3 месеца след това, хубавините наистина се случиха Simple Smile

))

# 63 31 авг. 2014, 20:29 ч.

Мнения: 802

Това за църквата ме заинтригува. Нямах идея..да питам във всички църкви ли се прави? Аз също предпопчитам по-малките и непосещавани църкви, но ако отида да питам да не ме помислят за луда? И последно - прави се за късмет така ли? На мен в някои области никак не ми върви, вече не знам и аз какво да направя, та може да пробвам, ако помага за всякакъв проблем...

иначе по темата искам да споделя, че от 2 -3 месеца постоянно си намирам стотинки по пътя, даже в друг град бях и пак Simple Smile

пред вкъщи също намирам... сигурно вече десетина пъти става, а преди това в живота ми никога не ми се е случвало.. също така онзи ден не ми достигаха 10ст. за билет, а много мразя да развалям едри пари и се ядосах даже, развалих парите, нервна си крача към вкъщи и пред нас - 10ст. Simple Smile

Усещам, че значи нещо, но не знам какво, според вас? newsm78

# 64 31 авг. 2014, 20:40 ч.

Мнения: 1 176

Аз малко офтопик, но защо тази тема и другата за живота след смърта не са в секцията за паранормалното и врачките? Rolling Eyes

# 65 31 авг. 2014, 20:46 ч.

Мнения: 851

Цитат на: evenfall в нд, 31 авг 2014, 20:40

Там са малко по- дълбоки водите. Crazy

Според личния ми опит в една от темите.

# 66 31 авг. 2014, 20:50 ч.

Мнения: 4 199

Нова тема за живот след смъртта ли има? В тази, която следях, не е писано от месеци Rolling Eyes

# 67 31 авг. 2014, 22:15 ч.

Мнения: 413

Абе... не знам дали е странно, ама от една година живея под наем в един апартамент и преди 3 месеца в момента, в които влизах в къщи започваше все едно да ме стяга сърцето и да ми е някак си задушно...такова тежко на дишането.. Ходих чак и по лекари, кардиолози и тн. - нъцки! Всичко ми е добре.. Това отшумя..Сега от две седмици пак се случва същото, цял ден си бях ОК навън и в на майка апартамента, като се прибрах - още от вратата .. и сега ми е едно такова...все едно нещо ми тежи на гърдите Thinking

Не знам дали е ставало нещо тука преди ама не бях по Коледните празници и не съм минавала с тамян... Tired

Ще взема май за профилактика, че... може и просто да се психясвам вече ooooh!

# 68 31 авг. 2014, 23:36 ч.

Мнения: 272

White Jasmine, провери дали няма някакви реални причини да не се чувстваш добре в този апартамент. Имаш ли главоболие?
Има много причини, поради които може да се чувстваш зле, замаяна, да те боли глава и т.н. на дадено място. Най- честата причина е скрита плесен, мухъл и други такива прелести. Те и до халюцинации могат да те докарат.
Другото, което може да ти влияе зле, е електромагнитното поле (от повреден електроуред, трансформатор, електромер и др.)
Може и вентилацията в блока да е кофти и през отдушници да влизат различни вредни газове (от боя примерно, ако някой от съседите прави ремонти или има някаква домашна работилнца и др.), което системно да те трови.

# 69 1 септ. 2014, 00:47 ч.

Мнения: 413

Аз живея с приятеля си,то ако имаше нещо такова сигурно и той щеше да усети.. Преди месец миришеше на газ в спалнята,шашнах целия блок тогава и не открихме каква е причината,но дори съседката ми беше усетила миризмата. Много странно,нямаме нищо на газ, нито съседите около/над и под нас..
Иначе мухъл не съм намирала, а чистя доста обстойно..не знам какво може да е.

# 70 1 септ. 2014, 10:21 ч.

Под липата
Мнения: 620

Сънувах сън, който се сбъдна на 100%.
И друг път ми се е случвало.

# 71 1 септ. 2014, 11:23 ч.

пак там
Мнения: 2 892

Това с отключването не го бях чувала. Но пък на мен църквите по принцип ми действат необичайно - избива ме на рев. Влизам и веднага ми потичат сълзи, до хълцане чак от плач. И после ми става леко и спокойно. Някакъв вид подсъзнателно пречистване, предполагам...

# 72 1 септ. 2014, 12:13 ч.

Мнения: 1 943

Цитат на: Стелс в сб, 30 авг 2014, 12:38

По темата за избягването на инцидент-преди 7-8 години с родителите ми ходихме на почивка в Египет.Когато екскурзията свърши,трябваше да ни закарат на летището и да си заминаваме към България.Трябваше да бъдем в един полет,но нещо се беше объркало и ни пренасочиха към следващия полет.Когато кацнахме в София,баба ми беше звъняла около 300 пъти,защото самолетът,в който ние трябваше да бъдем,беше паднал само минути след излитането му...Една щастлива случайност Rolling Eyes

Нямам паранормално обяснение,просто споделям случката Peace

През 80те майка ми е имала същата случка. Малко преди да се качи на самолета от Берлин до София получила силни стомашни болки и по спешност я закарали в местна болница. Баща ми я е чакал на летището в София когато се получило съобщението, че самолетът е катастрофирал до с. Кривина (на 4км от Враждебна) и всички на борда са загинали. Чак часове по-късно, когато излезнал списъкът с пътниците, той видял, че името й го няма. Не ми се мисли какво е изживял през тези няколко часа Tired

Аз не помня историята от първо лице де, била съм на три тогава. Едва ли е свръхестествено, по-скоро щастлива случайност.

Цитат на: evenfall в сб, 30 авг 2014, 19:22

По отношение на смъртта, някак си винаги много студено и спокойно съм я възприемала.
В миналата тема се говореше за атентата на 11 септември. Бях почти на 11 години тогава и ясно помня колко спокойна бях. В медиите, в семейството, навсякъде това се представяше като нечувана трагедия, а за мен беше обикновена новинарска емисия.
Смъртта в семейството също никога не е успявала да ме разстрои толкова колкото се е очаквало.

Хм, и аз съм така. Понякога се чудя дали просто не ми хлопа някоя дъска, че приемам толкова философски и лесно смъртта newsm78

white jasmine, може да имаш лека форма на клаустрофобия. Аз например си имам и понякога затворените пространства ми действат по същия начин.

# 73 1 септ. 2014, 12:29 ч.

Мнения: 11 631

Благодаря за отговорите за отключването.
Смъртта и аз не я приемам като смърт, а като нещо, което е трябвало да се случи. Като разбера за починал близък човек казвам че така е било писано и дотам. Способна съм да рева за глупости, но на погребения досега не съм плакала. Като остана сама- да, но пред хора- не. Не че ще ме приемат като слабачка, просто не ми идва отвътре. Да чукам на дърво.

Цитат на: Raffaella в пн, 01 сеп 2014, 10:21

Сънувах сън, който се сбъдна на 100%.
И друг път ми се е случвало.

Имам два такива съня. Две поредни вечери ги сънувах. Първата вечер се сънувах булка- с бялата рокля на зелена поляна. Втората вечер сънувах дядо ми как тръгва на път от неговата си къща и ми казва да отида да извикам баща ми от един съсед.
Бях на изпити и не са ми звъннали/не бяхме близки/. Оказа се че денят, в който съм била булка дядо ми се е обесил, а баща ми го е намерил. Денят на следващия сън е било погребението.