Случи ми се нещо странно XI

случва ми се...но при мен се получава когато разговарям с някой и едновременно работи и телевизора,някои от репликите съвпадат като отговори на това което някой от нас е казал или ще каже....

Идеята ми е дали трябва да се замислим над самите думи/фрази, дали нямат някакъв смисъл за нас? Примерно ако цял ден сме в дилема, дали съвпаденията не са случайни и ни насочват  съм верния избор? Нали казват, че случайности няма.. А самият факт, че обръщаме внимание на тези съвпадения вече говори, според мен, за нещо не-случайно, дано съм ясна

Според мен е много индивидуално и всяка ситуация зависи от себе си. И на мен ми се случва когато търся определени отговори и се колебая как да постъпя, да се хващам за някакви фрази, за които си мисля, че са знаци, насоки. И ще дам следния пример
Пролетта ми предстоеше пътуване до европейска страна със самолет.И друг път съм се качвала на самолет, обичам да пътувам, а и там, където отивах ме чакаха много хубави моменти. Т.е. нямах никакви притеснения за това, което ми предстои. И както чаках мъжът ми да дойде да ме вземе за да тръгваме, решавам да погледам малко телевизия, защото той закъсняваше. Включвам телевизора в момент, в който тече реклама на някакъв сериал по детски канал. На секундата изкача кадър със разбиващ се самолет и репликата "Те си мислиха, че това е пътуването на живота им, но от всички оцеляха само 12". Моментално ме обзема страх и си мисля, че явно това е знак, че не трябва да тръгвам. Тръгнахме разбира се, но на летището се оказва,че полета ще закъснее с повече от час. Ето, мисля си, отново знак, значи не трябва да тръгваме. След малко обявяват, че закъснението ще бъде още един час. Докато минаваме 2 от проверките, пристигат няколко полицаи с пълно въоражение, придружаващи млад мъж. Обзема ме паника и си мисля, че не, прекалено много съвпадения, явно трябва да се откажем , но багажа ни вече пътува към самолета. В последните няколко минути преди качването полицаите отвеждат младия мъж някъде и той не идва с нас на самолета. Малко след като заемаме местата си и преди инструктажа, капитанът на самолета обявява, че се извинява за закъснението, но причината е техническа - имали са проблем с двигателите. На мен косата ми вече е изправена и в съзнанието ми изплуват всички филми, които съм гледала с подобно начало  През целя път стомаха ми е на топка, а аз си мисля защо не си направих застраховка живот, поне децата да са обезпечени за определен период от време.
От тук нататък всичко протече съвсем нормално - кацнахме успешно, а аз изкарах чудесна почивка, в която не ми се случи нищо лошо, дори напротив, пазя чудесни спомени  Но така е , като понякога се хващаме за всяка една (уж) случайна реплика. От друга страна смея да кажа, че аз сигурно съм от много малкото жени, които нямат никакво развито шесто чувство - никога нямам някакво усещане за това, кото ще ми се случи, независимо хубаво ли лошо.

Сори за спама ама не мога да се сдържа! Е как не се сетих по- рано, че кучето е било премазвано от бой и държано постоянно вързано на верига и за това са се получили така нещата. А знаете ли може да има и нещо общо това, че го хранехме със сурово кърваво месо, за да го направим истински пазач и не крадец, ами и пиле да не може да прехвръкне през двора. И хайде, хората, които онзи ден са научили пътя от централна гара до къщите си да не дават определения от сорта на " селски пинизи"  или нещо подобно. Много добре знаем как сме си гледали кучето, а и не мисля, че това е темата на разговор!!! Те хората са нормални, пък идва един момент, в който откачат и си избиват семействата, но за едно куче явно това е невъзможно....... А и още нещо от време на време когато откажа нещо на сина ми той се обръща и ме потупва, от което сигурно ще си извадите заключение, че и него премазвам от бой и го държа гладен, та не знам дали да не звъннете и до социалните да дойдат да проверят, че туко виж го държа в къщи вързан с вериги и го бия с пръчка

Оооо, това е толкова познато, съвсем редовно се случва вкъщи  Водим разговор, телевизорът е пуснат и отвреме-навреме се повтаря изречение дума по дума с разговора вкъщи. Вече дори действия се повтарят. Например задавяш се, почваш ожесточено да кашляш и хоп- по същото врече тече филм, в който актьорът се задавя и се разкашля 

Мисля, че някой по-сведущ в темата трябва да се намеси вече Не може, не може всеки път да е случайност, по 5-6 пъти за половин час..

  А аз имам даже две къщи в съня си.  Едната е на скалисто място, а другата е някъде в градски център. Редовно ги "посещавам" на сън. Последно, за къщата в центъра сънувах, че е станала офис на фирма. В съня си пак влязох там, разходих се из стаите, познавам всяка една от тях. Мисля, че е игра на мозъка.
  Относно синхронизацията - преди година непрекъснато засичах един познат по кръстовищата. Той с колата - спрял и чака да светне зелено, а аз - пешеходец и пресичам. Интересното е, че това се случваше най-често на едно и също кръстовище. Случвало се е и на други кръстовища в града, но по-рядко. Винаги по различно време от деня. Това нещо, ако се бяхме уговорили никога нямаше да го постигнем. Все единия щеше да закъснее.
  Мъжът ми като тръгне за някъде гледа светофарите - ако на всеки му свети червено, значи напразно е тръгнал.

Честно казано, не се учудвам на реакцията ти.. не знам, защо така преекспонираха историята ти. 

