- Публикувана: 3 септ. 2014, 20:29 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2014, 15:56 ч.
Българските национални герои
То смисълът не е само посочването, добавянето, махането или разместването. Идеята е с малко повече агрументация да отговорим защо конкретна историческа личност смятаме за национален герой. Нещата не са самоговорещи и очевидни. В края на 20-те години например един автор, подписал се като Макдъф, пише книга, в която определя Ботев като "зловеща личност".
Стамболов пък колко е зловещ......
А за Аспарух да не говорим.
Са-нали не става въпрос за майка Тереза все пак. Тук говорим за строители на държава. А да построиш държава без да счупиш хатъра на милиони не става...
Липсва Батенберг - Обединител и Сливнишки герой.
И аз за него щях да пиша, но после прочетох, че му липсват характеристиките на герой.
Нищо не разбирам от темата. Герои ли ви трябват? И после какво?
И Кирил и Методий май не видях, а има цял национален празник за тях. Сигурно защото не са българи
А за после какво - нищо, да бъдат одумани подобаващо
Аз съм малко алергична към патетиката на героичното и патриотичното, понеже от известно време са станали отличителни изяви на разни футболни безделници и пъпчиви офъкани кретенчета. Както и на разни хищни мошеници.
И повечето всепризнати герои от "топ класации" са клишета, за които всъщност знаем много малко в дълбочина, а има и такива, които са много спорни заради конюнктурите, които се сменят, но стоят централно в сърцето. При мен е така с Вапцаров. Обичам го този човек, чувствам го близък по светоусещане, и до днес стои "модерно", направо пънк с всеки един свой простичък, но кипящ от енергия ред.
Скрит текст:
Ето, Гери, и антикомунистите в БГ са менте, отвътре червено 
Между другото, покрай темата се загледах в списъка с национални герои на разните нации. Този на Великобритания дори не го знам. А на Швейцария националният герой е митологично същество като Крали Марко. Други нации пък съвсем нямат, но пребъдват.
Оуч, този ли бил. Ама че съм шматка. Знам го
Понеже по-горе стана дума за "липсващите поети", от онези, със звезда на челото, преди малко ми пуснаха във фейса спомен от Димитър Воев. Подсети ме, че за мен той е един такъв, но името му потъва в подвижните пясъци на всеобщото поетично говорене. Онази неделя в нощното кабаре по Първа беше гост Недялко Йорданов. Та той каза, че имало бум на поетите. Само в един литературен форум се били регистрирали 14 хиляди... нещо такова.
Не съм почитател на поезията, но това на Воев е разтърсващо по темата:
"Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.
Човек със анцунг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в "Москвича"
развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни
проблеми.
Левски и Ботев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за "сръбско", "хеви метал" и гроздова
ракия. "
Жаве, испанците, не франсетата
Там се е вихрило едно друго англе - може би най-великият пират в историята Франсис Дрейк. 
Аз и кан Кубрат не виждам тука, но Тодор Живков не е пропуснат...
Това е майтапче от авторката на темата.
Таис, нема страшно. Аз се чудих онзи ден близо 10 минути на каква тема ми беше дипломната работа.
Скрит текст:
Ето, Гери, и антикомунистите в БГ са менте, отвътре червено
Скрит текст:
Ето, Гери, и антикомунистите в БГ са менте, отвътре червено
Дори изгонените и истинските, поне някои от тях, и то най-ярките, се оказаха също по някакъв начин свързани с "тях"
Визирам на първо сещане Георги Марков, Симеон Втори.
Гери, ние сме кротък народ. Никога не сме били прекалено радикални в нищо. Което не го виждам непременно като порок.
Но може би затова дори нямаме истински голям дисидент.
Скрит текст:
Ето, Гери, и антикомунистите в БГ са менте, отвътре червено
Но може би затова дори нямаме истински голям дисидент.
А истински голям?
Според мен Стамболов е достатъчен и бас държа, че в такива условия никой не е работил, че и постигнал толкова...А да носи и под мишница освен три въстания, писане на песни и строене на държава плюс това да е и регент незнам друг бакалски син по света да е могъл...
А също не се и сещам овчар без особено образование, чиракувал при абаджии, да е успял в друга държава да напише освен основите на съвременната ни литература и публицистика, но и да се занимава с въстания, да лежи по затвори, да бъде председател на народното събрание, да съединява страната и да бъде и съдия.....като живота му да продължи 40 и кусур години.
Не сме крайни ли? А да поведеш чета от 130 души срещу империя ако не е крайност...
Крайни сме разбира се, но само когато се е налагало.
Излишни движения не правим.
