Също мисля, че бракът не е надцакване или надлъгване, кой какво ще свърши днес и дали няма да се мине да свърши нещо повече от половинката си. Бракът е символ на любовта между двама души, на взаимната им заявка, че са семейство, един отбор, и всеки един от двамата е част от този отбор. Както аз глезя мъжа ми с ястия, които обожава, така и той ми носи закуска и кафе в леглото сутрин. Не смятам, че мъжът само защото е мъж по подразбиране трябва да абдикира от всякаква домакинска работа. Ясно, че с моите разбирания нямам шанс при мъж, който е свикнал да опъва крака на дивана всяка вечер, докато благоверната готви и сервира, но пък аз такъв и не искам. Смятам и че дали има или няма домашна помощница няма никакво значение, защото не само, че не е някакъв лукс, а и ако я има тя е за да помага на двамата. Изрази от типа "Наели й жена да я отмени в домакинстването" са ми много тенденциозни.
А най-вече смятам, че как са организирани нещата в един дом си е изцяло и само и единствено работа на обитаващите го. Кой колко готви, кой колко чисти, кой колко яде.