Ами защото случката е странна. И за мен е необяснима, или кучето е било супер злобно по принцип или... нещо го е провокирало, не се случва всеки ден кучета да налитат към гърлата на стопаните си, защото то не е налетяло на чужд човек (разбрахме, че и такива е имало в двора), а точно на стопанина си... Ми странно е.

в интерес на истината и нашето куче на село нападна баба ми  ,а не е злобна животинката,бабата си беше облякла друга рокля и кучо не я познал  ,и решил да защити домът си  ,малко по късно се установи ,че е почнал да недовижда  ,та явно причината си е била тази,а е добре гледано куче

Нямам нови истории за споделяне, но забелязвам, че откакто съм бременна постоянно получавам дежавю  направо ми става смешно вече почти всеки ден е а преди сигурно веднъж в годината съм усещала това странно чувство  дали има нещо общо с хормонитеилибременните развиват някакви сили 

Не се психирайте излишно със съвпадения и други баналности, утежнявате си живота с това. Случайни съвпадения има всеки ден, на всяка крачка.

Бях обещала да напиша още нещо от моят съновник. Като гледам датата - януари от тази година.
Усещах времето, епохата, която беше хем бъдеще, хем минало и в същото време - настояще. Бях някаква особа с потекло. Бях облечена скъпо, с шапка от онези костюми някъде от началото на 20 в .  Аз и семейството ми живеехме във висока сграда (като висок жилищен блок) , даже имахме слуги. Като цяло обстановката беше чиста, навън имаше много паркчета и градини.
В съня си имах желанието да избягам от подтисничеството на родителите си (които странно - бяха както моите си, обаче не съм имала такъв проблем с тях). Усещах, че трябва да избягам, за да съм свободна и щастлива.
Имах куче от породата мопс (странно, не ми е любимата порода, дори домашният ми любимец в момента не е куче...) Та научих животното да прави мили очи. Издебнах кога родителите ми ги няма, взех кучето със себе си навън. Отидохме да си взема билет за влака. Щях да използвам милите очи на кучето, за да взема пари без билет (очевидно, въпреки че бяхме заможни, не ми даваха лични пари). Застанах пред една млада жена с черна коса.Веднага й дадох кучето, с надеждата да си взема билет. То започна да гледа жената мило, а тя се трогна. Само че мопсът взе да се лигави, мисля че кихна и се озъби. Това уплаши жената и тя ми върна кучето отвратена. Надеждите ми за билет отидоха....
Прибрах се вкъщи разстроена, събух се и си сложих домашни чехли. Тогава се появи един от слугите ми.  Честно казано, не познавам такъв човек. Имаше слънчево излъчване, нещо Аполонско у него, нежен и светъл. С въпросния слуга споделяхме взаимни чувства, бяхме много влюбени. Както галехме заедно кучето и му разказвах за опита ми за свобода, той ми предложи да избягаме заедно. Изсмях му се и му казах, че това е невъзможно. А и скоро родителите ми щяха да се приберат. Той ме хвана за ръка и каза, че още сега трябва да избягаме. Усетих как родителите ми наближават. И тръгнахме, дори нямах време да си обуя обувките! Бяхме толкова бързи, че като излязохме, вероятно летяхме. Представих си как родителите ми са се прибрали и са видели, че ме няма. И беше така, даже бяха тръгнали след нас, но бяхме бързи. Минахме през много открити простраства, поляни и няколко високи сгради (като моята, в която живеех).  Накрая стигнахме до една гора от много, много високи царевици. Беше гъста и непроходима. Но сред нея се открояваше празна линия пространство. Ние кацнахме точно там. Беше железопътна линия. Казахме си, че ще вземем първия влак, независимо какъв е и закъде е. Прикачихме се на първия, беше от ония старите, първите масивни парни локомотиви. Сякаш и двамата се успокоихме.
 Минахме покрай един град. Беше нестандартен и красив. Имаше много дълъг мост, под който минахме с влака. И беше оживено. Гледахме през прозореца и през цялото време сме били хванати за ръка.

Странното е не, че кучето нападна и се опита да убие брат ми, а това, че майка ми няколко часа преди това докато се е прибирала от работа, минавайки покрай гробищата е "видяла" погребението му 

беше преди години, возихме колега от работата до града.
 возехме го за първи път, не ни е от постоянните пасажери, не беше и много близък - просто колега, помолил за превоз.
от работата до дома има два основни маршрута, но този ден, не знам по каква причина минахме по друг път, минаващ край гробището.
движехме се с нормална скорост и преминавайки край портата на гробището погледа ми падна върху една плоча. на нея ясно видях имената на човека, когото возехме.
казах го на всички, той се изсмя и каза, че няма как да съм прочела името му - до плочите има разстояние, ние сме минали бързо, името не е най-често срещано, а в комбинация с фамилията още по...
моята половинка ми се скара, че се опитвам да плаша човека. и всичко остана до там.
след няколко дни колегата каза, че е обиколил плочите около входа и не е видял името си на тях. не спорих, бях сигурна, че съм ги видяла, но наистина не виждах смисъл в спора. след още седмица пак ми се обади и каза, че го е намерил, но няколко реда по-назад и закрито от предните плочи.
в този момент повече се чудих на упоритостта му да търси нещо, което наистина не беше важно.

оказа се, че той боледувал от известно време, ходил по прегледи, но не се разбрало какво му е и трябвало да влезе в болница за изследвания. не излезе от нея