Ето едно голямо предимство, ако си хептен сингъл (и си мъж де): Може да станеш Папата. Което, предполагам, е готино.
Това искрено ме разсмя, благодаря!
- Публикувана: 9 септ. 2014, 16:52 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2014, 13:55 ч.
Другият наш възможен живот
Това искрено ме разсмя, благодаря!
Ето едно голямо предимство, ако си хептен сингъл (и си мъж де): Може да станеш Папата. Което, предполагам, е готино.
Това искрено ме разсмя, благодаря!
Нямат шанс жените, да. Вече ги проверяват за нужните атрибути.
В една съседна тема разбрахме за предимствата и недостатъците на това една жена да се посвети безрезервно на каузата Семейство. В настоящата тема ще си говорим за предимствата и недостатъците на това да избереш обратното на семейство. Предимствата и недостатъците да се будиш в тишина, която не е нарушавана от жизнерадостен детски смях. Предимствата и недостатъците на това да правиш резервация за почивка отбелязвайки "single" в полето за брой хора. С две думи - предимствата и недостатъците на това да си съзнателно сама. В този етап от живота ми, пътят дотук изглежда горе-долу така (с уточнението, че към днешна дата има момък с ексклузивни права върху спалнята ми):
Това има своите недостатъци. Когато живееш по гореописания начин идва момент в който мъжете се плашат от теб. Те осъзнават прекрасно, че можеш и без тях и че не са незаменими и това ги сковава. От друга страна, когато си дълго време сама започваш да изпитваш онази нужда от близост, която е патент на цял един холивудски жанр. Получава се чудесен параграф 22. Започваш да си мислиш, че онзи готин джаз китарист май бе доста хубава компания всъщност. Появява се съмнението, започва да те гризе. Накрая това те вбесява. Важно е да запазиш присъствие на духа и да не позволяваш на въпросното съмнение да те накара да вършиш глупости. Винаги съм смятала, че е ужасно глупаво да ревизираш важни житейски решения взети преди ужасно много време. Часовникът цъка, нямаме право на втори опит освен ако не се касае за бизнес начинания. Животът е твърде кратък. Незаменими хора няма. Вярвам, че конкретно по отношение на мъжете случайността е приятелски настроена и ни дава възможност да срещаме все по-интересни екземпляри.
On the bright side, изборът да бъдеш свободен електрон дава възможност да преследваш всичките си мечти, без значение колко странни биха изглеждали на останалите хора. Дали става дума за това да отидеш на експедиция в Антарктида, да се запишеш в Чуждестранния легион, да станеш активист на WWF, да харчиш пари за обувки и дрехи, да отвориш собствен ресторант, всичко е на една ръка разстояние. Светът е един голям увеселителен парк. Когато си сингъл имаш възможност да пробваш всички атракциони. Когато не си, влакчето на ужасите е заменено от Tunnel of love и стрелбище на което подаряват плюшени играчки. Най-голямото предимство е липсата на отговорност спрямо деца и съпруг. Аз не бих била добра майка и съм съвсем наясно с това. Намирам за чудовищно правенето на деца с цел да се осмисли един брак или да се поправят счупени отношения. Колкото до съпрузите, наблюденията ми показват, че рядко двама души се бракуват с идеята, че човекът до тях е на 100 процента това за което са си мечтали. Винаги съм се питала какво се случва когато бидейки женен/омъжена един ден срещнеш точно копие на моминския портрет заключен в чекмеджето "Моят принц". Ще оставиш ли мъж и деца за да раздадеш картите отново? Или ще направиш компромис в името на семейството. Аз лично бих се чувствала ужасно прецакана ако някога трябва да правя подобен избор.
За да резюмирам - да си сингъл на 30+ има повече плюсове отколкото минуси. Може би не много повече, но повече. Особено в дългосрочен план.
