Българските национални герои

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B … D0%BE%D1%81%D1%82

Има и много свестни хора в този списък..нищо, че са били ДС.
Сашо Авджиев, лека му пръст, е идвал у дома на гости. Седяла съм му на коленете  

Една от опциите, с които гласувах е "друг"и понеже трябва да поясна този друг е цар Иван-Асен II, който според мен ,като човек учил история цели 4 години в университета, а и преди това по 7 -8 часа седмично в училище ,е най-големият владетел на България за всички времена, а не открих името му в анкетата.Останалите за които гласувах са хан Крум и Паисий Хилендарски, но всички, които са посочени в списъка са национални герои, някои повече, други по-малко.Колкото до най-новата ни история един мой професор в университета казваше, че "няма нова история, след Освобождението всичко е политика" и аз напълно подкрепям това мнение.

Това не е този Георги Марков, а юристът и конституционен съдия Георги Марков.
Всъщност, преки доказателства за това, че Георги Марков, писателят, е бил агентура на ДС, липсват. След убийството му ДС унищожава цялата документация за него. Години по-късно Береану, който също е агент, пише книга, в която твърди, че Георги Марков е агент.
Така че наистина това е под голям въпрос.
Но ето така, както казах, другарите се погрижиха всичко да е омотано и оклепано. Да няма нищо свято, всяка наша почит да е с омерзение. Като ковяха досиета, измисляха македонската нация, забраниха деня на народните будители и искаха да ни сложат 16-та република на СССР.

Елислава, винаги историята е била политика. 

Съгласна съм за Цар Иван Асен II. И за Калоян.
Гледам, че Яворов остава (както и приживе) самотен, без нито един глас за себе си... 
В негова чест, хубавият паметник в Поморие, който много вярно отразява самотността на гения

Да, не съм погледнала.
Странна работа, уж всеки ''знае'', че Г. Марков е бил агент на ДС, а реално никой никъде не в виждал конкретни доказателства. Береану може просто да си е измислял. Ако е така, гнус  

Ружа, много ме замисли ти  

Яворов, покрай драмата с Лора, също е някак..хайде, не омърсен, но блясъкът му определено е затъмнен, нещо неясно и нечисто сякаш има около него. Аз го харесвам като поет.

Гнус е, да. Даже това е главната гнус и вина на онзи режим. Че са принуждавали хората да стават доносници против майка си и брат си, за да постигнат нещо. Брилянтният хирург, поетът, откривателят, свещеникът - всички са били въвлечени да станат мерзавци, за да не може никога да се отскубнат от етикета "ти си един от нас", и ти си в кюпа...

Яворов... не обичам поезия, но съм научена да я оценявам. Той е не само голям поет и човек на духа и интелектуалец, но и борец, комита, смело сърце.

Таис

За мен наистина е нещо като майтапче и се успокоявам, че сте разбрали дистантната ми (спямо тези фигури) позиция. Обаче за някои хора тези личности са герои. Ще дам пример: спомняте си може би, че през 2012 г. СУ, Историческият факултет, стана домакин на доста смущаващо мероприятие - на конференция, посветена на Л. Живкова.

Няма лошо социализмът да бъде анализиран. В това отношение в НБУ имат много хубав проект, свързан с изследването на литературата на НРБ. Но става дума тъкмо за изследване (рационално, научно), а не за симпатизиране, какъвто беше случаят с тази конференция в СУ. Бяха поканили самата дъщеря на Людмила, която беше чела доклад на тема „За майка ми като личност и като ръководителка на българската култура”. Светлин Русев също беше представил доклад и пр. Очевидно участниците в конференцията бяха симпатизанти на Живкова. Което обезсмисли научния потенциал на събитието.

Факт е обаче, че по времето на Людмила се издадоха Строителите на съвременна България.
Една доста нелицеприятна книга за нашите "освободители"...


Далеч съм от мисълта да защитавам Людмила, но това е факт.

