Другият наш възможен живот

В това е разковничето, че ти харесва да си домакиня...на мен не ми се е налагало да работя, но го правя с кеф....стоенето в къщи ме убива. И не е от това дали си емигрант или не. Аз не бих позволила мъжът ми да работи 7 дни в седмицата....
Не е до състезанието по доходи и подобни...просто отношение към партньора.

Ще стегне ако знае как. Ако някога го е правила. Но не е. В съзнателния си живот на жена е била отдадена на това на бъде майка гургулица.
Трудно е за такава жена да се стегне. Винаги е гравитирала около някого. Основното се е мислело и подсигурявало от друг. Понеже... явно и тя така е разсъждавала - основното предназначение на жената...и т.н.

Побърканите работохолички, дето стоят до 12 вечер в офиса, също не ги разбирам, но и това с предназначението на жената... си е живо оправдание. Че е такова предназначението - такова е. Но хайде все пак да отчетем и промяната във времената и нравите.

прочетохте ли, че детето е с увреждане? Я, да ви видя вас, като толкова знаете, как ще си стегнете гъза на нейно място! Самозабравяте се, от сутринта се ядосвам с групостите ви! Намерили, та премерили! Колко от вас са вдовици с деца с увреждания, а? Или сега ще започнете да ми обяснявате как всичко сте си пресметнали, всичко си имате, и на вас това не може да се случи? Дрън-дрън! Молете се Господ да не ви прати тестова задача по този повод!

Аз пък въобще не смятам, че мъжете трябва да изкарват парите в една къща. Ясно е, че поне в България няма толкова много прекрасно платена работа, та да може семейството да се издържа от едни доходи. И така е било векове наред - семейството се е справяло заедно. Не одобрявам налагането на един валиден модел - мъжът печели навън, жената домакинства вкъщи. Това е излишен натиск върху работливи мъже, които обаче така и не могат да изкарат немалкото количество нужни за семейството пари. Излишен натиск е и върху жени, които не обичат домакинската работа, но биха били добри лекари, учители, счетоводители.
Да кажа нещо и за клишето, че "мъжът трябва да се развива". Вие  свеждате развитието до печелене на много пари. А много от добре платените професии (разбира се, не всички) не са никакво развитие, те са си морално падение. От друга страна, знаем колко изобретатели, велики композитори и писатели са били бедни приживе. Тук въобще не говорим за лекетата, дето къцкат вкъщи на компа, но не пипат нищо. Говорим за онези хора, дето са в мината, в местната дърводелска или консервена фабрика, работят по шест дни по десет часа, но не могат да изкарат толкова, че жените им да веят само парцала из къщи. Които отделно от това работят из къщи достатъчно тежка работа, защото не могат да викат майстор за всяка дреболия. Говорим за учители и лекари в Спешното и тъй нататък. Такива има и ще има и е отвратително презрителното отношение на много жени към мъжете, които не са поне изпълнителни директори.
Пак ще се повторя, но за мен не е здравословно да се дели толкова категорично. Трябва всеки да има елементарни умения и в домакинството, и някаква квалификация. Защото не е рядкост богатият мъж да смени жената и тогава, ако тази жена няма никаква квалификация, ще е трудно. Виждали сме такива случаи - неведнъж при това. Ако пък мъжът остане сам, особено на по-късна възраст, също е жалко да не може да си сипне сам ядене (дори не говорим да го сготви). Виждала съм и такива безпомощни старци, почти всички си отидоха веднага след жените си или пък се наложи да зависят от благоволението на снахите си.
П.П. Като знам какви борби са водели жените от моя род за достъп до образование, направо ми става тъжно, че и днес има жени, които смятат, че жените не могат да са добри учени, лекари, управленци, а мястото им е вкъщи. Разбрахме, че за някои това вкъщи е фризьорския или козметичния салон, а вкъщи е Ася, де. Да смятам ли, че е по-приемливо да си държанка, отколкото да си  работеща жена с работещ мъж.

Andariel, аз познавам такава жена. Лекар е, детето и е с увреждания и тя съвсем сама си отглежда детето.....мислиш, че не се бори всеки ден ли. Всъщност не е дете вече, а 18 годишен младеж

Рамануджан се е родил в калта на някакво незнайно индийско село. Карл Фридрих Гаус е дете на бедни родители от средата на нищото. Обаче София Ковалевская е от сой...

Колкото до "университетски преподавател" vs "учен", мисля, че трябва да провериш каква е разликата между normal science и extraordinary science. Нормална наука, от тая, дето вече е вкарана в рамки, може да се научи да прави и някоя по-умна маймуна. Жените като по-прилежни се справят. Но за breakthrough...там 99.999% от нещата се случват, защото ги е разплел мъжки мозък.

Аз смятам, разбира се, че жените могат да имат големи постижения...но това е малък процент от жените. Най-вече тия от добри семейства. Там не стои въпрос да учи или не.

И какво, всички вдовици с деца с увреждания са лекари? Моля те, несериозно е! Животът е толкова шарен, той не е само за отличнички-лекарки-борбени! И ти, и много други говорите от високомерието на собствения си към момента осигурен и благополучен живот. Обаче палачинката много лесно се обръща и е добре човек да проявява малко смирение. Молете се да не ви се случват такива превратности!
Между другото, най-голяма жестокост съм срещала от жени към жени, а не от мъже към жени. Не зная на какво се дължи, но жените са/сме много по-жестоки от мъжете към други жени.
А и аз не питах колко вдовици на деца с увреждания познавате, а колко от вас са вдовици и с дете с увреждане. Май никоя от вас, дето толкова дава акъл коя какво да си стяга!