И една песен с пожелание за добро настроение и много усмивки:
Това има своите недостатъци. Когато живееш по гореописания начин идва момент в който мъжете се плашат от теб. Те осъзнават прекрасно, че можеш и без тях и че не са незаменими и това ги сковава. От друга страна, когато си дълго време сама започваш да изпитваш онази нужда от близост, която е патент на цял един холивудски жанр. Получава се чудесен параграф 22. Започваш да си мислиш, че онзи готин джаз китарист май бе доста хубава компания всъщност. Появява се съмнението, започва да те гризе. Накрая това те вбесява. Важно е да запазиш присъствие на духа и да не позволяваш на въпросното съмнение да те накара да вършиш глупости. Винаги съм смятала, че е ужасно глупаво да ревизираш важни житейски решения взети преди ужасно много време. Часовникът цъка, нямаме право на втори опит освен ако не се касае за бизнес начинания. Животът е твърде кратък. Незаменими хора няма. Вярвам, че конкретно по отношение на мъжете случайността е приятелски настроена и ни дава възможност да срещаме все по-интересни екземпляри.
On the bright side, изборът да бъдеш свободен електрон дава възможност да преследваш всичките си мечти, без значение колко странни биха изглеждали на останалите хора. Дали става дума за това да отидеш на експедиция в Антарктида, да се запишеш в Чуждестранния легион, да станеш активист на WWF, да харчиш пари за обувки и дрехи, да отвориш собствен ресторант, всичко е на една ръка разстояние. Светът е един голям увеселителен парк. Когато си сингъл имаш възможност да пробваш всички атракциони. Когато не си, влакчето на ужасите е заменено от Tunnel of love и стрелбище на което подаряват плюшени играчки. Най-голямото предимство е липсата на отговорност спрямо деца и съпруг. Аз не бих била добра майка и съм съвсем наясно с това. Намирам за чудовищно правенето на деца с цел да се осмисли един брак или да се поправят счупени отношения. Колкото до съпрузите, наблюденията ми показват, че рядко двама души се бракуват с идеята, че човекът до тях е на 100 процента това за което са си мечтали. Винаги съм се питала какво се случва когато бидейки женен/омъжена един ден срещнеш точно копие на моминския портрет заключен в чекмеджето "Моят принц". Ще оставиш ли мъж и деца за да раздадеш картите отново? Или ще направиш компромис в името на семейството. Аз лично бих се чувствала ужасно прецакана ако някога трябва да правя подобен избор.
За да резюмирам - да си сингъл на 30+ има повече плюсове отколкото минуси. Може би не много повече, но повече. Особено в дългосрочен план.
И една песен с пожелание за добро настроение и много усмивки:
Една майка на деца ми каза : "Ако приемаш детето си като задължение, то ще бъде такова"
И смятам, че е много права. С децата си можеш да отидеш навсякъде, където си написала. Чета и в круизи темата, че ходят с 2 и 3 годишните си деца. Че ходят и обикалят. И децата им не са им пречка да се забавляват. Напротив носи им щастие, че малкият/малката също се радва с тях. Ако мъжът ти е на място, той ще те подкрепя и също не би ти бил спънка- да правиш кариера, да гониш мечти и да бъдеш там, където искаш.
На 30 + , ако повечето ти приятели са двойки пътищата ви се разделят. Те си имат семейни проблеми, проблеми с деца искат да си споделят с някого, който го е преживял. И докато се усетиш всички твои познати ще са омъжени/женени и ще ти е трудно да намериш с някого, с който да отидеш дори да вечеряш някъде. Как ще отидеш на почивка сама? Какво му е приятното, ако няма
приятели, с които да се забавляваш?
Оковите, спирачките си ги слага сам човек. Семейството не е пречка, но ако мислиш, че е, сама ще си направиш то да се превърне в пречка.
Аз напълно разбирам въпросите и размислите ти.
И смятам, че е много права. С децата си можеш да отидеш навсякъде, където си написала. Чета и в круизи темата, че ходят с 2 и 3 годишните си деца. Че ходят и обикалят. И децата им не са им пречка да се забавляват. Напротив носи им щастие, че малкият/малката също се радва с тях. Ако мъжът ти е на място, той ще те подкрепя и също не би ти бил спънка- да правиш кариера, да гониш мечти и да бъдеш там, където искаш.
На 30 + , ако повечето ти приятели са двойки пътищата ви се разделят. Те си имат семейни проблеми, проблеми с деца искат да си споделят с някого, който го е преживял. И докато се усетиш всички твои познати ще са омъжени/женени и ще ти е трудно да намериш с някого, с който да отидеш дори да вечеряш някъде. Как ще отидеш на почивка сама? Какво му е приятното, ако няма
приятели, с които да се забавляваш?
