Добро утро, мибимоички!
И аз нямам време като хората да седна пред компа, такава въртележка ме е завъртяла. Ама ми се полага след лежерното лято.
Почвам отзад напред.
Янче, честито племенниче! Да е живо, здраво, късметливо, а и родителите му!
Майче, аз за съжаление не видях снощи снимка, не влизах тук. А иначе за хляба от лимец и минусите поздравления! Не се и съмнявам в теб!
В Фло също, разбира се! Фло, лека полека се натоварвай, че крачетата да не се стресират отведнъж.
Римарче, аз изпускам за Солун, ама май е умишлено, макар че времето сега е за такива екскурзии. Другият път, ако е рекъл Господ!
Луска, питаше ме от ония дни за мебелите. Те не са дивани, дивани си имам и още няма да ги сменям, че са сравнително нови. Чакам днес мебелите за стаята на Влади - легло, скрин и бюро. Е, ще видим дали ще ми се понравят, ама се надявам. Изпитан е вече майстора веднъж, нищо че се забави доста. Хванал е по-доходна поръчка и тя ни е преварила. Това е - майстори, вари ги, печи ги.
Айша, Пламен ти е златен!
Кари, не мога и на теб да обърна внимание, ама хич. Радвам се от сърце, че при вас е тихо и спокойно и все така да ти е скучно! Принцовете са в релси, не се съмнявам, а баба е като робот направо! Кога беше Новата година, да не пропуснах нещо? Поздрави на цялото кралско войнство!
Светле, добре си се завърнала от морето. То, ти вече забрави вече, ама аз докато се осеферя. Сладкото ти внуче малко и по-голямо, дето сипе бисери те забавляват.
Здравче, нашият приятел Йойо как е? Щурее ли или е по-кротък умника?
Гъбче, ти си недостижима! Твоят консервен комбинат изобщо не затваля вратите, май!
Борянче, къде си, плетеш ли, плетеш.
Шпунци, децата оправят ли се? Пази се и ти!
Джили, прочетох за твоите перипетии на Кръстова гора, но не успях а ти кажа, че трябва да си търсиш правата в ТА, така както са те посъветвали и други.
Мари М, Жабче, Мери и всички останали, дето н,е виждам на страницата прегръдки от мен!
Дидка, гледам, че се ядосваш с учебниците. Ами, ти вече си им свекнала, май. Оправия няма и няма да има. Хорага си пишат учебници колко щеш, вътре пишат каквото им душа иска, пък учениците, родителите и учителите да и бият главите. Ако щат!
Като гледам колко учебници, тетрадки, помагала и тем подобни имат още от първи клас ме обхваща ужас. Тя чантата не се повдига от тежест! А отделно в друга торбичка по два екипа по физическо - анцуг и маратонки, шорти и гуменки. Трета торбичка с вода и храна. Нашият юнак е труден със споделянето. Направо му вадиш думите с ченгел. Трябва да мине време, да поотлежи в главата му, да сме сами, да го подхванеш леко-пелеко, та да направи опит за споделяне. Това ме притеснява много и съм си поставила задача да го науча. Та, вчера с триста зора разбрах, че момчето, с което го е сложила учителката на един чин, го е бил. С юмруци по главата и корема. Защото нашият бил му приказвал нещо, а госпожата в това време говорела. Е, направих му забележка да си мълчи в час, но пък и го посъветвах да не си стои със скръстени ръце, когато го налагат. Не знам дали съм права, но нашият е балама, нищо че се прави у дома да смел. Не одобрявам боя изобщо като решение в спор, и му обясних това, но пък да си седи така също. Та, такива ми ти работи.
Ох, милимоички, надух ви главите рано сутринта, вместо да ви се усмихна и да ви пожелая хубав и слънчев ден! Кафето и музикалния поздрав оставям на Янчето и Фурийката!