В ден на траур хората би трябвало да са подтиснати, да скърбят или поне да се правят като един куп „отговорни лица” на скърбящи.
Аз бога ми не съм подтисната, въпреки че ми е жал за семействата на тези жертви на т.нар. работодател. Аз съм депресирана, но гневна, много гневна. Защото от две десетилетия говорим за гражданско общество и как всички сме отговорни да има справедливост, да си търсим правата или да създаваме условия за безопасност, добро здраве, хигиена на труда и взаимоотношенията, справедливо възнаграждение и какво ли не още. А младите хора, които трябва да постигната това или бягат на запад или стоят тука, гледат умно как ги лъже кой ли не и бездействат. Дето се казва в песничката „...а ние двамата пием кафе, пием кафе, пием кафе.....” Или пък биричка и тютюн с последните пари в джоба...
Един куп хора стоят приковани към порутените си домове по равнини, планини и землянки, превиват гръб над пет кокошки и десетина квадратни метра с домати, зеле, боб и пипер и дори са съгласни да прикриват доходите на човек, който развива международна търговия, а на тях им плаща за това по малко дори от минималната работна заплата. Къде ни е професионалното образование, къде са ни училищата и читалищата, в които човек трябва да се подготви за живота на възрастен. Вместо това МОН организира с европейски пари за квалификация хиляди проекти, в които стоящото на дървени столове в тях бедно образователно войнство до втръсване слуша да се говорят вече втора година едни и същи неща.
Гледам младите момчета в това село и ми става съвсем тегаво, защото знам, че стотици хиляди като тях из цялата страна в неделя или пак ще стоят бездейно пушейки в очакване на Годо или ще отидатда пуснат бюлетина за някой баш хубавец дето не се чува какво приказва и срещу кого се бори или „патриот” или „последен войн на крепостта” от билбордовете залели за милиони левове цялата страна.
Извинете ме – това дето го написах не му е мястото в тема за романтика. Ама каква ти романтика – романтиката днес е на едно друго място. Мисля обаче, че ще е предателство поне към мене ако го изтрия и не си го кажа поне пред най-близките. ..
А за Шастливата госпожа може да изглежда странно, но аз съм колкото гневна за постъпката й толкова и замислена. Обикновено се стремя да не правя обобщения за един човек от отделни негови постъпки, които дори не съм ги наблюдавала пряко. Че и да я изкарвам демон и вещица. Не искам да я защитавам, но й не искам да си изхвърлям яда върху нея без да знам докрай причината за така възникналата ситуация... Представям си например, че е била подложена на дилемата - да защити от бъдещи проблеми близък приятел, с който е делила легло (че може би и още нещо) толкова години или да излъже в съда под клетва. Откровено казано, аз на нейното място не знам как бих постъпила. Може би щях да направя първото нещо което ми дойде на ум. Но в момента по безопасно за моята глава е да изхвърля образа на тази "щастливка" от мислите си....