Оковите, спирачките си ги слага сам човек. Семейството не е пречка, но ако мислиш, че е, сама ще си направиш то да се превърне в пречка.
Аз напълно разбирам въпросите и размислите ти.
Не познавам бабите си.
Как е възможно да не познаваш бабите си?
Лорке, къде заряза мъжа и децата?
Нещо излезе от образ, Лора. Нали представяше интелигентна съвременна жена.
А, разбра ли сега.
Нещо излезе от образ, Лора. Нали представяше интелигентна съвременна жена.
Не познавам бабите си.
Как е възможно да не познаваш бабите си?
Защо да не е възможно... Аз не познавам единия си дядо, починал е млад. Детето ми не познава и двамата
Ами да посочваш харченето на пари за дрехи и обувки като съществен житейски плюс е инфантилно, меко казано.
Не става дума само за дрехи и обувки. Изобщо, харченето на пари е много хубаво и приятно занимание. Горещо ти го препоръчвам.
Ами като си написала "за дрехи и обувки" няма как да знам, че "не става дума само за дрехи и обувки".
И определено е много приятно да харчиш пари, само не разбирам защо го изтъкваш като специално постижение, значително повишаващо смисъла на живота и то само на сингълите, и при това пляснато наред с фантасмагориите за експедиции до Антарктида и участие в WWF
В духа на клиширания изказ можеше поне да напишеш "за книги" както правят във всички модерни дамски списанийца и сайтчета, та да изтъкнат че не само обувките ги вълнуват - не че някой им вярва ама пък колко интелектуално звучи, особено предвид че семейните нещастници никога не си купуват книги! Ама сега гледам че с известно закъснение си се сетила да ги споменеш и тях
Оковите, спирачките си ги слага сам човек. Семейството не е пречка, но ако мислиш, че е, сама ще си направиш то да се превърне в пречка.
Не си права! Я го вземи двегодишното в Антарктида, а! И в легиона няма те вземат с него, така че се чувствай прецакана по всички параграфи
Не познавам бабите си.
Как е възможно да не познаваш бабите си?
Защо да не е възможно... Аз не познавам единия си дядо, починал е млад. Детето ми не познава и двамата
Това, че някой е починал не значи, че не може да го познаваш. Има снимки, истории- аз знам много за живота на прабабите си, защото ми е говорено. Така че знам що за хора са били, какъв дух са имали.
Тук има някаква семейна драма, ама не знам точно каква. Такова компенсиране не се прави от напълно психически здрав човек. А и домашното възпитание предполага да не се говори кое колко струва...поне така съм научена аз.
За да резюмирам - да си сингъл на 30+ има повече плюсове отколкото минуси. Може би не много повече, но повече. Особено в дългосрочен план.
Много филми си гледала и много чиклити си изчела.
Че сме се забавлявали- забавлявали сме се, но също така сме научени да не го изтипосваме. То си е било за тогава. И сме си направили изводи кое е било малко прекалено.
Сега няма как да не спомена идеята на Клариса Пинкола-Естес: че когато на една жена й липсва истинското диво, тя става подивяла, прекалено дива. Точно както прекалено гладните вълци могат да убият цяло стадо, дори да не могат да го изядат.
Струва ми се, че прекаленото търсене на действие, придобивки, статус- това е overkill. Защото няма как да постигнеш перфектното. Който си мисли, че го е постигнал, е постигнал по-скоро някаква добре изглеждаща стагнация.
Сега няма как да не спомена идеята на Клариса Пинкола-Естес: че когато на една жена й липсва истинското диво, тя става подивяла, прекалено дива. Точно както прекалено гладните вълци могат да убият цяло стадо, дори да не могат да го изядат.
Струва ми се, че прекаленото търсене на действие, придобивки, статус- това е overkill. Защото няма как да постигнеш перфектното. Който си мисли, че го е постигнал, е постигнал по-скоро някаква добре изглеждаща стагнация.
няма как да постигнеш перфектното. Който си мисли, че го е постигнал, е постигнал по-скоро някаква добре изглеждаща стагнация.
Що бе, Мамасита, нали ти беше постигнала хармонията, даже поучаваше и другите.....