Аз не съм била родена по нейно време, но скоро прочетох някъде интервю (за съжаление не си спомням с кой беше), но там се казваше, че тя е направила най-много за българската култура, никой нито преди нея, нито след това не бил направил толкова като нея.Изобщо за времето преди 10.11.1989 година нямам кой знае какви спомени,но съм чувала колкото хубави, толкова и лоши неща за живота на българите след 9.09.1944 до 10.11.1989.И се чудя защо в нито в учебниците по история, нито където и да било този период в българската история се заобикаля или претупва с 2-3 думи...

По времето на Людмила въобще се осъществява завоят от интернационализъм към национализъм. Звучи малко оксиморонно, но да - хем социализъм, хем с националистична насока. Имам предвид както мащабното разгръщане на области като тракология; търсене на корени, изграждане на героични пантеони, 1300 години България, музеи, чествания, така и разни смущаващи инициативи като възродителния процес, обяснявани пак с националистични подбуди. Но ето това да се изследва, а не да се събират фенове на Людмила на конференции. Да не говорим, че национализмът на въпросната особа е доста езотеричен (знаете за увлеченията ѝ по агни йога и пр.).

Мдааа. Един вид социалистически патриотизъм, чиито плодове береме сега....Георги Марков има един репортаж на тази тема.
Но както и да е.
Факт е, че любовта към Съветския съюз е била вече толкова пропаднала кауза по онез времена, че е било необходимо да се замени. И нашите както винаги са се поувлекли и издадоха книги, които показват "освободителите" в техните естествени наклонности.

Упорстват слухове, че именно това е довело до противоестествената смърт на Людмила...

И аз така знам ... в следствие на послушване на родителски сбирки.   

Ми тя и едната щерка на Желю е с противоестествена смърт, пак забулена със слухове. Тежко за бащите им..

Людмила е починала, когато съм била съвсем малка, но имам много хубави спомени от делата, които тя беше оставила зад себе си. 'Знаме на Мира', Камбаните и т.н. Благодарна и признателна съм й за духовното и културно развитие, на което съм била малко или много и аз съвременник. Казвам го като гражданин на България, без да съм правила каквито и да е анализи или задълбочени проучвания.

Чета с огромен интерес мненията и от време навреме съм впечатлена от някои възторжености и убедености, без дори и сенчица допускане, че може пък и да има друг релевантен ъгъл или аспект  по теми, които по принцип са доста гъвкави. Не го пиша със заяждане, само ми е интересно.
Е, по темата с комунистите и руския елемент се съгласявам на 100 % . Въпреки, че пък заради това чаааааак толкова силна предубеденост и да заклеймя Вазов и творчеството му .....и да подложа под съмнение искреността му в по-горния стих, не бих. Може би съм просто доверчиво наивна.
Какво би написал още Вазов ако беше видял как са се развили по- нататък нещата? И дали щеше изобщо да оцелее?
Не съм историк, тепърва започвам да имам по- засилен интерес към тази област. Все още съм боса, уча се да филтрирам , но  не мога да разбера специалисти, които твърдят нещо с 100 % убеденост, без да посочат достатъчно убедителни аргументи, критикувайки свой  колега, имащ по-друга версия. Пример мога да дам с д-р Ганчо Ценов, към чиито трудове има доста критики, но лично аз считам, че има какво да науча от него.

Ах, и да дам още един пример.
Става дума за Петър Дънов.
Някои го наричат с преклонение Учителя, други го заклеймяват.
Знаем, че БПЦ е нарекла учението му лъженаука, знаем и какво е казал Айнщайн за него.
Аз все още не мога да намеря за себе си яснота.
Чела съм и чета негови беседи. Срещала съм се с дъновисти.
Ами не мога да заклеймя.

Препоръчвам "Краткосмешна история на България" от проф. Николай Генчев.
Много уважавам този човек. Жалко, че отдавна не е сред нас.