Това стана малко като лични въжделения за живота ни .Но сериозно ако погледнем нещата бихме се съгласили с едно ,че жените са по добри управителки на дома и семейството ,а мъжете изкарват принципно повече .Имахме някъде такъв спор ,че при жена и мъж на еднакви години, с еднакво образование и ценз и стаж ,жената взема средно по света с 30 % по малко от мъжа .
http://www.movehub.com/blog/global-gender-pay-gap-map
Животът е толкова шарен ,че всякакви заричанки и чуденки какво ще стане ако мъжа ти те напусне, ако останеш вдовица или се разболеете сериозно са просто шанс да плануваш за бъдещето и да знаеш ,че нищо не е константа. Всеки живее както му се харесва и не е нужно да разбираме чуждия избор или да сме съгласни с него ,а просто да го имаме предвид като контрапункт на нашето виждане за нещата 

Само да добавя, че "да има избор" не е толкова просто. Защото за да е налице този избор за достатъчно жени (а не просто за една шепа елит, които биха се справили с лекота) има голям процент affirmative action, всякакви видове подпомагане, преференции и други мерки.  

Просто защото ако изборът беше напълно честен, щеше да проличи, че жените доста изостават...

А това вече е класика, от гаджето на Сартр:

"No, we don't believe that any woman should have this choice. No woman should be authorized to stay at home to raise her children. Society should be totally different. Women should not have that choice, precisely because if there is such a choice, too many women will make that one. It is a way of forcing women in a certain direction."

Една жена да не ходи на работа и да бъде домакиня не означава, че тя няма възможност да се развива извън тетрадката с рецептите.  

Означава само, че част от времето й е посветено на поддържането на дома и гледането на децата.  Останалата част от времето й е свободна и може да бъде използвана по нейно усмотрение - например за четене на философска литература , за уроци по карате , за писане на стихове   и т.н.  Всъщност да бъдеш домакиня, при съвременния начин на живот и при добра организация, дава много повече шансове за лично развитие, отколкото еднообразната работа в някой офис.

При това, след работата в офиса, жената обикновено трябва да върши към това и домакинските си задължения и задълженията си на майка.

Единствено в редките случаи, когато става дума за наистина висококвалифицирана, творческа или научна работа, която може да се извършва само в екип, оставането на жената у дома би навредило на развитието й.

Абсолютно подкрепям!  
Но пак си зависи от жената. По мои наблюдения малко са тези, които могат да се самоорганизират достатъчно добре.

Дали една жена ще се развива или не, зависи от семейството, в което се е родила.
Имам пример за жена, която е родена в обикновено семейство, имала е мечта, успяла е да я реализира, постига големи успехи, но семейството й е позволило. Това се случва преди 2-рата Световна война.
Ако семейството й беше дърпало тя да е като 3-те моми в разказа, тя нямаше никога да постигне и 1/3 от успехите си.

Мамасита, чета мненията ти с интерес   , но мисля, че тук не си права.

Мария Кюри например, два пъти лауреат на Нобелова награда, е от скромно семейство.  

Имало е много други жени в историята, за които се е знаело, че имат голям талант, но конвенциите на времето са очаквали от тях да се посветят само на семейството си - сестрата на Моцарт например е такъв случай.

Мъжкият и женският мозък работят по различен начин, но това не прави жените по-малко способни на постижения, макар че ги прави като правило по-способни в различни области от тези на мъжете.

По-значителна обаче е разликата между мъжете и жените по отношение на приоритетите в живота и оттам основно идва и разликата в постиженията.    

Опасявам се, че изречението ти не е в съответствие със статията. В статията пише, че механично се съпоставят мъжки и женски заплати. Дори не пише дали се съпоставя почасова, месечна или годишна ставка. И между другото Бя стои много добре в класацията.
Има ли някой който да вярва, че жените като обобщено понятие получават равни на мъжките заплати? Не е така и няма да бъде. Важният въпрос е колегата до вас, който има същото образование, стаж и акъл да не получава повече. Ако обаче аз съм касиерка в супермаркет, мога ли да претендирам да получавам колкото финансовия директор, за да излезе сметката в подобни подвеждащи материали. Още повече, че не иде реч за 30%, ако се зачетеш.

МВ, каквито и клишета за науката да изкараш, пак не се усещаш, че броят на допринасящите за развитието на науката не е нещо, което ти или статистиката можете да покриете.

Прочетох, че детето е със "заболяване". Не знам каква е конкретната история, не съм гледала предаването, но е твърде общо казано, за да си правя свободни съчинения по темата. Може да е както нещо, което позволява сравнително пълноценен живот на човек при определени условия, така и нещо много сериозно. При всички случаи е добре майката да осигури нормални условия на живот за детето и себе си. Не знам и откъде е, но има за различни заболявания специализирани училища, които осигуряват необходимите грижи и обучение от специалисти за няколко часа на ден, през което време майката може да работи. А в много случаи пансион с подходящи битови условия, ако е нужно. Някои заболявания пък не изискват посещение на специализирано училище. Ако детето се нуждае от постоянни грижи и наблюдение може да използва трибуната, дадена й чрез предаването, за да потърси средства или дарение, които ще й помогнат да работи у дома. В такива случаи нещата не се оправят с временни подаяния от храна, дрехи и лекарства, нужен е постоянен доход. Не можеш да седиш и да чакаш нещата да се оправят от самосебе си. Познавам хора с увреждания - и държавната политика не е добра към такива хора, и "нормалните" имат кофти отношение към тях, но и голяма част от вече порасналите такива хора са свикнали, че някой им е длъжен и отказват работа, чакат помощи и преференции - предпочитат да си взимат инвалидната пенсия и да си я харчат като джобни, докато близките им ги издържат. Дълга е темата и не е по "темата", затова спирам. Разбира се, че никой не си пожелава да има дете с увреждания.