Мумифицирани сандвичи редовно се въргалят по дъното на чантата ми. В момента има няколко шишарки, които явно си нося от България. Както и торбичка с две каишки за котки (!!), които никога не са се ползвали и няма да се ползват. Трети месец са там тези неща, ще взема да ги махна. А, и няколко шишенца с есенции на доктор Бах, които също не се ползват, но много сладко подрънкват.
- Публикувана: 3 септ. 2014, 15:48 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2020, 14:41 ч.
Спотайват ли се умрели риби във вашите чанти?
Чорапи. Мои, малко носени, изути по незнайни причини и оформени в стегнат клуп.
Повиквателна да се явя на запасен отчет ... от 1999 г.
Някакви хартийки с подсещания - " 29 към 15 - зелена огр. - без части", "Кольо Ч. - често".
Окаменели салфетки, навярно бивши сополиви. Обслужвал съм масльонките на децата на някое модерно място без кофа, ама много някога това.
Повиквателна да се явя на запасен отчет ... от 1999 г.
Някакви хартийки с подсещания - " 29 към 15 - зелена огр. - без части", "Кольо Ч. - често".
Окаменели салфетки, навярно бивши сополиви. Обслужвал съм масльонките на децата на някое модерно място без кофа, ама много някога това.
Скрит текст:
По тоя повод се сетих за един образ от наше село, по природа свит и безшумен човек, от онова поколение, дето се секнеше в платнени кърпички. Та седнали да пият, разгорещили се, пуснали си музика, па скочили да играят хоро. Нашият човек повел хорото, приклякал, подсвирквал и подвиквал, па по едно време от радост рекъл та извадил да развее кърпето от джоба си. Хубаво, ама то не се развяло. Стои на топка, плътно като чук.
Та така.
Та така.
Лекарства с вече изтекъл срок, нагризани сандвичи(вече зелени от мухъл), миди от морето (станали на сол), памперс (при положение, че от една година детето не носи памперси), стотинки, кенче от бира, дупчени билети, студентската ми книжка (отдавна неактуална). Шалче (през месец юли)
Но глава от риба още не съм. Това бие всички класации.
Но глава от риба още не съм. Това бие всички класации.
Ами аз имам едно несесерче, в което си нося малки клещи и няколко отверки. Просто ми се е случвало в работата да не си откривам служебните и , за да не се разкарвам до склада, си имам винаги в мен.
Последния път като се прибирах в България, ръчния ми багаж беше само дамската ми чанта, и понеже винаги си мисля как ще закъсам на някое летище без куфара с дрехите ми, винаги имам в чантата една торбичка с нови чорапи и бельо (е наложи се да си изсипя чантата на летището в Полша, понеже не си намирах гланца, който беше в пликче все пак
. Изчервих се 2-3 пъти и ми мина 
).
Последния път като се прибирах в България, ръчния ми багаж беше само дамската ми чанта, и понеже винаги си мисля как ще закъсам на някое летище без куфара с дрехите ми, винаги имам в чантата една торбичка с нови чорапи и бельо (е наложи се да си изсипя чантата на летището в Полша, понеже не си намирах гланца, който беше в пликче все пак
. Изчервих се 2-3 пъти и ми мина ). 
Исках, за юначност, да спомена презервативи. Дса. Ама - съгласете се, ако се спотайват там толкова години, то... абе не съвсем юначно, нали?
П.П. Изтекъл им е срокът...
П.П. Изтекъл им е срокът...
Тайничко се надявах, някой да спомене използван презерватив, живеещ в чантата му.
И си викам "Ето го моя човек!" Но, защо така попари радостта ми...
при поредното прехвърляне от чанта в чанта реших да погледна срока на годност....изхвърлих го. 
Хохо, каква весела тема. 
При мен - единайсет лева, в монети по 1лв., прилежно зашити в пространството между подплатата и кожата на чантата. Имах навик да ги слагам в едно външно джобче, от задната страна на чантата. Да, обаче подплатата се поразпорила, монетите влизали навътре и нямало кой да забележи. По някое време открих пробойната и просто я заших. Един светъл ден бях нарочила чантата за изхвърляне и мъжът ми я взе да я провери. Преравя той всички джобове, вади всичко и току я потръсква. Абе тука нещо дрънчи, вика. Гледа я внимателно, пъха пръсти тук-там, нищо не открива. Накрая се сетих за дупката и му показах къде е била. Още ме бъзика за тайното ми богатство.
При мен - единайсет лева, в монети по 1лв., прилежно зашити в пространството между подплатата и кожата на чантата. Имах навик да ги слагам в едно външно джобче, от задната страна на чантата. Да, обаче подплатата се поразпорила, монетите влизали навътре и нямало кой да забележи. По някое време открих пробойната и просто я заших. Един светъл ден бях нарочила чантата за изхвърляне и мъжът ми я взе да я провери. Преравя той всички джобове, вади всичко и току я потръсква. Абе тука нещо дрънчи, вика. Гледа я внимателно, пъха пръсти тук-там, нищо не открива. Накрая се сетих за дупката и му показах къде е била. Още ме бъзика за тайното ми богатство. 
Не че е умряла риба ама... учебник. Който съм забравила, че е в "зимната" чанта, даже че го имам изобщо. И ходих да си го купувам пак. 
Иначе и аз гледам да нося възможнооо най-малко неща. Не за друго, просто ми тежи да нося много вещи. За това и нарочно си купувам малки чанти.
п.п. Не обичам да си купувам найлонови торбички от магазините а се случва да си забравя моята текстилна за пазар и доста често в супермаркетите ме гледат странно като натъпквам буца сирене или пакет кайма в дамската чанта. Така де... няма да ги държа до вкъщи, я!
Иначе и аз гледам да нося възможнооо най-малко неща. Не за друго, просто ми тежи да нося много вещи. За това и нарочно си купувам малки чанти.
п.п. Не обичам да си купувам найлонови торбички от магазините а се случва да си забравя моята текстилна за пазар и доста често в супермаркетите ме гледат странно като натъпквам буца сирене или пакет кайма в дамската чанта.
Така де... няма да ги държа до вкъщи, я! 
В чантата не. Обаче преди 1-2 години имах случай със незнайно защо оставена риба в кутия във шкафа, вместо в хладилника. И забравена там да престои с месеци, докато се усетя. Че и на достатъчно висок рафт я бях сложила, за да си мисля, че кутията е празна. Гадната миризма ме провокира да се разровя по-обстойно и да установя, че рано сутрин човек е възможно да направи всякакви глупости. А уж утрото било по-мъдро от вечерта...
Постоянно сменям чанти и по-скоро забравям да сложа, отколкото да извадя. Спортния сак, обаче е друга работа. Нося по няколко чифта чисто бельо и чорапи, ако случайно съм забравила да взема. Обаче, като забравя, че съм си сложила определен чифт в сака, такова търсене пада в гардероба...