Взимате ли децата си с вас, когато ходите на разходка в чужбина?

При тях отглеждането от баби не е така разпространено. Иначе не виждам смисъл да се помъкнеш с 2-3-5 годишно по музеи и кръчми, да спи под масата.
 

Taка ли, а това какво е?

Подчертавам ти точно думичките, по които разбрах каква е целта на темата, да похвалиш себе си за сметка на другите, които не взимат децата с тях. При друго положение бих дала и примери, за да покажа гледаната си точка, но в случая не виждам смисъл. Навивай се на воля колко яки родители сте

На почивки ги вземаме, но на екскурзия - не.
Взехме голямата преди две години и пишман станахме. Ходенето по забележителности и музеи и беше като каторжен труд и я разбирам. В един момент бутането в тълпата ти отнема повече от разглеждането на интересното.

Има смисъл, как да няма?
Друго си е детето да започне да реве, да се тръшка, да капризничи насред музея или кръчмата и да пречи на останалите - иначе кой ще разбере, че си бил там?
Има голяма разлика между "отидох да видя и чуя" и "отидох да си направя снимки, за да докажа, че съм бил, и да се хваля после"

Никъде не е писано дали ги взимате по музеи, , питането е за разходки, но се изметси за един вид такива.
За разходки, където се гледат музеи и др не е за малки деца, вярно е, но много хора не ги взимат, дори на плажни дестинации, поради същата причина, да си починат и това е винаги. Със сигурност пак има някаква причина

Е то това са невъзпитаните деца, авторът специално им отдели едно изречение и на тях, колкото да ни стане ясно, че неговите не са такива.
След месец отивам точно да чуя, чакам този концерт повече от половин година и не си представям да съм там с двете ми деца и племенницата, които ще се отегчат до смърт. Не че няма родители, които водят (а може би, за да съм в тон с темата, трябва да кажа влачат) децата си по концерти, но аз това нещо го намирам за много неприемливо и се надявам до мен да няма някое ревящо, което да заглушава цигулката.

щом те интересува водим ги, но в много случаи защото няма на кого да ги оставим. Т.е. бабите ни и те са градски, за съжаление, и за децата е по-добре да са с нас.
Ако имахме баби на село бих ги оставяла винаги там.

Вземаме ги, защото няма на кого да ги оставим, много е просто. Иначе дете под 3-4 г. за мен е напълно безсмислено да се влачи на дълъг път (не говоря за почивка на море или планина), така или иначе няма да има никакви спомени. След тази възраст вече - да, ще има полза и за него.

Ауууу, ние "влачим" нашето и по концерти. Миналата седмица по нейно желание ходихме специално до Пловдив. Не рева, не се тръшка, не се отегчи. А сме я помъкнали по подобни от преди 3-4 години. И тогава не е ревала. Следи кога Васко Василев има концерти и не пропуска да поиска да отидем.
Миналата година в Лондон обикалянето й хареса (а имаше дни, в които капвахме от ходене) 100 пъти повече от Дисни, където дори помрънкваше.
Аз съм от родителите, които споделят мнението, че пътуване с детето е споделяне на неповторимо преживяване, а не отглеждане на дете извън "вкъщи", тежест, пречка да си почина или каквото и да било подобно. Не изисква много по-различни грижи от тези, когато си вкъщи.
Но, все пак вече е на 8 г.

Да винаги водя детето си с мен на почивка. За мен детето не ми е в тежест или пречка за да си изкарам почивката. Искам да споделя емоцията и видяното с него. Защото стана дума и за музеи то е до как го научиш. Моя е на 6 и ходи с нас по музеи от малък и се е научил как да се държи вътре. Разглежда и се възхищава без да пипа. Изчаква търпеливо на опашката преди да влезем без да нервничи, защото знае че вътре ще е интересно. Аз също не разбирам хората които оставят децата си при бабите при всеки удобен момент. Аз го оставам само когато се налага и имам служебни ангажименти. През другото време сме винаги заедно. Толкова хубаво си изкарваме двамата, че той само пита кога ще е събота и неделя за да сме свободни.

Не намирам нищо осъдително в това да не вземеш детето си на екскурзия в чужбина,както аз описах нашата не беше с цел да седим в Лондон,а да го разгледаме и не мисля,че на 3 годишния ми почти бебок щеше да му е приятно и забавно.Никога няма да забравя точно там в Природонаучния музей се редим на опашка,за да видим динозаврите,дълга опашка,уморителна,та на нея имаше семейство с дете на около 3-4,което не спряха да гонят и търсят и по-лошото бебе в количка на около 6 месеца,което прирева явно гладно,нямаха какво да му дадат и започнаха някаква сладко желе от една тубичка да му сипват в устата,накрая само и само мир да е му дадоха тубичката то само да се маже и смуче сладката гадост,с мъжът ми останахме удивени,минаваше един и това дете трябваше да е някъде на спокойно място да се нацока и да заспи блаженно,а не да виси на опашката на музея,за да видят родителите му динозаврите.
Иначе за море и планина според мен е безумно да не се водят децата,че ние заради тях плануваме тези почивки,да сменят въздуха,надморската височина,нали това е здравословно.Да се калят в морето и т.н. Там да не си вземеш детето вече си е мързел,а за тези дето си ги хвърлят от петък вечер до неделя вечер на някоя баба съм без думи,но всеки сам си решава.
Позволявали сме си преди/откакто сме с беба не/ да оставяме сина за една нощ на някоя баба,но е било инцидентно и рядко,някой купон за рожден ден например,където сме знаели,че ще останем по-докъсно,но всяка събота и неделя да съм без детето,айде няма нужда,аз съм го родила да му се радвам и да е около мен,не да го давам за отглеждане на баби.

И всичко си е до дете,моя на концерт на Васко Василев едва ли ще успея да го замъкна,дори той самия няма да иска,разбира се на 5 е,може би на 8 ще мисли по друг начин,възрастта също е много ключова,сега бих го завела с кеф в Лондон и знам,че ще му е интересно и ще се забавляваме,но на 3 не.

Може би трябва да уточняваме и възрастта на децата и видът на излизането в чужбина,разлики има много,нюанси също.

Опитай. Моята беше на горе-долу толкова. Но преди това беше ходила и на доста други концерти. Освен от възрастта, зависи от личния пример и възпитанието.

Твоето момиченце ме накара да се усмихна   

Е, за такива деца става дума. А не за такива като моите , дето дай им да нагъват пица и да ритат топка.

Трещи, не си ги пробвала. Никой не бяга от хубавото.
Но друго много съществено е броя на децата. Аз имам едно. Може би за това е по-"възпитана". Ако са 2,3 има с кого да се разсейват